IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Р. Янкова: До 2020 г. младежката безработица трябва да намалее до 7%

В следващите години над 800 хил. младежи ще преминат през различни програми на „Гаранция за младежта“, каза зам.-министърът на труда и социалната политика

08:14 | 18.03.14 г. 15
<p>
	Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика.&nbsp; <em>Снимка: Личен архив</em></p>

Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика.  Снимка: Личен архив

- Как се разпределят тези младежи по отделните мерки и програми?

75 хиляди младежи следва да получат изготвен индивидуален план за действие, около 14 хиляди – да бъдат включени в мотивационно обучение, 7500 души да бъдат устроени на работа на несубсидирана заетост (първичен пазар) и около 11 хиляди – да бъдат включени в различни форми на субсидирана заетост - включително стажуване, чиракуване и други. Друга група – 21 хиляди ще бъдат включени по програми и мерки на оперативната програма, свързани с обучение на работното място, квалификация и други.

- Каква е ролята на трудовите посредници?

Във всички бюра по труда има определен трудов посредник, който е обучен да работи само с младежи, така че всеки, който иска съвет или посредничеството на държавата, ще може да се обърне към този съветник. Списъкът с медиаторите вече е на сайта на Агенцията по заетостта.

- Как работодателите ще бъдат мотивирани да участват в „гаранцията за младежта“?

Една от първите мерки, които социалното министерство предприе е да им предостави актуална информация за броя на безработните младежи, които са регистрирани в бюрата, за тяхната квалификация. Идеята е работодателите директно да се обръщат към бюрата по труда и да наемат младежи.

- На какви групи са разделени мерките, по коя мярка как се кандидатства и колко средства ще може да получи един работодател?

„Гаранция за младежта“ включва две големи групи мерки – дейности по информиране и консултиране (работа основно с младежи) и квалификация и заетост (работа с обучителните институции и с работодателите). В рамките на тези групи има основни дейности – по мотивиране и консултиране, мобилност, субсидирана заетост, квалификация и предприемачество.

С национално финансиране всеки работодател в рамките на своето населено място, където има намерение да наеми младежи, може да се обърне към бюрото по труда и да уточни от какъв тип подпомагане има нужда. В зависимост от нуждите и изискванията си той би могъл да кандидатства по някоя от предлаганите програми. Одобрението на работодателите се извършва на местно ниво от тристранен съвет.

По ОП „Развитие на човешките ресурси“ работодатели могат да кандидатстват и по други схеми – за ново работно място, първа работа, осигуряване на стаж. А работодатели, които имат възможност сами да наемат младежи без определено възмездяване от държавата, директно се обръщат към трудовите посредници в бюрата по труда, които консултират работодатели. Бюрото по труда безплатно провежда интервюта и прави подбор.

Ако работодател иска да се възползва от субсидирана заетост при наемане на младежи, задължително трябва да уточни по коя мярка кандидатства и да изиска от бюрото да му изясни какво точно финансира тази програма или мярка. Защото има програми, които финансират само заплатата, а осигуровките остават за сметка на работодателя. Има и програми, по които се субсидират както осигуровки, така и заплати – това са обикновено тези, при които се предоставя стажуване.

При субсидираната заетост има и друг момент – ако се покриват и заплати, и осигуровки, работодателят има ангажимент още шест месеца да запази заетостта за младежа.

По други мерки работодател може да получи средства за транспорт, ако той извозва работници до предприятието от други населени места. От средата на годината ще има възможност и за субсидиране на повишаване на професионалната квалификация на служителите. По тази схема ще им бъдат предоставени не по-малко от 75% от реалната стойност на обучението.

По друга програма работодателят ще има възможност да направи заявка, ако има нужда от определен вид квалифицирана работна ръка, но няма такива лица на пазара на труда. В този случай кандидати ще бъдат обучени, като държавата поема на сто процента обучението.

