Българската електрическа мобилност – с потенциал за развитие или мисия невъзможна

В тази връзка Илия Левков, председател на УС на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ, подчерта една „своя отдавнашна болка“ - че страната ни има нужда от кадри, специалисти, които да подкрепят развитието на електрическата мобилност на родна почва. Той припомни, че още през 2010 г. ИКЕМ създава две специалности, свързани с електромобилите, като към момента има над 500 ученици в гимназиите, които са записани по тях. 

Левков бе категоричен, че правителството е длъжно да насърчава производителите и инвеститорите от сектора, който развиват дейност в България. Именно държавата трябва да осигури регулаторните рамки и да облекчи бюрокрацията за изграждането на зарядна инфраструктура, която е от фундаментално значение за разпространението на електромобилите, подчертава той.

Участниците в дискусията обърнаха внимание и на финансовата подкрепа от страна на държавата, която може да се „похвали“ с най-стария национален автопарк в ЕС и с бавното внедряване на новите екологични автомобилни технологии.

Според Ирина Пенчева, директор на Изпълнителното бюро на Национален доверителен екофонд, общо 1,9 млн. лв. са достъпни чрез фонда за закупуване на електрически превозни средства.

Investor.bg припомня, че според Инвестиционната програма за климата – електромобили НДЕФ предоставя безвъзмездна субсидия за запукване на превозно средство в размер на: 20 000 лв. за изцяло електрическа кола от категория М1 и N1; 10 000 лв. за плъгин хибридни автомобили от категория М1 и N1; 20 000 лв. за изцяло електрически коли от категория L7e, както и за допълнителни надстройки (за почистване, за поливане, за превозване на обемни предмети, изотермални кутии, контейнери за боклук) до 50% от стойността им, но не повече от 3 000 лв.; 30 000 лв. за изцяло електрически превозни средства (ванове със 7+1 и 6+1 места) от категория М1 или N1; 40 000 лв. за изцяло електрически автомобили от категория М2 и N2.

Според Пенчева забавянето при отпускането на средства по фонда е свързано с бавния процес по организация и оценка на проектите, които кандидатстват за одобрение. "От 2016 г. досега имаме 9 приема, като по тях са изплатени над 1 млн. лв.", подчерта Пенчева.

От своя страна Левков (ИКЕМ) заяви, че тромавата процедура по одобрение и задължаването на купувача да предоставя месечен отчет на НДЕФ отблъскват потенциалните собственици на електрически коли да пристъпят към покупка.

И тук залата стана свидетел на открита конфронтация в дискусията - Пенчева опроверга това твърдение, като заяви, че отчетността не се извършва на месечна, а на шестмесечна база и е необходима за водене на статистика за ефективността на превозните средства и техните екологични параметри.

Тя подчерта, че няма предвидени нови средства, когато наличните във фонда бъдат изчерпани.

Бюджетът за стимулиране на електрическата мобилност в България зависи от Министерството на околната среда, категоричен бе обаче и Мартин Заимов, съпредседател на Българска асоциация електрически превозни средства. По неговите думи институцията борави с над 500 млн. лв., докато за електромобили отделя едва 1,9 млн. лв. „Ситуацията ще е много по-различна, ако заделяните средства бъдат 10 или 20 млн. лв.“, изтъкна Заимов, който се очерта като основен критик на държавата по време на дискусията.

Той припомни, че преди две години Министерството на вътрешните работи е одобрило поставянето на зелени регистрационни номера за електромобилите, но те не са въведени, тъй като органът за стандартизация все още не може да избере „точния зелен цвят“.

АСЕА

Средна възраст на автомобилите в ЕС. Графика: ACEA

Заимов цитира данни, според които в европейския автопарк има около 1,5 млн. електрически превозни средства, докато в България техният брой е едва 3400. Според него основният проблем за бавното навлизане на тази технология у нас е свързан с държавната администрация.

По неговите думи не съществува свободен пазар. Правилата се определят най-вече от държавата, докато решенията за субсидиране зависят почти изцяло от обществото.

Коренно различно мнение обаче изказа Росен Даскалов, главен изпълнителен директор на Син Карс Индъстри АД, който отхвърли идеята за пряка държавна инвестиция, заявявайки, че не наблюдава подобна практика в глобален мащаб. Според него държавната намеса в стимулирането на електрическата мобилност трябва да се ограничи до опростяване на регулаторните процедури и осигуряване на данъчни облекчения.

Като една от пречките за привличане на външен автомобилен производител Даскалов изтъкна липсата дори на едно тестово трасе у нас.

От своя страна зам.-министърът на икономиката Красимир Киряков посочи, че в България има центрове, в които учени от различни университети и от БАН работят съвместно с бизнеса върху продукти с висока степен на приложимост. Съществуват и няколко финансови програми, фиксирани върху технологичните иновации.

По отношение на стимулирането на налагането на електромобилите той заяви, че основна роля тук трябва да играят общините. Той даде за пример Лондон, където електромобилите са освободени от такси за паркиране в платените централни зони за разлика от автомобилите с двигател с вътрешно горене.