Българинът и петролът

Ефектът за българската икономика

В бюджет 2014 бяха записани приходи от акцизи в размер на 4,38 млрд. лв. и 8,28 млрд. лв. от ДДС. Както е печално известно, сметките на предишния финансов министър Петър Чобанов не излязоха в приходната част и заради раздутите държавни харчове се наложи късна поправка – сигнал, на който чуждите инвеститори не гледат добре. Резултатът не закъсня и БНБ отчете през септември спад на преките чуждестранни инвестиции спрямо същия период на 2013 г. Именно инвестициите са елементът, който носи реално увеличение на брутния вътрешен продукт. Чрез тях през 2005 г. бе достигнато реалното равнище на производство от 1990 г., а след това започна и развитието на модерната българска пазарна икономика.

За догодина прогнозите са по-консервативни и предвиждат постъпления в държавния бюджет от 4,18 млрд. лв. от акцизи и 7,74 млрд. лв. от ДДС. И двете цифри на Владислав Горанов са по-ниски от прогнозите на Петър Чобанов, въпреки че бюджет 2015 предвижда икономически ръст от 0,8%. Реалистичната теория гласи, че бюджетът за догодина няма да наложи увеличаването на държавния дълг, че няма да се появяват дупки и неочаквани дефицити. Според оптимистичната теория обаче има немалка вероятност приходната част да бъде преизпълнена благодарение и на международната конюнктура. Негативните фактори, например влошеното състояние на руските пазари, може да нанесе щети на фармацията, туризма, селското стопанство и още няколко експортноориентирани бранша. Срещу тези фактори стоят евентуалното качествено усвояване на еврофондовете, ниските лихви и… цените на петрола.

От поевтиняването на горивата първите печеливши са превозвачите. При тях не може да се говори за „глътка въздух“, при тях ефектът е на мощен допинг. Транспортният бранш, както бензиностанциите, няма да индексират цените си според цената на брента, но все някаква отстъпка ще има.

Вторият печеливш е строителният бранш. Горивата са ключово перо в строителството, което през 2015 г. ще има неочаквано благоприятно поведение. Бумът на строителството бе важна част от големите икономически ръстове у нас от преди кризата и ако тогава можеше да се говори за балон, сега прогнозите са за едно по-здравословно и устойчиво съживяване.

Горивата формират цените на практически цялата потребителска кошница. В цената на всеки хляб влиза транспортът на брашното до завода и на крайния продукт до магазина. Очакванията на правителството, а и на Европейския съюз, са за нулева инфлация през 2015 г. Следователно ако ценовото равнище на потребителската кошница не се мести нагоре или надолу, премията от поевтиняването на петрола ще остане у бизнеса. Оттам могат да се правят прогнози за ръстове на постъпленията в хазната от преки корпоративни данъци.

Ефектът за българския гражданин

От прогнозите за инфлацията и ръста на БВП следва, че няма изгледи работната заплата да тръгне нагоре. Натиск върху цената на труда оказва и предлагането. НСИ отчита 10,8% безработица за третото тримесечие на 2014 г. Слабият заложен ръст не предвижда значително изменение в този макроикономически показател.

Все пак ниските цени на петрола, а оттам и на горивата, означават пряк доход за гражданите. Според данните на НСИ разходите за транспорт на домакинствата растат с малки колебания от 1999 г. насам. Така например през 2003 г. средното българско домакинство е похарчило 245 лв. за транспорт, а през 2013 г. – 720 лв. Разбира се, тези данни дават обобщена и донякъде смътна представа за този тип разходи, но много е вероятно още за 2014 г. статистиката да отчете намаление в това перо на домакинствата. А това от своя страна означава по-голям оставащ разполагаем доход, който да се разпредели в потребление или спестяване.

И ако се облегнем отново на оптимистичната теория, може да се окаже, че „евтината нафта ще подкара влака на българската икономика“. Заради понижаващите се лихви и последните трусове в банковата система може да се направи обоснованото предположение, че гражданите ще предпочетат да потребяват повече, отколкото да спестяват. Повишеното търсене в частта му на потреблението ще противодейства на дефлацията. Тогава ще останат инвестициите, правителствените разходи и външнотърговското салдо като двигатели на растежа. Към момента изглежда, че има обществен консенсус върху виждането, че държавата не бива да раздува разходите си с цената на още дълг. България е нетен вносител, затова и на външната търговия няма да можем да се облегнем. Остават инвестициите.

При тези очевидно положителни макроикономически предпоставки единствената ни грижа като общество за 2015 г. трябва да бъде възстановяването и повишаването на инвеститорското доверие. Сегашният финансов министър Владислав Горанов подценява ролята на българския капиталов пазар. Той и парламентарната икономическа комисия бяха и все още са близо до това да съборят Българската фондова борса с пенсионно-осигурителната си реформа. Общественият отпор бе мигновен и най-вероятно разумът ще надделее – институционалните инвеститори ще останат на пазара. Не че пенсионните дружества са съвършените институции, напротив, но проблемите им следва да са обект на съвсем други анализи и реформи.

В заключение – мантрата „инвестиции“ остава. Държавната данъчна политика към днешна дата е повече от благоприятна, в бизнеса и у хората най-общо казано ще остане кеш в следствие на поевтиняването на горивата и остава само да бъдем любезни домакини за капитала, който вижда своите възможности тук. 

Всичко по темата за петрола четете тук!

Каква беше 2014 г. според вас? Кои са ключовите събития и какви са очакванията ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?

Пишете ни на info@investor.bg c вашите мнения. Най-интересните от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме ви!