Ценна ли е австрийската икономическа школа днес?

Дебатът за метода: Methodenstreit

Освен този повратен момент в историята на икономическите идеи Менгер и учениците му повеждат интелектуален спор с „Германската историческа школа” в икономиката, представлявана от Густав фон Шмолер, а спорът е за природата на икономическите закони.

Последовател на реалистичното отношение към действителността на Аристотел, Менгер счита, че съществуват универсални икономически закони, независещи от време и място, а икономическите явления имат реални причина и следствие — основани на субективните оценки на икономическите агенти.

В контраст на това германската историческа школа отрича наличието на такива закони. Според нея, всичко е въпрос на конкретна ситуация и политическа целесъобразност, различна навсякъде и винаги — теза, удобна на политическа власт на династията на Хохенцолерите в Прусия по онова време, чиято произволна преценка, практическа се оказва неограничена от икономически постулати.

Дебатът временно е спечелен от „австрийците”, а немската историческа школа практически изчезва. По-късно, от ‘20-те години на 20-ти век, идеите на емпиризма ще вземат превес, а „австрийците” ще бъдат заглушени, но за това — след малко.

Лудвиг фон Мизес и началото

Мизес е доайен на австрийската школа, ученик на Менгер, а прочитането на „Принципите на икономиката” разпалва интереса му към икономическата наука.

Започва като „технически” икономист, като трудовете му в полето на теория на парите и кредита, както и дълбочината на критиката му към икономическата невъзможност на социализма му носят европейско признание.

До 20-те години на миналия век Мизес смята, че всички достижения на „австрийците” са абсорбирани от мейнстрийм науката и такава школа няма. С времето обаче подемът и пълната доминация на емпиристите и логическите позитивисти, които третират икономиката по подобие на физиката и естествените науки, откроява и засилва различието и спецификата на „австрийската” икономическа школа.