Българинът и петролът

2014 година е почти история. Вижте какво се случи през последните 12 месеца в специалната селекция Икономиката през 2014. Предлагаме ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономическия живот на България и света.

Днес ви представяме анализ за една от горещите теми на изминалата година – цената на петрола на нашия читател Радко Кръстанов, който ни изпрати гледната си точка на info@investor.bg. Ако и Вие имате позиция - очакваме я!

Отиващата си 2014 година бе вълнуваща за търгуващите с петрол. От юни и юли, когато бяха записани годишните върхове, за половин година лекият суров петрол сорт „Брент“ изтри почти 50% от цената си. Причините са няколко. Политиката на САЩ за увеличаване на добивите от шистови находища, отказът на ОПЕК и най-вече на Саудитска Арабия да ограничи производството, геополитическата атака директно срещу Русия и индиректно срещу страни като Иран и Венецуела, чиито държавни бюджети са силно зависими от износа на черното злато, са сред основните предпоставки за срива на цените. 

Глобалният икономически ефект от „ритането на атовете“ тепърва ще бъде оценяван. В различните точки на света цените се отразяват по различен начин, но за нас най-интересно е как те ще се отразят на живота в България. У нас цените на горивата потеглиха надолу, но с по-бавни темпове от цената на петрола на международните пазари. Ефектът от международната търговия ще се усети на наша територия с известно забавяне и в това няма нищо нелогично, необичайно или нередно. Освен това върху цените за крайния потребител влияят и други фактори, които следва да се отчитат.

Ще се усмихваме ли по-широко покрай бензиностанциите?

Възможно е една хубава сутрин да се събудим и, минавайки покрай бензиностанцията, да се усмихнем на светлинното табло по повод новите две стотинки, с които е поевтиняло нашето гориво. Шокови промени обаче няма как да се очакват.

Има две „лоши“ новини. Първо, петролът не може да поевтинява до безкрайност. Водещите финансови институции преразгледаха прогнозите си за 2015 г., но и след ревизията очакванията са цената на черното злато да се движи в рейндж около текущите нива, тоест без големи колебания. 

Второ, опциите на бензиностанциите за доставчик на горива на едро обичайно се свеждат до „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Рафинерията работи под пълния си капацитет с тежък петрол сорт „Урал“ – два фактора , които оскъпяват преработката. Право на всяко частно предприятие е да избира суровините си и да ценообразува, за да бъде на печалба, но е факт, че цените на горивата на едро у нас са едни от най-високите в Европейския съюз.

Третият фактор, който влияе на крайните цени, е държавното оскъпяване. Данъците и акцизите са деликатна тема, по която енергийният бранш често спекулира неуместно. Акцизът на 1000 литра А-95 е 710 лв., а на дизела е 645 лв. С тези цифри България се нарежда категорично на първо място в Европа по този показател, тоест акцизите ни са най-ниските в рамките на съюза (вж. таблица 3 в Бюлетина за данъците и акцизите, публикуван на 15 декември т.г.). Данъкът добавена стойност (ДДС) също е в разумни граници и е сред по-ниските в Европа (20%). Като се имат предвид тези числа, дори не би било етично да се повдига въпрос за допълнителното им редуциране в името на по-ниска цена за крайния потребител.

С други думи, цените на горивата, които са установени в момента, ще се запазят и през 2015 г., като, разбира се, винаги са възможни някакви несъществени колебания. И всичко това, при условие, че няма нови непредвидени обстоятелства на световната геополитическа карта, а оттам и на международните пазари.

Важно е да се отбележи, че такива могат да се появят от големи промени в цените на валутите. Когато говорим за цените на петрола, говорим в долари. По-скъп долар означава и по-скъп внос в американска валута. Валутните котировки по-рядко се появяват в анализите на цените на горивата в България, но и те имат съществено значение.