Резервите за подкрепа на най-уязвимите хора у нас най-вероятно ще се търсят в разходите за издръжка на администрацията, каза министър на финансите в служебния кабинет Калин Христов по време на заседанието на тристранния съвет.
Според него разходите за инвестиции не са достатъчно гъвкав източник, тъй като националният ресурс за инвестиции през тази година е в размер на едва 240 милиона лева, а останалите разходи са свързани със съфинансирането на европейски проекти в последната година от програмния период.
„Принципът е там, където считаме, че най-неефективно се използват тези резерви, да се използват за политики, които имат най-голямо влияние както върху икономиката и върху социалната ситуация в страната. Това е логиката", каза Христов. Той отказа да се ангажира с конкретни цифри.
Правителството има намерение да изпълни бюджета, така както е заложен, потвърди още Калин Христов.
„Имаме разходна част, която я считаме за сигурна, а приходната част не е толкова сигурна, за нея трябват усилия и тя е зависима от развитието на икономиката. Никъде в бюджета не е разписано, че има предсрочни избори и съпровождащата ги несигурност. В приходната част има значителна част на несигурност. В разходната част всички очакват да има сигурност и тези разходи да бъдат направени”, обясни Христов.
Има риск от нисък растеж, което допълнително затруднява приходната част на бюджета, посочи Христов.
За първите два месеца на годината дефицитът е малко по-висок от този в предходната година - от 730 милиона лева при общ дефицит за годината от 1,1 милиарда лева. Към май ще има повече яснота, засега не може да се твърди, че има съществени резерви, коментира още той.
Фискалният резерв не поставя в риск нито бюджета, нито общата финансова стабилност на страната, допълни Калин Христов.
преди 11 години време е да се вземат конкретни мерки, а не да се спекулира едно към хиляда. мисля, че един програмен кабинет, който да задвижи икономиката ще е много полезен в настоящият момент отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Работещата икономика няма нужда от борд, както и от заеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Под инфраструктура нямам предвид само пътища. Според мен, за да има една страна голяма и силна икономика, тя има нужда от движение на работна сила и капитал. Едно ново летище може да е една много добра инвестиция. Имаме нужда от директни връзки със САЩ, Китай, Индия, Лат. Америка, Близкия Изток. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Работещата икономика може да върне тази пари. Ако заемът отиде там, където трябва, т.е. при малкия и среден бизнес. Друга част може да отиде за инвестиции в други пера на икономиката, като инфраструктурата например. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако икономиката ни е толкова неработеща, че без борд ще се върнем в 97-а, какво гарантира връщането на сегашните ни задължения, че и нови. И как успя да изчислилиш, че 1 млрд е достатъчен? Как е разпределен по пера според теб? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А и честно казано се удивен от този страх на българите от евентуален заем. Все пак не говорим за 20-30 млрд. евро, а да речем за 1 млрд. Заемът ще трябва да го върнем след определен, фиксиран период от време. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Еврозоната няма да изчезне тука-така. Независимо, че в момента кризата е много голяма. А за печатането на пари- ако се премахме бордът бързо можем да се върнем в 97-***. Голяма част от населението ще стане още по-бедна, ще се появят нови кредитни милионери, ще са необходими много повече години, за да се изкара държава обратно на повърхността. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Рисковете може и да са по малки от заем, който не можем да плащаме. А ЕЗ ... До няколко години може и да няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Печатането на пари крие и съответните рискове. Иначе членство на България в еврозоната, колкото се може по-бързо, е най-правилното решение според мен. Борда може и да гарантира финансова стабилност, но лишава Централната банка от някои нейни функции по време на криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В тази връзка - престъпление е ВСИЧКИ други да печатат пари, а ние не! отговор Сигнализирай за неуместен коментар