Последна актуализация: 10:04 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

12
rate up comment 2 rate down comment 0
serafima
преди 10 години
Предлагам на зам.министърката и агенцията да говорим сериозно, а не нереални приказки за суреп наивници. При сегашни 27% за 5 години да намалее до 7%????!!! При нестабилна международна среда, при намалени средства по линия на европейските фондове, при замрял бизнес, при липса на умения да създаваме работни места, освен онези активните програми, които поумат по 30 човека общо в страната за цели 3 месеца и субсидирани от държавата. Е, няма да стане, но дай, боже да намалее поне до 20%. Зная параметрите в стратегия Европа 2020 за България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 4 rate down comment 0
iv7771950
преди 10 години
Ей хора....избори идват....пари трябват....спонсорите ги няма никакви...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 3 rate down comment 1
bgMan
преди 10 години
И съвсем синхронизирано с това - Русия настъпва с инвестиции у нас, Сърбия, Румъния, Гърция и Италия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 9 rate down comment 0
Nikolay_Popov
преди 10 години
Да не са луди да ги инвестират в материална база в образованието бе човек... Как се краде чин или дъска ?:-) Виж много по-лесно е да напишеш 15000 часа преквалификация на хора с никакво образование. Кой според теб от тези хора ще се оплаче ? Че те май даже им плащат да ходят на обучение :P 7% ahahahhahahaaahgah
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 9 rate down comment 1
deant
преди 10 години
Защото 1 винт за дърво да ми трябва ще го взема от китай. Тука няма кой да произведе една бурма! Ама всички сме програмисти. Жал ми е, защото повечето хора си мислят, че всичко идва от виртуалния свят - е да ви светна - парите не идват от виртуалния свят. За да съществува тази виртуалност, някой трябва да работи и на този свят. България е жив пример как всички живеят във виртуализацията. И съответно ядат виртуален хляб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 10 rate down comment 1
deant
преди 10 години
Аз си поддържам машините сам (давам го като пример) Защо? Защото за една част - чопче трябва да завъртя цялата врътка от дистрибутор в моя град -> национален представител->производител на майната си-> сервиз ... и всичко това наобратно докато стигне при мен. Та аз отивам на 2 км от мене има стругар, който има 4 машини в гаража си и си правя 2 броя за по сигурно за 20 лева (човека ми искаше 15 даже). Някой промит ще каже: "ми качество?" Ми ползвам човека от 5 години, частите които ми прави държат много време и са точно направи, не ги набивам с ***. Колко пари и време щеше да ми отнеме да си взема оригинално чопче? И то произведено в китай най-вероятно. Та за какво говоря: човека е на 50+ години. До няколко години той и такива като него ще спрат да работят поради старост. Да сте чували някои да иска да стане железар или стругар? Не. Всичкото учи за да работи на компютър. Що? Щото всичко се произвежда някъде нали? Ми затова няма да има работни места.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 10 rate down comment 0
Веско
преди 10 години
Как може постоянно разни недоразумения да ми сипят глупости от висши постове. Тя женицата не е виновна, че е глупава, ние сме си виновни."Ако лицето има добра квалификация, но пък не може да си напише автобиографията и не знае как да се държи на интервю за работа..."Той въпроса е, че лицето не може въобще да пише, често и да говори български, те ще ми правят програми. Първо ги вържете в училище до пети клас поне, после трошете пари за глупости. Що ли ми напомня за едно десетилетие на включване дето изтече наскоро?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 1 rate down comment 1
balkando
преди 10 години
Мисля че най-добри и дългосрочни резултати биха постигнали с тия пари, ако ги насочат към образование и материална база в образованието. Нямам предвид само високите технологии, а дори в училищата по туризъм, готварство и селско стопанство няма подходящи условия за обучение на кадри по съвременните изисквания на работодателите в тези браншове. Каквото и да приказват политиците, новите технологии и тези отрасли са бъдещето.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 1
balkando
преди 10 години
Мисля че най-добри и дългосрочни резултати биха постигнали с тия пари, ако ги насочат към образование и материална база в образованието. Нямам предвид само високите технологии, а дори в училищата по туризъм, готварство и селско стопанство няма подходящи условия за обучение на кадри по съвременните изисквания на работодателите в тези браншове. Каквото и да приказват политиците, новите технологии и тези отрасли са бъдещето.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 9 rate down comment 1
mick
преди 10 години
То няма работа. Така, че 1 милион да преминат не знам какви си програми.. пак няма да си намерят повечето работа. Просто програмите ще са поредните пари хвърлени на вятъра. Щото трябват работни места.. иначе най-много голяма част просто да отиде в чужбина.Защо няма работа? Това е важният въпрос на който всички управляващи не искат да отговорят. http://mickideas.blogspot.com/2013/05/blog-post.html
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още