Иван Костов: Забавянето на решението на гръцката криза усилва рисковете за България

Гърция влиза все по-навътре в „Третия сценарий“ на своята криза, като новите кризисни обстоятелства очертават по-ясно бъдещето пред страната и позволяват да се направи по-конкретна прогноза, посочва в нов извънреден доклад на Лабораторията управление на риска (ЛУР) бившият премиер на България Иван Костов.

Позицията на кредиторите

След като Гърция не плати близо 1,6 млрд. евро на 30 юни на практика е в дефолт спрямо Международния валутен фонд (МВФ) и ще може да получава заеми от Фонда само след изчистването на задълженията си. МВФ ще се произнесе по молбата на Атина за отсрочка в „следващите седмици“. Гръцката Програма за финансова помощ приключи и новите траншове са недостъпни. Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) счита, че не плащането към МВФ за дефолт и „по някои от заемите, които той е отпуснал”.

Едновременно гръцкият бюджет не можа да се издължи с 472 млн. евро и е във втори дефолт спрямо Централната банка.

Размерът на финансовите проблеми на кредиторите не бива да се надценява. Всички гръцки задължения съответно към МВФ са 9,1% от ресурсите му, 29,8% от тези на ЕМФС и 0,8% от капитала на ЕЦБ. Отлагането или забавянето на погашенията им, дори с години, не е в състояние да създаде затруднения в тях. Следва да се има предвид, че ЕМФС е създаден за тази цел.

Кредиторите изчакват референдума. Има призиви от ЕС към гръцките избиратели да гласуват с „да“.

Позицията на Атина

Сигурните обяснения на спирането на плащанията по дълга са две:

1) Гръцкият бюджет не разполага с необходимите около 2 млрд. евро, които бяха планирани от предишният парламент за разходи по дълга в 2015 г. Без значение в случая е дали това се дължи на неизпълнение на приходите или на преизпълнение на разходите, управляващите не могат или не искат да постигнат първичен баланс или излишък, както бе заложено в закона. Това изправя бюджетът на Гърция пред фалит и невъзможност да финансира разходите си без заеми отвън.

2) Политическият избор да се проведе Референдум предполага конфликт с кредиторите. Политическият замисъл е, на първо място, допитването да снеме отговорността от правителството на Алексис Ципрас за последиците – „управляваме по волята на гръцкия народ“ и да го прехвърли върху избирателите. На второ място да закрепи СИРИЗА върху вота на левите избиратели при евентуална политическа криза. Да припомним, че основната цел на крайно лявата коалиция са точно левите избиратели, а не спасяването на страната от кризата с непопулярни мерки.

Приближени до Кремъл гръцки министри твърдят, че Атина има план „Б“, така че е възможна и трета причина за това поведение на управляващите. Очевидно е, че гръцките управляващи оценяват изключително високо своята геополитическа позиция в НАТО и ЕС и я използват за притискане на кредиторите. Вашингтон потвърди стойността на тази позиция като обяви, че гръцката криза е риск за тяхната национална сигурност.

Референдумът

Гръцкият премиер на два пъти призова избирателите да гласуват с „не“ и така да подкрепят политиката му. Едновременно заплаши, че ако изборът е „да“ да не се съобрази с него.

Самият референдум е неясен. Въпросът, който е поставен не е конкретен. Той препраща избирателят към познаване и разбиране на предложенията на кредиторите, което те в голямото си мнозинство нямат и не са длъжни да имат. След поставянето на въпроса за референдума, той стана още по-неясен. Кредиторите направиха своето последно предложение за 15 млрд. евро подкрепа с 0,5% лихва, което е равносилно на отлагане с две години на обслужването на дълга, срещу реформи. Това развитие прави още по-неясно, за кои точно предложения на кредиторите трябва да се произнесат гръцките избиратели.

Гръцкият сценарий

Според премиерът „Референдумът в неделя няма нищо общо с еврото и членството в ЕС“. Очакванията му са, че след като избирателите гласуват с „не“, Гърция ще получи „по-добро предложение за споразумение“ (от кредиторите) със „социално справедливо решение“, че пенсиите и заплатите са сигурни и банковите депозити няма да бъдат загубени, че „тази ситуация е временна“.

Така представен от Ципрас този сценарий очертава връщане на Гърция на преговорите с по-силна позиция и постигане на споразумение с кредиторите след съществени отстъпки от тяхната страна по размерите и обслужването на дълга и по размерите на спасителната програма. Когато това се случи няма да има значителни последици за гръцката парична и банкова система. Бюджетът на страната ще възстанови плащанията си със средства от договорената наново спасителна програма.

