Шистовият газ в Полша - краят на една мечта?

Надеждите отпреди четири години, че Полша ще се превърне в износител на природен газ – „втора Норвегия“ по думите на тогавашния външен министър Радек Шикорски, бяха попарени след решението на полското дъщерно дружество на американския енергиен гигант ConocoPhilips да спре с проучванията в страната, коментира онлайн изданието Politico.

След като последният световен играч напусна през тази седмица полския пазар на шистов газ, в Полша останаха само няколко местни и малки чужди фирми, които вероятно също скоро ще спрат сондирането си. Напускането подкопа още повече темата за фракинга в Европейския съюз (ЕС), чийто най-силни защитници бяха Полша и Обединеното кралство.

„Апетитът за сондиране пресъхна“, заяви Томаш Шмал, експерт по шистов газ в юридическата фирма White & Case във Варшава.

Упадъкът на индустрията се приема трудно от онези, които се надяваха, че за поне 300 години напред няма да бъдат енергийно зависими от Русия, откъдето Полша в момента получава повече от половината си доставки на природен газ. Подобни прогнози бяха направени през 2011 г., когато Администрацията за енергийна информация (EIA) на САЩ оцени резервите от шистов газ на Полша на 5,3 трлн. куб. м., макар че тези изчисления бяха на база исторически данни, а не на нови проучвания.

Политиците погледнаха жадно към парите от такси и лицензи, а медиите си поиграха с надеждите за икономически разцвет. Инвеститорите започнаха да прииждат, насърчени от законодателството от средата на 90-те, според което цената на проучванията беше сравнително ниска. Бариерите за навлизане в пазара бяха ниски. Концесиите се раздаваха на принципа „първият дошъл е първи по право“. Един от оптимистично настроените дори заплати част от дължимите суми с кредитна карта. След това обаче правителството направи няколко критични погрешни решения.

Заради критиките, че страната разпродава ценни ресурси на чужденци на твърде ниска цена, Варшава прие ново законодателство през 2011 г., с което осъвремени правилата и увеличи максимално приходите за държавната хазна. Нова държавна институция получаваше дял от всяка концесия, а компаниите, които реално намерят газ, нямаха гаранции, че те ще са тези, които ще го извличат.

Схемата изплаши инвеститорите и се наложи правителството да промени закона през миналата година. „Изпълнението на този проект беше истинска катастрофа“, допълва Шмал.

Освен тези проблеми опасенията за реалното количество природен газ в Полша се увеличават все повече. През 2012 г. Полският държавен геоложки институт изчисли, че шистовият газ, който може да бъде извлечен от земята, е между 346 и 768 млрд. куб. м. – с 85-95% по-малко от първоначалните оценки на EIA.

Търсенето на компаниите също остава без резултат. Шистовият газ на Полша е много по-труден за достигане от очакваното. Шистовите образувания на страната „значително се различават и са много по-трудни за работа“ в сравнение с тези в САЩ, казва Вицлав Прюгер, ръководител на Orlen Upstream, дъщерно дружество на държавната полска рафинерия PKN-Orlen.

След четири години работа са сондирани 70 кладенци, като 25 са подложени на хидравлично разбиване – противоречив процес, използван за извличане на газ от скали чрез изпомпването на вода и химикали под високо налягане дълбоко под земята. Нито едни резултати обаче не са достатъчно добри, за да се установи търговски жизнеспособно производство.

Когато цените на петрола започнаха да спадат, понижавайки и цените на природния газ заедно с тях, стана невъзможно за компаниите да оправдаят риска и разходите за продължаване на дейността в Полша. Големи световни енергийни компании започнаха да ограничават разходите си. През 2012 г. Exxon Mobil заяви, че спира проучванията в Полша, Marathon напусна през 2013 г., Total през 2014 г., а Chevron – малко по-рано тази година. Всички те посочиха отрицателните резултати от тестовите кладенци като основна причина за напускането.

ConocoPhillips съобщи, че дъщерното ѝ дружество Lane Energy Poland е инвестирало около 220 млн. долара от 2009 г. насам. Компанията сондира кладенци в трите си концесии в западно Балтийско море, но „не са открити търговски количества на природен газ“, се казва в изявление на мениджъра в страната Тим Уолъс.

Сред фирмите, които все още работят по концесиите си в Полша, са газовите монополисти PGNiG и Orlen – и двете държавни. Но те търсят газ „много по-бавно“ в сравнение с предишните години, казва Пьотр Вдовински, водещ анализатор в консултантската къща Cleantech Poland. PGNiG в момента работи само по две сондиращи операции от 10 планирани в началото на годината, а Orlen планира четири кладенци през тази година, но засега е приключила само един.

Малките международни компании, включително дъблинската San Leon Energy, ShaleTech Energy, дъщерно дружество на шведската Setna, и базираната в Полша BNK Polska, все още работят. Но с толкова ниски световни цени на енергията, малко вероятно е тези компании да вложат големи суми за проучавания в Полша в близко бъдеще.

С изключение на Полша и Обединеното кралство останалите страни от ЕС са предпазливи по отношение на фракинга. Франция и България, както и някои други страни, имат наложени мораториуми, а Германия има забрана във всяко едно отношение. Това може да се промени, разбира се, ако бъдат открити значителни залежи на природен газ.

„Ако някой от сегашните оператори намери добри търговски потоци, това определено ще привлече чуждите инвестиции за проучвания на шистов газ обратно в Полша“, казва Вдовински. „Вярвам, че проучвателната дейност може да се съживи в бъдеще. Дори ако Полша няма 5 трлн. куб. м. шистов газ, едно производство от 5 млрд. куб. м. на година все пак ще си струва“.