Война и мир в Азия

Това, което свързва тези привидно регионални кризи, е нарастващата невъзможност Западът да функционира като полюс на стабилност и мощ за налагане на ред в един хаотичен свят. В САЩ критиците на президента Барак Обама често твърдят, че западната слабост е по вина на самия Обама. В действителност има много по-дълбоки исторически сили, които задвижват процесите.

За повече от 500 години, още от зората на европейската колониална епоха, съдбата на страни и народи в Азия, Африка, Северна и Южна Америка е оформена решения, взети в Европа, посочва се в анализа. По-късно подобно влияние започва да има и САЩ. Многовековната доминация на световните дела на Запада обаче вече е към края си. Основната причина за тази промяна е извънредното икономическо развитие в Азия през последните 50 години.

Западната политическа сила се основава на технологично, военно и икономическо господство, но тези предимства са бързо ерозират. Последствията вече се усещат в глобалната политика, коментира Рахман.

Идеята, че възходът на Азия може един ден да застраши геополитическо господство на Запада все още изглежда като далечна перспектива в началото на 90-те години на миналия век. Двуцифреният растеж на Китай тогава не скриваше, че страната е все още много бедна. Дори в Шанхай – финансовото сърце на страната, мотопедите преобладаваха, а блестящите небостъргачи на финансовия квартал все още не бяха изградени.

Дори и тогава имаше военно напрежение между Китай и САЩ. През 1996 г. обаче, когато Пекин се опита да сплаши Тайван с ракетни изпитания, САЩ бързо изпратиха самолетоносачи в региона и Китай се отдръпна. Тогава все още нямаше никакво съмнение, че Америка е единствената суперсила.

Двадесет години по-късно Китай е предизвикателство за баланса на силите в Тихия океан заради много по-голямата решителност на страната. За да се разбере наистина значението на ерата, в която живеем, трябва да се върнем назад към епохата преди ерата на европейския империализъм. В началото на 1400 г. Китай и ислямският свят са на нива от икономическа и политическа сила и изтънченост, които са най-малко еквивалентни на тези, постигнати в Европа. Глобалният баланс на силите започва да се пренарежда след 1 400 г. с големите европейски пътешествия за проучване на света. През следващите векове успехите на Европа във военното дело, мореплаването и промишлените технологии позволил изграждането на глобални империи. До началото на ХХ век само Британската империя например покривала около една четвърт от света.

Двете световни войни и вълната на деколонизацията доведоха до разпадането на европейския империализъм през втората половина на миналия век. Затвърждаването на САЩ като водеща световна сила след Втората световна война обаче продължава хегемонията на Запада. Дори и Съветският съюз – алтернативата на политическия запад по времето на Студената война, е европейска сила, пише в анализа.

През последните 50 години обаче доминацията на Запада постоянно и постепенно ерозира. Икономическата трансформация на Азия започна първо да се вижда в Япония през 60-те години и след това в Южна Корея, Тайван и други части от Югоизточна Азия през 70-те. От 80-те години насам китайската икономика също започна да расте с двуцифрени темпове. Индийската икономика също се разширява с бързи темпове след икономическите реформи от 90-те.

Символичен момент беше достигнат през 2014 г., когато МВФ обяви, че от гледна точка на покупателната способност Китай вече е най-голямата икономика в света. САЩ са най-големите от 1870 г., но Китай вече се очертава като номер 1.

Възходът на Китай е само част от по-голямата промяна в икономическата власт. Според МВФ три от четирите най-големи икономики в света сега са в Азия. Китай излиза първо място, Америка е на второ, Индия е трета и Япония - четвърта.

Основната причина за промяната в икономическата мощ на Азия е проста – тежестта на числата. До 2025 г. две трети от населението на света ще живеят в Азия. В САЩ например ще живее около 5 на сто от световното население, а в Европа – 7 на сто.