След финансовата криза 2007–2009г. в полезрението на световната икономическа общност влезе австрийската икономическа школа.
От една страна тя доби кредит на доверие в успешното тълкувание и предсказанието на кризата, стана актуална и интересна с аналитичната си мaтрица.
От друга страна обаче бе обвинена в догматичност, а нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман непрестанно влиза в полемика с нейни представители. Причината: отказът й да прилага методите на точните науки като физиката към социалните науки като икономиката, например.
Подход, който неизбежно я противопоставя в някакъв смисъл на преобладаващата мода в мейнстрийм академичните среди през последните 6–7 десетилетия — а именно опитът да се измерва, тества, моделира човешкото поведение и икономическият процес.
Тук накратко ще се опитаме да щрихираме основните й принципи — поне на последователите на Лудвиг фон Мизес, — позиционирайки я в света на икономическите идеи.
Малко предистория
„Австрийска школа” е саркастичното наименование, което в края на 19-ти век „Немската историческа школа” дава на последователите на Карл Менгер — преобладаващо австро-унгарци, работещи и развиващи идеите си във Виена, интелектуалния център на Европа по това време.
Кой е Карл Менгер?
Менгер е бащата на т. нар. „Революция на пределната полезност” и основоположник на интелектуалната традиция, превърнала се впоследствие в „австрийската икономическа школа”.
В своята книга „Принципи на икономиката”, 1871г., той решава „парадокса на стойността”, който препъва класическите икономисти до този момент. Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-„полезна” и важна за човека и живота му?
Менгер отговаря: хората никога не избират въз основа на ползата от цял клас блага, а само на отделни, дискреционни единици от него. Колкото по-oскъдно е дадено благо (ако е считано за такова) — толкова е по-ценно. Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата — следователно цената им е по-висока, изразявайки индивидуалните скали на предпочитанията на играчите чрез цените.
Обратно в пустинята, където водата може да е крайно оскъдна — цената ѝ в диаманти може да се окаже стратосферна. С една дума — стойността е субективна и зависи от предпочитанията на потребителя, а не както са считали до този момент класическите икономисти — от трудът, въплътен в производството стоката. Теория по-късно припозната от Карл Маркс като „трудова теория на стойността”.
преди 8 години Австрийската икономическа школа е с исторически принос, но днес не е актуална за реализиране на полезно държавно управление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-полезна и важна за човека и живота му?Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-полезна и важна за човека и живота му?Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Хе, Мерцедес за 100 хилки. Роман Абрамович до скоро имаше 4 яхти, най-евтината от които струваше 68 милиона долара. По едно време всичките бяха закотвени в Монте Карло и човекът спеше всяка вечер на различна. Мислиш ли, че са му достатъчни? Ами не са. В момента строи пета - по-голяма от всички останали. Това потребностите са много относително нещо. Та проблемът въобще не е, че не можем да нахраним бедните.----Няма никакво значение колко яхти имал този или оня. Аз питам простичко - има ли реална нужда от тях?! Ами няма ... спокойно може да живее и без яхти. Мисленето, мисленето и възприятието на света и "ценноста" на явленията е различна!Пак питам философски: Колко антилопи убива лъва, когато е гладен? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Само си в грешка за анти-глобализацията - световната търговия е в основата на развитието и специализацията на икономики и в дългосрочен план на уеднаквяване на цените в света като се калкулира и транспорта в тях! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Последовател на реалистичното отношение към действителността на Аристотел, Менгер счита, че съществуват универсални икономически закони, независещи от време и място, а икономическите явления имат реални причина и следствие отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории....---Абсолютно 101% съм съгласен с това, и многократно към го споделял като мое лично заключение до което стигнах, съдейки по себе си!Човечеството реално няма практическа, жизнена необходимост от една огромна част от "развитието", до което е достигнала, благодарение на компютрите! Давам най-елементарният и банален пример - има ли практическа, неотложна жизнена нужда средностатистическия жител на планетата от "умен телефон" с 10 на "n"-та степен опции, като в 90% от времето го ползва за разговори, смс-и и слушане на mp3-оки - опции, които са достъпни и с обикновен телефон от 100 лв ? Ами няма!Има ли практическа, неотложна жизнена необходимост от Мерцедес за 100 хилки, ако и с Голфа за 5 хиляди - може да отиде от т.А, до т.Б? Ами не ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години напротив приложими са, но това не е изгодно на кастата, която управлява в момента. Простата математика казва - не може да си купиш нещо, когато нямаш пари за него. Кастата обаче казва МОЖЕШ, защото ще го купиш на кредит.. а имало лихви,,. няма да се притесняваш има рефинансиране... имаш наследници.. и така. По тоя начин ще затрием не само цивилизацията си ами и планетата си. Ама това не е важно.. важно е да сме живяли 100 години на корем, даже са по-малко от последната война насам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години продължавам от долу ....... Затова австрийците не понасят Кругман, те защитават точно обратното - ниска инфлация, свободен пазар, анти-глобализация, лихвите да се определят от пазара (не от централната банка), никакво печатане на пари - никога, ниски данъци, голям износ, силна валута, фискална дисциплина и др.Ето едно видео Шиф срещу Кругман: https://***.youtube.com/watch?v=WBL2oaqXgKg отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не просто ценна, а най-смислената от всички. 2008г. кризата и преди това 99-та, 01-ва когато такива като Кругман и мейнстрима бяха шокирани (те винаги са изненадани), "австрийци" като Питър Шиф ги учеха като малки деца. Още преди това 87-*** падането на борсата пак е била предсказана от друг австриец Рон Пол.Защо в тази статия както винаги всички се занимават със самопровъзгласилият се за най-велик соц-кейнсианец Пол Кругман, какъв авторитет е той? 2008-а се беше оплел като пате в калчища (и пак изненадан) или неговите откачени теории - като защитаване на глобализацията, дългът е супер и не е никакъв проблем (http://***.nytimes.com/2015/08/21/opinion/paul-krugman-debt-is-good-for-the-economy.html), консуматорската икономика е по-добра от производителната, инфлацията е супер, повече данъци, голямо правителство, печатането на пари помага, централните банкери са по-умни от останалите и други тотални глупости. отговор Сигнализирай за неуместен коментар