Макроикономическите показатели на страната няма да се влошат съществено от временните прекъсвания на кредитирането и плащанията.

Последиците от гръцкия сценарий

Рисковете от реализацията на този сценарий остават изцяло за кредиторите. В края на годината гръцкият консолидиран бюджет ще приключи с нов първичен и краен дефицит. Страната ще продължи да увеличава размерите на своя дълг, дори той да бъде намален още веднъж. МВФ ще следва да признае своята неспособност да възстанови платежоспособността на Гърция и да отложи или намали погасяването и размерите на гръцките задължения. ЕМФС ще бъде принуден да разсрочи или/и да намали гръцките задължения и да продължи да покрива дефицита на гръцкия бюджет. ЕЦБ ще трябва да продължи с нарастващи средства да поддържа ликвидността на гръцките банки.

Основният политически риск е за Еврозоната и за изградените от нея средства за поддържане на финансова стабилност. Условията, които ще бъдат предоставени на Гърция драстично ще се отличават от програмите за стабилизация на другите страни, които преживяват дългови проблеми. Това със сигурност ще създаде остри вътрешни конфликти; ще се предявят претенции за други програми за останалите или/и за пълно преразглеждане на европейската валутна система, както и на условията за отпускане на финансова подкрепа на страните членки.

Всички посочени вторични рискове ще подкопават доверието в еврото и в сигурността на еврозоната, в способността на страните членки да спазват правилата, които сами са приели. Това със сигурност ще задържи и е възможно дори да преустанови процесите на интеграция в ЕС.

Това критично състояние ще бъде дълготрайно, защото Гърция няма да има стратегическа перспектива да се завърне на пазара на суверенните дългове. Ще бъде с много нисък кредитен рейтинг и нежелано място за инвестиции.

Този сценарий не поражда нови рискове за Гърция и за НАТО. Възможно е да създаде ограничени слаби рискове за България.

В каква степен ще се реализира „Гръцкия сценария“ зависи от това до каква степен кредиторите ще удовлетворят гръцките искания при новия кръг на преговорите. Много съмнително е, че Еврогрупата ще допусне да поеме всички рискове на Гърция. Най-вероятно ще поеме тази част от тях, които не я заплашват от разпадане. Това може да стане около вариант на последното гръцко контра предложение, но без допускане на покриване на първичен дефицит на гръцкия бюджет от ЕМФС (и от МВФ).

Предвид сегашното състояние на гръцкия бюджет правителството ще продължи да бъде принуждавано да извърши допълнителни намалявания на разходите в значително по-голяма степен, отколкото всички в Гърция очакват. Обяснението за избирателите ще бъде, че това е максимално възможното за постигане с помощта на тяхното „не“.

„Третият сценарий“ на гръцката криза:

- не зависи от референдума, който според Генералният секретар на Съвета на Европа не отговаря на европейските стандарти като време за обсъждане и е с неясна формулировка на въпроса. Референдумът е атакуван пред гръцкия Конституционен съд, който може да го обяви за невалиден.

- не зависи и от следването на „Гръцкия сценарий“, което може да бъде само временно отлагане на решението на действителните проблеми на страната.

Вероятността за случването на „Третия сценарий“ вече е много висока. Трайното решение на гръцката криза предполага или спиране процеса на нарастване на дълга на страната или радикална промяна на световните и европейски финансови институции и на начина на функциониране на пазарите на суверенните дългове. СИРИЗА не е в състояние да постигне бюджетна консолидация, за да обуздае растежа на дълга. Радикалната промяна на финансовите институции и пазари изисква много време и затова е невъзможна като решение за гръцкия казус.

Гръцките банки са затворени до 6 юли. Спрени са разплащанията и кредитирането. Управляващите в Атина ще трябва да се споразумеят с кредиторите буквално веднага след референдума. СИРИЗА няма компетентност, няма възможности, не е извършила никаква подготовка и затова няма и никакво време да въведе драхмата или квази парични знаци. Гръцките управляващи нямат намерение да изведат Гърция от еврозоната. Но вече хвърлят страната си в хаос.

Гърция се доближава все повече до нова политическа криза и предсрочни избори. Колко скоро ще се случи това зависи от отстъпките на кредиторите й, но моментът на изборите ще бъде избран от гръцките управляващи.

Забавянето на окончателното решение на гръцката криза ще усили всички рискове за България, които са посочени от нас в предишните ни два доклада по темата.