България - новата хазна за гърците

За да избегнат капиталовия контрол в своята страна, гърците трябва да предприемат само едно кратко пътуване до съседна България. Хиляди граждани вече са си открили сметки, а предприемачи местят филиали или цялата фирма, пише в свой репортаж германското списание Der Spiegel. Строгите ограничения, чиято цел е да предпазят гръцкия банков сектор от колапс, доведоха до масово бягство към най-бедната държава в ЕС.

Авторът на статията Йоргос Христидис пише как се свързва по телефона със служителка от софийски офис на Unicredit Bulbank, която на перфектен английски обяснява, че гръцките граждани могат лесно да си открият сметка в евро или левове, като това отнемало само няколко часа и трябва да бъде представена лична карта или паспорт. „Веднага може да се използва интернет или мобилно банкиране, а самата банкова карта се издава в рамките на пет дни“, пояснява тя.

Когато авторът споделя, че живее в Солун, служителката му препоръчва да отиде в по-близкия клон в Сандански, който се намира на 20 км от гръцката граница и на половин час от Солун. По всичко изглежда, че не ѝ е за първи път да обяснява това. „Да, имаме много чужди клиенти, разбира се, и гърци“.

От въвеждането на капиталовия контрол българските банкови служители често си имат работа със съседите от юг. Някои се опитват да заобиколят така ограничението за теглене на 420 евро на седмица, докато други получават така одобрение за големи презгранични преводи. И все още много гърци се опасяват от възможен „данък“ върху банковите депозити или връщане към драхмата, което би могло да им струва по-голяма част от финансовите им активи.

В момента много гърци ползват българските си сметка, за да изведат на светло скритите под дюшеците пари. През месеците, в които гръцката криза се засили, гърците изтеглиха от сметките си около 45 милиарда евро и сега изнасят парите в чужбина.

За правителството на Алексис Ципрас това става все по-голям проблем. То позволява междувременно изнасяне на максимум 2000 евро на човек на едно пътуване в чужбина. Така например, ако един грък всеки ден в рамките на седмица предприема краткото пътуване до Сандански, ще има в българска сметка сигурни 14 000 евро - съвсем законно.

На някои и това не им стига. Гръцки медии пишат за пътуваща в автобус за Албания жена, в чийто багаж митничарите са открили 23 000 евро. Парите са били конфискувани, а жената – глобена.

За фирмите предимствата в България са плоският данък, както и ниските минимални заплати. Докато в Гърция корпоративният данък възлиза на 29% вече, то България е привлекателна със ставка от 10%. А минималната заплата от около 174 евро на месец, както и по-малката бюрокрация, също са притегателни. Според германското списание гръцка фирма може в рамките на четири седмици да открие дъщерна компания в България.

Според българския търговски регистър през 2014 г. в страната е имало 11 500 предприятия с гръцко участие, което е с 2500 повече в сравнение с предната година. Списанието цитира Красен Станчев от Институра за пазарна икономика, който счита, че за шестте години от избухването на финансовата криза гръцки компании са инвестирали в България между 4,5 и 5 млрд. евро. Той смята също, че за това време до 60 000 гърци са открили сметка в българска банка. 

Според гръцки предприемач, който иска да остане анонимен, това е просто „стратегия за преживяване“. „Българската банкова сметка спаси компанията ми“, казва собственик на експортноориентирано средно предприятие от Солун. „Мога да заобиколя дългите, бюрократични и често безуспешни процеси по разрешаване на паричните трансфери“.

Правителството в Атина се опитва да се противопостави. Банките имат право да правят за корпоративни клиенти трансфери до 100 000 евро, без те да трябва да се одобряват от специалния комитет, сформиран от Министерството на финансите. Дали това ще върне много фирми в гръцките банки, е съмнително.

Въпреки че на предприемача му е трудно да обърне гръб на родината си, той признава слизането на страната „в долната лига“. „Преди години Гърция беше пример за другите държави на Балканите. Ние бяхме развита икономика, свързана със Запада, част от центъра на Европа. Днес дори Албания изглежда по-атрактивна“, признава той.

 Темата за Гърция можете да следите тук