Ще залезе ли още тази година американската шистова индустрия?

Веднага след като американските шистови компании напуснат пазара, цените на петрола ще отскочат от дъното и вероятно ще достигнат ниво от 60 долара за барел, заяви наскоро ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин. Сега това все повече започва да придобива реалистични очертания.

Добивните цени в различните американски шистови басейни варират между 39 и 48 долара за барел, според данни на Ройтерс. Междувременно лекият суров петрол West Texas Intermediate (WIT) се търгува под 25 долара за барел вече повече от седмица, пише Ирина Слав за Oilprice.

Най-ниската добивна цена в САЩ е в басейна „Делауер“ в Тексас – 39 долара за барел, като с една идея е по-висока цената от епицентъра на американския шистов бум - Пермския басейн (40 долара за барел).

Тези средни стойности не дават повод за оптимизъм на индустрията, засегната силно и бързо от „перфектната буря“ – слабото търсене и рязкото увеличаване на предлагането от ОПЕК+. Въпреки това, заслужава да се отбележи, че цифрите по-горе са средни стойности.

Мащабност 

Колкото по-голяма е една компания, толкова повече място има тя за съкращаване на оперативните разходи (ежедневните разходи, свързани с управлението на всеки бизнес). Компаниите могат да свият тези разходи, като помолят доставчиците да намалят цените си, което вече са направили някои шистови играчи, като искат и значителна отстъпка - някои до 25%.

Тази стратегия беше използвана и по време на последната криза с цените на петрола (2014-2016 г.). По това време производителите се фокусираха върху повишаване на ефективността и строг контрол на разходите. Въпреки това голяма част от облекчението дойде от сондажните компании, които драстично намалиха цената на своите продукти и услуги, така че другите да оцелеят по време на кризата. В резултат сегментът на сондажни услуги пострада по-повече и по-продължително време.

През последната ценова криза на петролните пазари сондажните цени в САЩ паднаха заради по-ниските оперативни разходи. Сега те трябва да бъдат съкратени и много представители на бизнеса го правят: компаниите вече ограничават бизнес дейността си - в този случай чрез спиране на сондажните съоръжения и пробиване на по-малко находища. Това е един от саморегулиращите се механизми на индустрията. Колкото по-малко нови сондажи са пробити, толкова по-малък е растежът на производството, докато в крайна сметка той не изчезне и производството не започне да се свива. 

Американските шистови компании бяха в основата на промяната на световната петролна игра. Те успяха да намалят разходите до достатъчно ниски нива, за да оцелеят през кризата 2014-2016 г. Едно нещо обаче се забравя. Сега е достигнато дъното, намиращо се под оперативните разходи, и това означава, че сондажните компании не могат да правят отстъпки на големите играчи в петролната индустрия в САЩ. 

Въпросът, който мнозина си задават, е дали шистовата промишленост би могла да повтори своя подвиг от последната криза: да намали разходите до още по-ниски нива, да ги свие, за да оцелее, и да се наслади на по-ниски сондажни разходи и по-големи печалби. Отговорът би бил „може би“, ако сегашната криза беше единствено свързана с прекомерното предлагане, като последната, приключила през 2016 г.

За съжаление това не е така. Сега индустрията се бори, може би, с най-големият спад на търсенето на петролните пазари в историята. На всичкото отгоре пространството за по-нататъшни намаления на сондажните разходи е по-ограничено, отколкото преди пет години. Това е закон, който е универсален, може би като закона на Райт (той описва връзката между извършването на дейност и подобренията в дадено производство – бел. ред.).

В същото време може да се окаже, че шистовите компании са изправени пред по-високи производствени разходи, отколкото пред по-ниски в някои географски части.

Шистовите формации не навсякъде са еднакви. В някои части на САЩ петролът е по-достъпен от други, което означава и по-ниски разходи за сондажна дейност. Благодарение на технологичния напредък със сигурност има повече място за подобряване на ефективността при извличането на петрол от шистови образувания. Тези подобрения на ефективността вероятно ще доведат до по-ниски нива на сондажните разходи за онези компании, които в крайна сметка ще успеят да преживеят кризата.