Кои са първите стъпки за повишаване на младежката заетост

Междуведомствена работна група ще изработи пакет от мерки, които да гарантират младежката заетост у нас, на базата на които ще се разпределят договорените 100 милиона евро, предназначени за насърчаване на заетостта при младежите за нашата страна.

На базата на изработените мерки ще бъде изготвена рамката за разпределяне на средствата за наемане на младежи у нас в следващите три години.

Това стана ясно по време на дискусия за младежката безработица на тема „Имат думата младите”, на която взеха участие заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова и вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Представители на различни младежки организации поставиха на дискусия свои предложения, свързани с намаляването на безработицата сред младежите.

Публичната дискусия се проведе седмица след като Европейският съвет разгледа възможностите да се заделят още 2 млрд. евро към определените вече 6 млрд. евро от общия европейски бюджет за мерки, свързани с младежката заетост. Финансовият пакет е за страните, които са с младежка безработица по-висока от 25%. За България този процент е 28,3 на сто (за младежи до 24 години).

Европейските лидери се договориха да направят всичко необходимо, неработещите и неучащите младежи под 25 години да получат работа, стаж или допълнителна квалификация до четири месеца след завършване на образованието си, както и част от еврофондовете да бъдат пренасочени към младежка заетост. Предвижда се тези финансови средства да бъдат изразходвани през първите две години от програмния период 2014-2020 г.

„Инициативата за младежка заетост” трябва да бъде напълно завършена до януари 2014 година. Необходимо е до септември Министерството на труда да излезе с конкретни мерки, които да представи пред Европейската комисия до края на годината, уточни заместник-министърът.

Европейската инициатива „Гаранцията за младежта” ще обхване младите хора на възраст между 15 и 24 години, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, поясни заместник-министърът. Янкова уточни, че работната група ще работи в пет насоки при формиране на конкретните мерки за младежите – за консултиране, квалификация, ключови компетенции, субсидирана заетост и развитие на предприемаческите умения.

Заместник-министърът отчете и последните данни за равнището на младежката безработица у нас. През юни нивото без работа са 19,6% от младежите до 29 години, като половината са с основно или по-ниски образование и едва 10 на сто са с висше.

Предложенията на младежите

Представители на младежки организации се поинтересуваха от възможността заделените 100 милиона евро да отидат за насърчаване на предприемачеството, така че даден бизнес проект да получи директно финансиране.

Беше поставен и въпросът дали ще се финансират директно клъстери и бизнес инкубатори и как ще се гарантира приемствеността при работодателите. Друго предложение, което обаче няма как да получи подкрепа без законови промени и такива в учебния процес, е за взаимстване на така наречената програма „сандвич“ във Великобритания, която предвижда прекъсване на образованието след втората година, за да се премине директно към практика и стажуване.

Що се отнася до почасовата заетост за учащи, стана ясно, че държавата няма как да плаща два пъти за студенти – веднъж като издръжка за обучение и втори път - като субсидирана заетост. На дискусия обаче ще се постави възможността за въвеждане на стажантски договори, така че след завършване на образованието младежите веднага да се включат  на стаж при самия работодател.

Сред дискутираните от работната група мерки се очаква да намерят място и въвеждане на дуалната система, включваща обучение на терен, както и разработване на система за валидиране на неформалното обучение, обеща заместник-министър Янкова. Тя напомни, че на второ четене в Народното събрание вече са заложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, според които ще се намали данъчната основа за работодатели при наемане на младежи.

Въпросите на работодателите

Представители на бизнеса се интересуват дали държавата може да поеме изцяло осигуровките за наетите по дадена програма служители включително и дължимото на държавата. Поставя се въпросът дали наставникът, който обучава стажанти, ще бъде финансиран поне частично за труда си.

Основен проблем пред бизнеса е и воденето на документацията и цялостната административна работа по участието в проектите. Беше направено запитване от работодатели за осигуряване на лице от държавата, което да придвижва тромавата документация, свързана с проектите.

Бизнесът също така предлага да се помисли за възможност неправителствени организации да осъществяват допълнителни обучения срещу целево финансиране.