Справедливи ли са исканията за необлагаем минимум и гъвкав ДДС?*

Второто перо може да идва от едно леко повишаване на някои данъци. Увеличаването на данък дивидент и данък наследство за много големи наследства, както и въвеждането на допълнителен данък богатство за най-високите доходи (напр. над 6000 лева месечно) или за най-големите богатства би било добра мярка за компенсиране на част от намалелите приходи. Увеличаването с малко на най-високия данък е стандартна мярка, когато се търси подобряване на бюджета в последните години. По времето на Барак Обама, данъкът за най-високите доходи се вдигна – и това не донесе никакви негативни ефекти за икономиката. Данъчната реформа от 2015 в Австрия също имаше подобен ефект – докато данъците на по-ниските подоходни групи бяха намалени, което имаше благоприятен ефект върху потреблението, данъкът за най-високите доходи - тези от над 1 милион евро на година, беше вдигнат от 50 % на 55 %. В българския контекст, предложенията не означават отмяна на плоския данък, щом няма готовност за това – а само въвеждане на допълнителен данък солидарност за наистина най-високите богатства. Данъкът солидарност във Франция (доскоро валиден за богатства над 1,3 милиона евро) беше изменен през септември от президента Макрон и сега обхваща само недвижимите имоти, без финансовите активи. Томас Пикети нарича тази ерозия на данъка – “неразбиране на предизвикателствата поставени ни от глобализацията” и не намира “абсолютно никакъв смисъл да се правят данъчни отстъпки за групи от населението, които са ... много богати и са се справяли повече от добре в последните десетилетия”.¹² Нека да подчертаем, че в България това са групите от населението, които процентуално плащат много по-малко от всички други. В скорошен материал на блога си, съпътстващ последните им прогнози, МВФ също ясно заяви, че повишаването на някои данъци за най-богатите може да помогне за справяне с проблемите на разпределението без да вреди на растежа.¹³

Третото перо е дефицитът. Разбира се, противниците на дефицита веднага ще скочат срещу тази мярка, но не е сигурно на какво основание. Да, последните 10 години в Европа показаха опасността от държавното свръжзадлъжняване. Основните икономически тези срещу дефицита са, от една страна, оскъпяването на държавния дълг до непосилни нива след прекрачването на дадени граници на съотношението дълг към БВП, а от друга нуждата от намалявaнето на задлъжняването в добрите икономически времена, в които сме сега, за да може фискалната политика да изпълнява своята стабилизационна функция по време на рецесия. И двата пункта са валидни, но не могат да бъдат някакви лимитиращи условия за България в момента. С 25 % задлъжнялост, България е една от най-слабо задлъжнелите страни в ЕС. Добрата конюнктура в Европа в момента ще намали този процент още повече. А опасностите от поскъпване на държавния дълг и неприятни спекулации по неговите лихви обикновено настъпват от далеч по-високи нива. Затова е редно и да попитаме, каква е теоретическата обосновка в момента да гоним балансиран бюджет и нулев дефицит. Това е икономическа трактовка, популярна и вече залегнала в конституцията на Германия. Не става обаче ясно за какво й е на България балансиран бюджет през 2020 г., след като няма извънредни заплахи към задлъжнялостта ни, докато мизерията и бедността са широко разпространени. Нека да повторим – дори страни като Германия и други на Запад имат повече основание от нас да се стремят към балансиран бюджет, защото техните нива на задлъжняване са все още около и над 80 %. И нека да обърнем внимание – тук никой не говори за взимане на дългове или повече задлъжняване. Става въпрос само за по-бавното намаляване на дефицита от предвиденото. Нека да поясня отново, че докато конюнктурата се развива добре както в момента и нивото на растеж е по-високо от дефицита, то нивото на задлъжняване (като % от БВП) така или иначе автоматично намалява. Простото спиране на намаляването на дефицита от 2017 на 2018 (в момента планираното намаляване в Средносрочната прогноза на МФ е от 1.33 милиарда на 1 милиард за 2018) ще значи, че 330 милиона лева биха останали в хазната за инициативи като предложената. Като задлъжняването на България (в % към БВП) ще продължи да намалява така или иначе заради високия растеж и по-високите от очакваните приходи, и това без да броим позитивните ефекти на меркитe. Това не е всичко – при добро желание, могат да се намерят и още аргументи и методи предложените промени да се направят.

Разбира се, можем да игнорираме горните неща: че хората не се интересуват от разпределението на доходите; че експертите не тълкуват недоволството на средната класа в Западния свят като резултат от нейното ерозиране и стагнацията на медианните доходи в англосаксонските страни през последните три десетилетия¹⁴. Неизбежно важните промени се случват, така както някои специфични промени вече настъпиха в глобалната икономическа политика като резултат от Световната икономическа криза. Те ще бъдат приети след време – но трябва ли винаги и всичко в България да идва със стабилно закъснение? Между другото, по-запознатите помнят каква беше реакцията срещу две подобни меки мерки, които Ед Милибанд предложи като основни предложения в програмата на Лейбъристката партия през 2015 г. – замразяването на цените на енергията за домакинствата и осигуряването на повече социални жилища за справяне с непосилните цени на имотите в Лондон. Някои медии тогава рисуваха Милибанд като марксист и популист. Две години по-късно, през миналата седмица, Тереза Мей посочи и двете политики като нови мерки в програмата на торитата за следващата година. Добрите икономически предложения успяват да се наложат поради своята логика.

Рузвелт е казал, че оценката на нашия прогрес идва не от това дали сме успели да добавим повече към благосъстоянието на тези, които имат, а от това дали успяваме да осигурим достатъчно на тези, които имат малко. Е, минаваме ли теста? И искаме ли да го минем? Или това е нахално?

Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания и докторант по икономика в Икономическия университет на Виена. Завършил е бакалавър по икономика в Икономическия университет на Виена и магистратура по икономика в University College London. Работил е в Европейската Централна Банка и е консултант към Institute for New Economic Thinking. 

Ако имате мнение по темата, изпратете ни го на Info@investor.bg.