Ползите от клуба, наречен "еврозона"

Новата реалност в еврозоната

Според своите договори за присъединяване към ЕС всички 13 „нови" членове са длъжни да се присъединят към еврозоната, щом са готови за това в политически и икономически аспект. Жителите на много от страните не вярват на корумприраните си управници и искат въвеждане на еврото час по-скоро, за да не ги въведат политиците никога вече във валутна криза. Очевидно обаче не всички държави бързат да го направят. По-специално Полша и Чехия се въздържат, докато България има ясни амбиции да стане следващата държава от ЕС, която ще приеме еврото. Следващата стъпка за София се очаква през тази пролет – присъединяване ERM-2, така наречената „чакалня“ на еврото.

Много граждани на България са загрижени, че въвеждането на еврото може да увеличи цените. Тези опасения засенчват потенциалните ползи от единната валута в повечето дискусии. По същество обаче българите, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., вече приеха еврото в ежедневието си. Повечето от спестяванията им се съхраняват в общата валута. Еврото е и най-популярната валута за закупуване на по-големи и по-скъпи покупки като коли и апартаменти.

Повечето граждани все още помнят хиперинфлацията, не вярват на политиците си и се доверяват на еврото повече от местния лев.  Същевременно обаче се опасяват, че евентуалният спад в жизнения стандарт ще бъде неизбежен, ако България въведе единната валута, защото са чували различни слухове и се разпространяват безпочвени градски легенди, които звучат много интересно на маса. Ето защо гражданите искат отговори на въпроси като: "Оправдани ли са нашите страхове", "Какво означава въвеждането на еврото за ежедневието в България" и "Колко добре напредваме с въвеждането на еврото?"

Абсолютно същите страхове се наблюдават и в Хърватия, която също изяви силно желание да въведе еврото. Може би най-добрият пример за възможното въздействие от въвеждането на еврото може да се намери от другата страна на хърватската граница: съседна Словения въведе валутата през 2007 г. По това време средната годишна инфлация е 3,8 процента, което не е значително над средното увеличение на цените в Хърватия (2,9 процента). На следващата година цените в Хърватия нараснаха дори повече, отколкото в Словения.

Предишните примери и възможните плюсове на единната валута 

Словенските ресторанти и кръчми отбелязаха малко по-ясно увеличение на цените. Това обаче не е задължително да се случи в Хърватия и България, тъй като процъфтяващият туристически бранш в крайбрежните и големите градове вече доведе до ръст на цените там до голяма степен до нивото на тези от еврозоната.

Междувременно, според оценките на Европейската комисия, нивото на заплатите в Словения е нараснало средно със седем процента през периода 2007/08 г.

Някои противници на еврото излагат аргумента за общите разходи за въвеждането на еврото – те обаче са еднократни разходи, които биха били осъществени непосредствено преди и в краткия период след това, като например закупуване и производство на банкноти, тяхното разпространение и връщане на банкнотите и монетите от левове и стотинки. Изчислено е обаче, че сумата от тези разходи не надвишава 0,5 процента от БВП. При това става дума за еднократни разходи.

В същото време въвеждането на еврото има редица предимства, които биха се усетили за по-дълъг период от време. Елиминирането на валутния риск, свързан с лева спрямо еврото, със сигурност е основната полза от присъединяването към еврозоната. В този контекст въвеждането на еврото с неговото намаляване на валутната несигурност и други неофициални бариери пред инвестициите може да помогне за привличането на чуждестранни инвеститори. 

Общата валута също така ще има положително въздействие върху оценката на риска на страната и хеджиране, което от своя страна би могло да намали разходите за финансиране. Освен това въвеждането на еврото ще доближи българските лихвени проценти до нивото им в еврозоната - което би довело до по-ниски лихвени проценти за гражданите и бизнеса.

Разходите за валутни трансакции между лев и евро, които в момента се оценяват на около 0,3 процента от БВП, също биха изчезнали. Това, разбира се, създава стимули за развитие на търговията, повишаване на приходите от туризъм и на инвестициите, разбира се. В крайна сметка евозоната и сега е най-големият търговски партньор на страната ни.

Един от най-големите плюсове ще бъде и възможното повишаване на кредитния рейтинг. Да вземем за пример Естония – нейният рейтинг бе повишен от две от основните агенции само 6 и 7 месеца след присъединяването ѝ.

