Веселин Иванов: Не се притеснявам вложенията ми да са в една акция

- Може ли да опишеш по-подробно опита си с акциите дотук, през кои пазарни цикли и как премина?

През 1998 г. купих, по спомен, акции в Албена, Соди, Балканфарма Дупница, Ален мак, Оргахим, Неохим, Нефтохим, Антибиотик и Кремиковци. По-късно по стечение на обстоятелствата продадох някои и преминах към Кремиковци. Това ми беше извън настоящите виждания, но така се получи.

Тази акция ми заемаше доста от портфейла – над 60-65% и мисля средната ми цена беше около 4 лева. Продадох я през лятото на 2007 г. на цена около 25-26 лева. След две седмици цената стигна почти 40 лева – щях да умра, но беше прибързано да го правя – впоследствие се разбра, че е можело да продължа спокойно да живея, защото акциите на Кремиковци АД поевтиняха рязко.

След като стартирах през 1998 г., акциите се повишаваха известно време, но от 1999 до 2002 г. бях на загуба и то сериозна – бяха ми останали до 30% от вложението. Нищо не правех, чаках и ходех на работа. Мислех си, че съм фалирал – почти бях. Нямах кредити тогава. Това беше първата криза, която преживях.

В процеса на отчаяние взех решение да допълня бизнеса. Не съм продавал акции, защото нямаше смисъл. Започнах с животновъдство. Това беше поучителна грешка за мен. След една година продадох всичко и останах с поуки – не ставам за физическа работа, не трябва да правя бизнес с работници, всичко трябва да ми е по-документи, а не през стоки /магазини, заведения и др. подобни/ или други материални носители.

След животните, веднага след тях, реших, че трябва да купувам земеделска земя. Това беше 2004 година. Лежах на плажа на Албена и четях обявите за земи в Добруджа – тогава бяха в изобилие и никой не я търсеше. Можеше да купя апартаменти или магазини, но не го направих по няколко причини. Голям мотив при тази инвестиция беше мой приятел, който обработва доста земя /г-н Божидар Митов/. Мислех да купувам и отдавам на него под аренда, което и стана. Много ми помогна бумът при апартаментите и магазините. Той отклони вниманието на инвеститорите и тогава земя купувахме само аз и моят арендатор – в нашия район. Никой не искаше земя – не е както сега – ех какви времена бяха – златото го ритаха по пътищата, а скачаха на кутийки. Покупките продължиха до 2006 година. Тогава набраха сили и фондовете, но те не ми бяха конкуренция. Бях обмислял вариант да купувам акции на фондове за земя вместо земя – добре, че не го направих! През този период 2004 – 2006 г. взех и кредити – за акции и земя, които излязоха успешна крачка погледнато от настоящето време, но тогава си беше риск за мен – с по-малко активи – големи кредити –  кредитите ми бяха за 80 хил. лв. Кредитите са срочни и не са обвързани с репо. Още ги имам и погасявам, но вече не ги мисля.

Разбира се, на мен парите ми пареха в ръцете и веднага след Кремиковци купих Медика. Продадох и Оргахим, но те не бяха много. С Медика навлязох в кризата през 2008 година. Тогава – явно съдбата ме е бутала по пътя - за първи път посетих общо събрание – на Медика през 2008 година. Там се запознах с г-н Донев.

Както всички акции по време на кризата и моите понижиха цената си. В същото време цената на земята след кратък спад през 2009 г. започна бързо да се повишава, успоредно и с рентата. Дивидент и рента реинвестирах непрекъснато. Стигнах до там, че портфейлът ми от Медика беше равен на кредитите.

Така през 2010 г. огледах Софарма трейдинг, която аз до тогава не бях забелязал. Продадох Медика и купих Софарма трейдинг през лятото на 2010 година.  Продължих с реинвестирането и досега все съм в тази пътека. Запознанството ми с г-н Донев промени много неща в живота ми – не само в инвестиционен план.

През цялото време семейството ми ме подкрепяше във всички действия, за което им благодаря. Трябва да посоча, че съм се издържал от заплатата си, а не от рента или дивиденти, т.е. живея скромно.

Досега винаги съм търгувал малко на борсата – може би средно 4-5-6 сделки годишно след първоначалното пазаруване. Винаги съм бил привърженик на опростените модели на инвестиране, бих казал елементари. Може би това ме спаси през годините от големи загуби, точно в моментите на криза, и ми даде възможност, в последствие, когато активите бяха евтини, аз да разполагам със свеж ресурс, който да използвам за инвестиции – определено за мен това бяха земята и Софарма трейдинг.

Никога не съм водил някаква отчетност и не мога със сигурност да твърдя каква доходност съм постигал. Съвсем груба сметка показва 18-21% през последните 21 години.

Относно търгуването – не смятам, че мога да надхитря другите участници на пазара – винаги да купувам евтино и да продавам скъпо. През годините променях вижданията си за инвестициите, като се стараех да купувам добри компании. Изключение беше Кремиковци, но тогава виждах нещата по-различно. Акциите на Кремиковци мисля ги държах 9 години.

Отново ще посоча, че знанията ми от реалния бизнес ми помогнаха да направя и преценките, върху които съм вземал решения как да постъпвам. Смятам, че без такива знания не можеш да използваш напълно възможностите си като инвеститор. От друга страна, познанствата ми с хора от земеделския бизнес ми дават възможност да погледна примерно Адванс от отсрещната страна.

Знам, че най-интересно ще бъде къде колко съм губил по пътя. Ето по-големите ми загуби: Статус финанси – беше към 10 хил. лв., CFD със зърно – 5 хил. лв., БАКБ – около 8 хил. лв. по спомен.

Имал съм разни продажби на загуба през годините, не нещо голямо. Не съм правил много големи загуби, защото съм държал дълго, което също не е много добре – времето минава, но така съм правил.

Сега за потенциалните печалби: Софарма Трейдинг АД първоначално купувах на 1,42 лв. през 2010 година. От тогава съм получил дивидент по около 87 ст./акция. Също така всяка година допълвам – не помня точно на какви цени.

Средната ми цена на декар е около 185 лева с разходите по прехвърляне – за моя регион. За Добруджа пролетта на 2005 г. 315 лева – с разходите. От тогава рентата ми е някъде към 530 лв./декар.