Лидерът на германската Свободна демократическа партия (FDP) Кристиан Линднер, който в общественото пространство се налага като „германския Еманюел Макрон“, се изказа за това държавата да продаде дела, който държи в изпадналия в криза автомобилен производител Volkswagen. „Държавата би трябвало напълно да приватизира VW“, заяви Линднер в свое интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt.
„Законът за VW не пасва на времената днес“, казва той.
Германската провинция Долна Саксония притежава 20 на сто от акциите на VW и благодарение на специален закон притежава „блокиращо малцинство“. Поради участието на държавата представители на правителството влизат и в Надзорния съвет на VW.
Двете големи партии в страната - Християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел (CDU) и Социалдемократическата партия (SPD), са против пълната приватизация на компанията. Икономическият министър на Долна Саксония Олаф Лииз и председателят на CDU за провинцията Бернд Алтусман също отхвърлят голяма промяна. „Който се опитва да отмени закона за VW и да продаде дела на Долна Саксония в компанията, ще трябва да мине през трупа ми“, заяви Алтусман.
Линднер пък предлага приходите от продажбата на дела да се вложат в инфраструктурата или образователната система. Все пак той признава, че предложението му вероятно няма да се реализира. „За съжаление в момента нямаме партньори сред другите партии“. И по времето, когато неговата FDP участваше в управлението на провинцията и на самата република, законът не бе променян.
Директорът на антимонополната комисия Ахим Вамбах пък гледа положително на дискусията за разделяне на държавата с дела ѝ в компанията. Подобно участие било оправдано само в изключителни случаи, смята той. Според него обаче в случая с VW няма причини, поради които държавата да е акционер.
Законът, който бе приет през 1960 г., осигурява на провинция Долна Саксония привилегировано положение във VW. През 2007 г. обаче Европейският съд прие аргументите на Европейската комисия, според които законът отблъсква инвеститорите и поради това ограничава свободното движение на капитали в съюза. Haвpeмeтo зaĸoнът e имaл смисъл, тъй ĸaтo e пpeдoтвpaтявaл зaвзeмaнeтo нa влacттa oт страна на чyжди инвecтитopи в cтpaтeгичecĸo пpeдпpиятиe зa възpaждaщaтa ce cлeд вoйнaтa иĸoнoмиĸa нa ФPГ. Ceгa oбaчe зaĸoнът VW влизa в пpoтивopeчиe c eвpoпeйcĸитe пpинципи, твърди съдът.
След тази присъда Германия промени леко закона и премахна от него първите две разпоредби, които бяха свързани с представителството на държавните власти в надзорния съвет на групата и определянето на таван от 20 на сто дялово участие за правото на глас, независимо от притежавания капитал. Берлин обаче не промени третата точка, която предвижда блокиращо малцинство за провинция Долна Саксония, аргументирайки се, че то не противоречи на правото в Съюза.
И през 2013 г. в крайна сметка Германия спечели тази правна битка, след като Съдът на Европейския съюз се произнесе в полза на страната, постановявайки, че Берлин се съобразява с европейските правила в "закона Volkswagen", защитаващ автомобилния производител от опити за изкупуване. „Германия е изпълнила задълженията, произтичащи от решението от 2007 година", посочи съдът в постановлението си, като допълни, че няма да се произнася по устава на това дружество.