А ако се вземе за сравнение случилото се в Словения, Кипър, Малта и Словения присъединяването към зоната води до понижаване на дългосточните лихвени проценти с 0,51 процентни пункта. 

Градските легенди за галопиращи цени 

Дори няма да коментираме градските легенди, че нещо, което струва 100 лв., ще струва 100 евро при въвеждането на еврото. Tези интерпретации лесно може да се контрират с официалните данни за инфлацията, които показват, че въвеждането на еврото не води до инфлация.

Да видим: последна в еврозоната влиза Литва - от 1 януари 2015 г. Инфлацията в Литва през 2013 г. е 1,16%, през 2014 г. - 0,24%, през 2015 г. обаче е надолу - минус 0,68%. Тоест влизането в еврозоната дори съвпада с дефлация. През 2016 г. инфлацията е 0,68%, а през 2017 г. е 3,72%.

Латвия влиза в зоната от 1 януари 2014 г. През 2012 г. инфлацията там е 2,29%, през 2013 г. е 0,01%, през 2014 г. е 0,69% (това е годината на присъединяването), през 2015 г. е 0,21%, през 2016 г. е 0,1% и т.н.

Такава е картината и в Естония (присъединила се през 2011 г.), Словакия (1 януари 2009 г.) и Малта и Кипър (от 1 януари 2008 г.). Словения се присъедини още през 2007 г.

Мнозина твърдят също, че инфлацията в Германия с въвеждането на еврото през 1999 г. е била огромна. Първо, официалната статистика за 1998 г. показва покачване на цените от 0,59%, за 1999 г. - 0,68%, за 2000 г. инфлацията е 1,4%, за 2001 г. е 1,9%, за 2002 г. е 1,31%.  Тези разкази са хубави за маса, но не издържат проверката на фактите. 

А банковият съюз и ERM2

Влизането в ERM2 е подготовка за еврозоната. Това означава автоматично - по-бързи реформи, покачване на икономическата конкуренция, по-добър инвестиционен климат. Ускоряването на реформите е едно от най-добрите постижения на ERM2, тъй като укрепва икономическото развитие и повишава заплатите и жизнения стандарт. Една от водещите рейтингови агенции, Standard & Poor's, заяви, че влизането на България в ERM2 ще доведе до по-висок кредитен рейтинг. Това може да се охарактеризира като влизане в елитен университет - дава по-добри възможности за по-нататъшно развитие. С ERM2 България ще има печата на доверие на чуждестранните анализатори и инвеститори, което е важно за бързия икономически растеж и дори за доходите.

Българите може да почувстват предимствата на еврозоната преди действителното влизане. Както се случи с десетгодишния процес по пълноправното членство в Европейския съюз. Очакването за влизане в ЕС доведе до ръст на инвестициите, икономически растеж, повече работни места и по-високи заплати. Същото е възможно да се случи и с ERM2 с пряк положителен ефект дори преди пълноправното членство в еврозоната. Това може да се наблюдава в други страни, като Дания. Тази скандинавска страна е в ERM2 вече две десетилетия, въпреки че няма намерение да се присъединява към еврозоната. И все пак Дания се ползва с много привилегии, без да влиза в самата еврозона.

А и нека не забравяме: ERM2 има своето ясно финансово измерение. В следващата европейска финансова рамка са заделени 2,2 млрд. евро за страни, които се подготвят да приемат еврото за своя валута. С влизането в ERM2 България ще си осигури достъп до допълнителни финансови средства на ЕС. Тази финансова помощ е предназначена само за онези страни, които полагат усилия да се присъединят към еврозоната.

Ако възникне криза, Европейската централна банка (ЕЦБ) може да предостави автоматична и неограничена помощ и допълнително да дава краткосрочни кредити - за България това ще става дума за над 500 млн. евро. Може би подобна криза изглежда невъзможна в момента, но да се подготвим за подобно събитие винаги е интелигентен макроикономически ход.

Тоест, на ERM2 може да се гледа и на нещо като застраховка. Например, ако България беше в ERM2 между 2009 и 2014 г., когато финансовата криза удари страната, тази криза би била много по-малко болезнена за обикновените българи и за страната като цяло. Солиден пример за това твърдение предоставя Литва, където кризата продължи само две години, след което страната се върна към високото темпо на икономически растеж.