Високата цена на популизма

Популистите в опозицията могат да бъдат доста съблазнителни. В очите на много граждани те предлагат едно доста добро шоу. Те изострят дебатите, те обичат страхотните постановки и понякога - простите съприкосновения. Това ще им позволи да обогатят политиката, поне за известно време, ако стоят далеч от расистките крайности.

Популистите в правителството са „друга бира“. Те редовно причиняват огромни щети. И това е систематично.

Но като политически стил популизмът е скъп и опасен, тъй като се фокусира изцяло върху моментния ефект и игнорира по-дългосрочните странични ефекти и последствия. Но в даден момент разходите и рисковете неизбежно излизат на бял свят. Тогава популистките лидери търсят виновниците, държат се агресивно и понякога - отвратително. Те могат да отровят цели общества и международните отношения.

В момента, за съжаление, има много такива примери и германското списание Der Spiegel разказва подробно за тях.

Факторът Борис Джонсън

В продължение на много години Борис Джонсън разказваше на британците, че излизането от ЕС ще бъде детска игра. Просто трябвало да се окаже достатъчно натиск над ЕС. Без оковите на Брюксел жизненият стандарт на Острова щял бързо да се повиши,  здравната система – да се подобри, а инфраструктурата – да се обнови.

С тази история Джонсън стана премиер. Но сега страната е заплашена от твърд Brexit, с лоши последици за Обединеното кралство и Европа като цяло. За това отдавна има признаци: компаниите задържат инвестициите си от известно време. Икономиката като цяло в момента е в рецесия, вероятно тежка. Да не говорим за геополитическите последици.

Логично е, че Джонсън обвинява другите. Най-накрая ЕС трябвало да се задейства. Парламентаристите в Лондонската камара на общините, мнозинството от които искат да предотвратят Brexit без договор, подкопавали стратегията му за преговори с ЕС, казва той.

Играта за вината е в разгара си. Сега той иска да изпрати парламента в задължителна почивка, за да може да изведе страната от ЕС, рискувайки конституционна криза. Икономическите, социалните, политическите и конституционните щети ще бъдат огромни.

Доналд Тръмп: заплахи, ултиматуми, преговори, отстъпление

Джонсън тепърва започва. Доналд Тръмп, от друга страна, вече изкара две години и половина от президентството си. От началото на 2018 г. той води политическата драма, наречена „търговска война“: заплахи, ултиматуми, преговори, отстъпление. Така действа – всяка седмица. И може да бъде сигурен в одобрението на своите последователи. Нима най-накрая някой ще покаже на китайците (мексиканците, европейците) как стоят нещата?

Досега огромното мнозинство от американците не усети негативните последици. Но скоро ескалиращите търговски конфликти заплашват да ускорят глобалния спад. Една голяма световна рецесия би ударила САЩ в средата на президентската кампания 2020.

Вината за това Тръмп профилактично хвърля на Федералния резерв на САЩ: С нарастваща честота и все по-груби думи той атакува Фед и неговия председател Джей Пауъл. Безпрецедентни атаки, които подкопават доверието и независимостта на централната банка. Така институционалната тъкан на САЩ е заплашена от трайни щети.

Бразилският президент Жаир Болсонаро: Blame Game по бразилски

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро говори само за разчистване на тропическите гори на Амазония, за да получи повече земеделска земя. И когато горските пожари излязоха извън контрол, той заяви, че виновните са други: екоактивисти или коренни жители, живеещи в Амазония. Те били подпалили горите, за да му навредят. Blame Game по бразилски.

Междувременно в съседна Аржентина перонистите се завръщат на власт при предстоящите президентски избори. Тяхната лява националистическа идеология помогна за това една от някога най-богатите страни в света да бъде съсипана.

В Германия засега популистите са само в опозицията. И след тази неделя ситуацията не се промени, защото местните избори в Саксония и Бранденбург не успяха да катапултират AfD на ключовата роля. Но нейният антиимиграционен курс ще навреди на Изтока в дългосрочен план – там населението вече се свива заплашително. А тези райони имат спешна нужда от имигранти. Но AfD политически се възползва от моментното настроение.

Да обещаем днес да свалим звездите, а ако небето се срине тъкмо заради това, да обвиняваме когото и да било. Това е моделът на популистите.

Но те могат и да се измъкнат доста безобидно. Силвио Берлускони, един от бащите основатели на съвременния европопулизъм, навреди сериозно на Италия през 90-те години на миналия век и началото на този век, главно като не направи нищо: вместо да настоява за необходими - и краткосрочни непопулярни реформи, той интерпретира ролята си на екстравагантно - като отвратителен забавляващ. Италия все още страда от пропуските му.

Политиката, особено икономическата и финансовата политика, може да се разбира като борба между краткосрочен и дългосрочен план. Това, което може да бъде от полза в краткосрочен план, води до разходи в дългосрочен план - и обратно.

Структурните реформи може да са болезнени днес, но ще помогнат в следващите години. Всеки, който изразходва повече пари днес, може да направи избирателите щастливи, но в бъдеще ще им докара по-високи дългове. Ниските лихви могат да предизвикат бум, който обаче ще доведе до срив. По-бързото преминаване към възобновяема енергия ще доведе до високи разходи сега, но до по-ниски разходи и по-добър климат в бъдеще.

Сериозната политика означава намиране на компромиси между краткосрочен и дългосрочен план, между настоящите нужди и устойчивата стабилност, между желаното и необходимото - между разходите и възвръщаемостта, които времево не съвпадат.

Дебатите за подобни компромиси обикновено са сложни, отнемат време и са трудни за разбиране. Скучно! Популистите, от друга страна, имат по-добри истории за разказване. Те са простички, вълнуващи и лесни за разбиране.

Без съмнение - в бързия, шумен новинарски бизнес популистите имат конкурентно предимство пред сериозно загрижените политически лидери. Това е една от причините за популистката вълна, завладяла Запада. Но колкото по-дълго се търкаля, толкова повече щети причинява. Но сега популистите ясно разкриват своите програмни несъответствия. И поне в тези разкрития, в края на краищата, се крие частица надежда.