Сорос продава своето злато, бихте ли го последвали?

Може би е въпрос на интелект. Или на интуиция. Или пък може да е просто късмет. Каквото и да е, то позволява на Джордж Сорос да разчита правилно пазарите за продължително време, твърди в коментар за MarketWatch анализаторът Матю Лин.

Така че когато инвеститор с толкова легендарни умения обяви върха на най-големия бичи пазар на нашето време, не е голяма изненада, че светът спира да послуша какво има да каже той.

През първото тримесечие на годината Сорос се разтовари от злато за около 800 млн. долара. Бихте ли го последвали? Не и този път, съветва Лин.

Златото се приближава към зоната на балона. Цената му изхвърча нагоре и всеки актив, който е бил в бича тенденция 12 години, трябва да е близо до върха си. Той все някога ще дойде.

Всеки балон има етап на спукване – моментът, когато цената стига до небето. Златото още не го е достигнало.

Същностната функция на метала на финансовите пазари е да предлага защита срещу инфлацията. И докато много хора мислят, че спираловидно растящите цени са точно пред нас, това далеч не е общо мнение. Това означава, че цените все още има да извървят известен път.

Златото, разбира се, се търгува от години. През юли 1999 г. то достигна 20-годишно дъно при цена от 252,80 долара за тройунция. Международният валутен фонд продаваше, същото правеха и централните банки на Австралия и Великобритания.

Оттогава то се възстановява стабилно. През миналия месец златото достигна рекордна цена от 1 575,79 долара за тройунция. Това е един невероятен 12-годишен тренд.

Ако бяхте зарязали спестяванията си в ценни книжа през лятото на 1999 г. - точно когато бяха стигнали върха по време на дотком бума – и ги бяхте обърнали в злато, щяхте да четете тази статия от терасата на жилище с 30 стаи на собствения ви карибски остров.

Преди основаването на Facebook не можеше да има по-добър начин да натрупате състояние. Така че точно това е случаят, за да се измъкнете сега. Умните инвеститори винаги продават прекалено рано – това е единственият начин да се избегне касапницата, когато бичият пазар се срути.

През януари Сорос обяви златния балон. „Когато лихвените проценти са ниски има условия за развитие на балоните при цените на активите и те се развиват в момента“, каза той в обръщението си на конференцията в Давос. „Поредният балон е златото“, добави Сорос.

Ами, може би. Проблемът със златото за всеки хладнокръвен, реалистично мислещ инвеститор е, че в момента, в който започнете да го обсъждате, навлизате в територията на екстремисти.

От една страна са маниаците на тема „злато“, за които металът е единствената валута. То е било използвано като пари в продължение на няколко хиляди години и на фона на тази история няколко месеца на възход или спад на стойността му не представляват особена разлика. За тях никаква цена никога не е достатъчно висока.

Ако всеки друг актив поскъпва заради централните банки, печатащи книжни пари, защо просто да не продължават да купуват? В крайна сметка, златото трябва да струва повече от тези ярко оцветени късове хартия. 

От друга страна противниците на инвестициите в злато са също толкова непреклонни, че то не струва нищо. Като Джон Мейнард Кейнс те гледат на него като на „варварска реликва“. Със сигурност можете да си направите брачни пръстени от него, но извън тази си функция то е безполезно. С медта най-малкото можете да правите тръби, а облигациите носят доход.

Истината винаги е някъде по средата. Златото може със сигурност да навлезе в етапа на балона като всеки друг актив. Но същностната му функция е като сигурна алтернатива на парите в брой във времена на продължителна и разрушителна инфлация.

И тук е акцентът. Докато мнозина анализатори – както се е случвало и на настоящия автор – смятат, че навлизаме в период на стабилно увеличение на цените, в това отношение все още няма консенсус.

Само погледнете пазарите на държавни ценни книжа. Отстъпката по американските държавни облигации е все още рекордно ниска. Същото важи и за повечето европейски държавни ценни книжа, с изключение на онези страни, които вече фалираха. Това нямаше да се случи, ако пазарите очакваха страхотно повишаване на цените.

На практика пазарите са калкулирали ниска инфлация, дори дефлация. В някакъв момент този консенсус ще бъде нарушен. Централните банки ще бъдат принудени да повишат лихвените проценти, при това евентуално твърде рязко, тъй като ще се изправят пред свършения факт, че инфлационните очаквания излизат от контрол.

И какво ще се случи тогава? Пазарите на държавни ценни книжа ще рухнат, това е безспорно. Пазарите на акции ще бъдат разклатени. Хрониките показват, че акциите са слаба защита при нарастване на цените и те обикновено се справят зле, когато лихвените проценти растат.

Къде тогава всеки ще потърси сигурност? При златото, разбира се.

В момента, в който лихвите започнат да растат и борбата с инфлацията се превърне в основна задача на централните банки за разлика от избягването на нова Голяма депресия, цената на ценния метал ще тръгне нагоре.

Това би бил етапът на изгаряне на бушона на 12-годишния бичи тренд. Може да се случи догодина, а може и през 2013-та. И златото може да стигне 2 500 или 3 000 долара за тройунция. Че даже и повече. Никой не би могъл да знае. Ако пазарът достигне до окончателната си лудост да купува, цената може да стигне каквито и да било висоти, както биха могли да свидетелстват онези, които си спомнят как Nikkei 225 достигна 38 000 пункта.

Това ще бъде моментът да се излезе от пазара. И поради тази причина този път Сорос избра погрешния момент. Ще настъпи моментът за продажбата на злато – но най-малко след година.