В България все още няма депо за съхранение на стари батерии от електромобили

В България все още няма изградено депо за съхранение на стари батерии от електромобилите, обясни министърът на околната среда и водите Нено Димов пред БТА.

"Може би само преди месец се направиха поредните стъпки към т. нар. план за намаляване на отпадъците във времето, достигащи до 10 процента през 2040 /50/ г., като идеята е отпадъкът да бъде суровина за следващо производство. Факт е обаче, че в момента, към днешна дата този проблем не е решен", коментира Димов в отговор на въпроса има ли у нас изградено депо за излезлите от употреба батерии.

"Но това е в процеса за изграждането на кръговата икономика, което е и един от приоритетите на тройката за председателство в момента, но и приоритет на целия Европейски съюз, защото това е материал, който в крайна сметка трябва да бъде преработен в следващ продукт. Към днешна дата не мога да ви дам отговор, но това е пътят на политиката, която се изгражда", каза още екоминистърът.

"Ако говорим за замърсяване на околната среда, винаги ще има някакво замърсяване. Ние търсим варианти да минимизираме това замърсяване, трудно можем някога да го доведем до нула. С развитието на технологиите се надявам все по-малко да замърсяваме", добави Димов.

Държавната и общинската администрация получиха нов шанс за субсидия при закупуване на електрически превозни средства. Новото е, че този път ще се финансират и електромобили за социални и транспортни услуги, за почистване на паркове и за инспекции.

Кампанията за набиране на заявления от Националния доверителен екофондът е в разгара си, тя започна на 19 юли и трябва да приключи до 2 октомври т. г.. Предвиденият в новата процедура финансов ресурс е 1,3 млн. лева.

Сумата е малко по-голяма от залаганата при предишните две покани до ведомство и общини, когато предвидените средства бяха по 1 милион лева, но реално бяха одобрени много малко проекти за доста под предвидените средства. В първата процедура, проведена през 2016 г., беше одобрено закупуването на 18 електромобила и хибридни коли за общо 320 хил. лв.

От субсидията, която покрива конкретна сума от стойността на закупения електрически автомобил, тогава се възползваха икономическото, социалното и екоминистерството, получили съответно по 20 хиляди лв. и по 30 хиляди лв., както и общините Асеновград, Бургас, Пловдив и Самоков, финансирани с по 40 хиляди лева. Кметствата в Горна Оряховица, Габрово, Сливница и Смолян взеха по 20 хиляди лева.

Вторият кръг от финансиране приключи в края на 30 юни 2017 г. и бяха одобрени проектите на седем общини за общо 225 хил. лв. за закупуване на 12 електромобила. В този кръг Столичната община получи най-много - 50 хил. лв. за три електрически превозни средства, Несебър е втори по дадена субсидия от 45 хил. лв. също за три електромобила, но друг клас, следват ги Сливница и Стамболийски, Враца, Хасково и Сливен. Няма обаче нито един кандидат от държавните институции. Очевидно това е заради съвпадението с временното правителство от този период, смятат от екоминистерството.

Идеята на новото, трето финансиране, е да се стимулира средата за живеене в населените места, тъй като електромобилите намаляват въглеводородите и праховите частици, не генерират въглеродни емисии и шумовете, намаляват и разходите за поддръжка, обясни Нено Димов.

"Знаете, че сме в процедура за фини прахови частици, имаме ангажименти към изменението на климата и това са две от посоките, в които електромобилите определено имат своя принос и помагат, както срещу праховото замърсяване, така и срещу парниковите газове. Допълнителен ефект е намаляването на шумовото замърсяване", обясни министърът. Той изрази надежда този път общините и институциите да бъдат по-активни, защото в минали периоди кандидатстването е било едва за 200 хиляди лева. Колкото и ресурсът да не е голям, това е тенденция, която ще се засилва все повече в България, каза министър Ненов.

На фона на тази инициатива в публичното пространство се появи проучване, доказващо, че електромобилите обаче далеч не са толкова екологични. То е на шведския Институт за екологични изследвания /IVL/, според чийто учени батерията за електромобила е изхвърлила тонове въглероден двуокис преди въобще да стигне до вграждане в него.

Като цяло проблемите на електромобилите се знаят и те са няколко. Най-големият е дългото време за зареждане на батериите, а на следващо място е пробегът с едно зареждане. С втория се борят с увеличаване на капацитета на батериите. Но тъй като производството на батерии е енергоемко, важно е това да става енергоефективно, а използването на изкопаеми горива в процеса да се намали, смятат учените.

Авторите на проучването посочват, че производството на литиево-йонни батерии за леки електрически автомобили отделя средно 150-200 килограма въглероден двуокис на киловат час капацитет на батерията. За производството на батерията на марката електромобили Leaf, например, се отделят малко над 5 тона въглероден двуокис, изчисляват учените.

Автомобилните батерии съдържат литий, кобалт и никел. Тъй като извличането на тези метали е сложен химичен процес, като се изразходва голямо количество енергия, проучването сочи, че се налага да се постигне съществен напредък в тази сфера.

На въпрос може ли да се стигне с електромобил от София до Бургас, екоминистърът посочи, че "що се отнася до пробега, трудно може да стигнете до Бургас, но до Пловдив може да стигнете, защото там има стоянка за зареждане".

"Ако очаквате да има напълно изградена инфраструктура, тя никога няма да се изгради, защото при достатъчен брой места за зареждане, например, вие ще кажете - ами то няма кой да зарежда. Т. е. трябва да се върви паралелно. Ако погледнете след парните коли как са започнали колите с двигатели за вътрешно горене, то и тогава се е вървяло по същия път. Това е въпрос на развитие на определен пазар, който е в процес, посочи министър Димов.

Помолена да коментира проблема със замърсяването на въздуха, Камелия Георгиева, изпълнителен директор на Националния доверителен екофонд, посочи, че всички електромобили са със силициеви батерии, които имат изключително дълъг период на живот.

"И за тези 8-10 години, колкото е той, се надяваме ще заработят такива депа. Този въпрос в България наистина не е решен, но в Европа е решен и има места за тяхното депониране", заяви Георгиева. Реално животът на една батерия е много повече от тези 8-10 години, просто производителите обявяват тази, каза още тя.