Голямата Grexit-среща на върха

От банкоматите в момента гърците получават по най-много 60 евро на ден, като много от тях отдавна са празни. Снимки от супермаркети, в които се виждат празни рафтове, обикалят Европа, макар че презапасяващи се хора засега сякаш няма.

Предвид бавно набиращата скорост извънредна ситуация в Гърция е ясно, че тази вечер правителствените ръководители на ЕС няма да имат просто "консултативна среща на върха". Те няма да са силно мотивирани и да преподават уроци на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Много по-вероятно е действително да вземат решение по въпроса за това дали и как ще се процедира с Гърция оттук насетне – в или извън валутния съюз.

Какъв ще е изходът от срещата, засега очевидно е неясно и зависи от много неща. На първо място, разбира се, от самия Ципрас. Днес, два дни след референдума, се очаква той да направи предложения за реформи, „прецизни предложения“ (по думите на Меркел – бел. ред.), и въобще я поясни какво смята да предприеме гръцкото правителство, пише в свой анализ германският FAZ.

Той обеща предварително, че ще има конкретни предложения. Но обещания той често е давал и рядко – изпълнявал. Но поне съставът на гръцката делегация сега издава известни надежди – с Ципрас в Брюксел очевидно ще пристигнат и шефът на щаба му Никос Папас, вицепремиерът Янис Драгасакис, който носи костюм и вратовръзка, беше срещу провеждането на референдума и не е съгласен с конфронтационния курс на премиера, гуверньорът на гръцката централна банка Янис Стурнарас и, разбира се, новият финансов министър Евклидис Цакалотос. За него се твърди, че е по-сдържан, по-обран в изказванията си от своя предшественик Янис Варуфакис, който често при срещите говори не за финанси, а за интервюта във вестниците и комуникацията като цяло. 

С каква нагласа Цакалотос влиза в преговорите, показва и едно изречение, което той изказва пред гръцки медии в понеделник вечерта по време на полагането на клетвата си: „Не мога пред вас да скрия, че съм много нервен“. Подобно смирение Варуфакис никога не би изказал публично.

Атина смята да поиска двегодишна програма за подкрепа от Европейския механизъм за финансова стабилност, съобщава Ройтерс. В дневния ред се отбелязва, че референдумът в Гърция се е състоял, след като гръцкото правителство се е оттеглило едностранно от преговорите с институциите по проект за реформи, предвиден съгласно споразумението със страната от февруари 2015 г.

Отбелязва се, че на срещата Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ), ще бъдат представени на най-високо ниво, докато това не се предвиждало за Международния валутен фонд (МВФ), тъй като управляващият директор на фонда Кристин Лагард е избрала да остане във Вашингтон. Решението ѝ се тълкува като сигнал към Гърция и европейците, че ако те не стигнат първо до трета програма за подкрепа, МВФ не може да бъде включен по-нататък в гръцката програма, освен единствено на ниво техническа помощ.

Според източници на агенцията се очаква новият гръцки финансов министър Евклидис Цакалотос да представи на Еврогрупата като база за споразумение един вариант на предложението, направено от Европейската комисия към Гърция на 26 юни. Предложението се отнасяло до нивата на първичния бюджетен излишък. Атина предлага те да са 1 на сто за тази година, 2 на сто за 2016 г., 3 на сто за 2017 г. и 3,5 на сто от БВП за 2018 г. Същото предложение предвижда Гърция да намали пенсионните разходи с цел да икономиса 450 до 900 млн. евро тази година /0,25 на сто от БВП/ и около 1,8 млрд. евро /1 на сто от БВП/ през 2016 г.

За ДДС на хотелите Атина предлага ставка от 13 на сто вместо 23 на сто, ръст на ДДС за общественото хранене до 23 на сто /от 13 на сто/ сега/ и ДДС от 13 на сто за електрическия ток. Атина предлага ДДС да се запази на 13 на сто за основните храни, а за останалите да бъде 23 на сто.

Правителството ще държи ДДС за островите да остане по-нисък. То предлага още ставката на корпоративния данък да бъде повишена от 26 на 28 на сто.

По отношение на пенсионната система гръцката страна ще отстоява исканията си за запазване на помощите към пенсиите, но предлага повишаване на възрастта за пенсиониране на 67 или 62 години с 40 години осигурителен стаж.

Финансовият пакет, към който се стреми Гърция, започва от 29 млрд. евро. Смята се, че това е сумата, която е необходима на гръцката държава, за да покрие финансовите си нужди до края на 2016 г. Възможно е тази сума да бъде увеличена, тъй като Гърция се нуждае и от допълнителни капитали за банките. Според Атина програмата трябва да обхваща също нуждите на страната и през 2017 г.

По въпроса за преструктурирането на гръцкия дълг правителството в Атина държи това да стане чрез преструктуриране на заемите в размер на 130,9 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност.

Предложението на правителството предвижда заемите от фонда да бъдат разделени на две части - едната да прерасне в нов заем, който да бъде отпуснат при лихва от 5 процента, а остатъкът де факто да бъде отписан. По този начин годишните лихви, които Гърция ще плаща, ще останат непроменени /5 на сто/, като ще се отпише 50 на сто от първоначалния дълг.

Анализатори коментират, че еврозоната подхожда с големи резерви към гръцкото правителство. Някои държави не желаят изобщо да навлизат в процедура на преговори, а други предлагат вместо евентуален нов двегодишен заем от Европейския фонд за финансова стабилност на този етап да има една "мостова програма", докато гръцката страна гласува някои от мерките и покаже реална воля за реформи.

Предполага се, че една "мостова програма" за Гърция би могла да възвърне частично ликвидността, предоставяна от ЕЦБ на гръцките банки, а и да осигури необходимите 3,5 млрд. евро за плащания по облигации, държани от ЕЦБ, чийто падеж изтича на 20 юли.

Всичко по темата - тук!