Пореден шамар за доверието в българската икономика

Българската държава за пореден път показа, че изобщо не мисли за бъдещето на икономиката, приемайки пореден закон, който работи напълно против интересите на капиталовия пазар в страната. Нещо повече, освен че не прави нищ, за да го подкрепя, тя в дадени моменти като че ли прави всичко възможно, за да му пречи, пише в  свой анализ Георги Георгиев от Karoll Group.

Много пъти сме споделяли, че капиталовият пазар е огледалото за силата на икономиката и че нивото на неговото развитие във всяка една страна е отражение на доверието и възможностите да се прави бизнес там. Именно капиталовите пазари са един от каналите, които привличат интереса на чуждестранните инвеститори, когато те решават да инвестират в дадена страна, и резонно той е първото нещо, което те проверяват. Капиталовите пазари са опосредстващата връзка между предприемачите и хората със свободен капитал. Те пренасочват спестяванията към инвестиции и са барометър на икономиката.

Статистиката говори, че колкото една икономика е по-силна, толкова и нейният капиталов пазар е по-развит, и обратното. Най-простият измерител за развитието на даден капиталов пазар е неговата пазарна капитализация. Тя представлява сбора от пазарната стойност на всички търгувани на него компании. В световен мащаб лидер в това отношение са САЩ, чиито компании грубо представляват 50% от цялата световна пазарна капитализация.

Все пак промяната в последните десетилетия е голяма, като теглото на развиващите се пазари постоянно нараства, в унисон с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на тези страни. Именно съотношението между пазарната капитализация и БВП (MCAP/GDP) е това, което дава реална представа за това колко развит е един капиталов пазар. Развитите капиталови пазари имат съотношения в рамките на 80-100%, докато неразвитите пазари са с далеч по-ниско, с потенциал да нараства с развитието на пазара и самата икономика. България също спада към развиващите се страни и към момента MCAP/GDP е под 10%.

По-негативното е, че в последните години има трайна тенденция на намаляване на този показател и че изоставаме дори от страните в Централна и Източна Европа. Например, в Румъния – страна, с която често се сравняваме, пазарната капитализация на публични търгуваните дружества е близо 20% от БВП.

Държавата ни определено не прави много да спре тази тенденция или най-малкото да се поучи от Румъния, която сериозно работи, за това да изгради един силен капиталов пазар през последните няколко години. За съжаление в България управляващите от години показват, че бъдещите инвестиции в страната изобщо не ги интересуват, а в последната година дори стигат и по-далеч – създават предпоставки за това никои български и чуждестранни предприемачи да не изпитват интерес към инвестиране в нашата и без това слабо развита страна.

В последните години няколко големи компании избраха да не бъдат публични дружества, а факт е, че в най-големите 15 български компании има само 2 публични дружества. Броят на новолистнатите компании за последните 5 години се брои на пръсти, а някои изключително млади и печеливши индустрии изобщо не са представени на българския пазар. Чуждестранните инвеститори са наясно, че инвестирайки в наличните търгувани компании няма как да се възползват напълно от потенциала за ръст на българската икономика. Наясно са и големите институционални играчи на нашия малък пазар – пенсионните фондове. А държавата не прави нищо по въпроса, дори се опитва всячески да пречи с противоречивите си решения, които взема през последната година и да убие напълно какъвто и да е интерес към капиталовия ни пазар.

Първо, ударът, дошъл от фалита на Корпоративна Търговска Банка, беше сериозен за пазара и доверието на чуждестранните инвеститори към контролните държавни органи. И докато този риск може да бъде отчетен като пазарен, в края на годината дойде и втори пореден нокдаун, с предложението за промяна в пенсионната система. 

Управляващите започнаха атака срещу управлението на парите от страна пенсионните фондове. Редици популистки доводи целяха да обрисуват основните институционални играчи на този пазар като рекетьори в очите на обикновения българин. Въпреки че постигнатите от пенсионните фондове доходности опровергаваха тезата на управляващите, те продължаваха методично да изтъкват “безсмислената” дейност на капиталовия стълб. Никой от тях не се замисли с какво държавата е направила възможно създаването на развит и атрактивен капиталов пазар, на който тези институции да постигнат добра доходност за българските граждани. Нито пък отразиха факта, че инфлацията за периодите, за които цитираха ниско ниво на реалната доходност, всъщност е била за България, докато постигнатата доходност в голяма степен е била от пазарни инструменти, търгувани в страни с много по-ниска инфлация.

Всъщност единственото, което постигнаха, бе да направят капиталовия ни пазар още по-непопулярен, ограничавайки допълнително институционалните инвеститори да търсят експозиция на него.

За съжаление те не се спряха дотук. Поредният закон, чрез който решиха да попречат на капиталовия пазар, бе този за собствеността и ползването на земеделски земи. Забраната за притежаването на земя от граждани и фирми, регистрирани извън рамките на ЕС или в офшорна зона, както пряко, така и косвено (като акционери в местни компании), постави редица публични компании под знака на нарушители, без те да имат каквато и да е възможност да контролират кой купува акциите им. Засегнатите компании са от най-различни сектори, но големият губещ отново е българската икономика. Това е поредният нокдаун за капиталовия пазар в страната – а на чуждестранните инвеститори ясно им се показва, че в България могат да бъдат взети всякакви противоречащи на здравата логика решения и че те са нежелани тук.

От друга страна наложените глоби за всяка една компания реално ще бъдат платени от настоящите акционери, мнозинството от които са местни инвеститори. Това е пореден шамар за тези, осмелили се да инвестират в България на нашата борса. Реално тези компании, които притежават земя (а това за някои от тях е сред основните активи в балансите им), ще бъдат глобени за това, че са инвестирали в такъв актив, и че са избрали да споделят евентуалните печалби/загуби от своята дейност с други инвеститори, бидейки публични. Те ще бъдат наказани за това, че са част от капиталовия пазар, и като такива са изправени пред завишени критерии за прозрачност, но не разполагат с механизъм да контролират кой може да бъде техен акционер.

Тези компании нямат защита да спрат продажбите на свои акции на даден инвеститор по какъвто и да е начин. Единственият изход за тях е да продадат земята, което пък може сериозно да намали тяхната конкурентоспособност, тъй като някои компании чрез нея постигат затваряне на цикъла от продукти или услуги. В един момент всички тези местни компании ще предпочетат да не бъдат публични, което ще намали още повече атрактивността на българската икономика. Останалите пък ще предпочетат да търсят акционери на други, чуждестранни пазари.

И тъй като реалната икономика и финансовият сектор са като скачени съдове, цената ще я платят гражданите на страната – под формата на ограничен икономически растеж, по-ниски доходи, слабо потребление. За всеки собственик на компания в този момент възниква въпросът защо въобще е трябвало да си навлича белята на главата да дава шанс на хората да печелят от неговия бизнес, влагайки своите спестявания (и по този начин да е дал възможност и на чуждестранни лица да бъдат част от акционерите в компанията му). За всеки местен инвеститор идва въпроса – защо да инвестира в местни компании, когато ще трябва да плаща индиректно глоба за всяка една нова приумица на управляващите? За всеки чуждестранен инвеститор пък ще е силен сигнал, че нищо не гарантира неговите права и интереси в България и той не е желан тук, под каквато и да е форма.

Само си представете в момента цели сектори като IT, аутсорсинг и други, изхранващи много българи… са тук, защото някой някъде е повярвал, че в България може да се прави бизнес. А ако вие сте на мястото на тези чужденци и българи, имали неблагоразумието да инвестират у нас, как ще гледате вече на страната ни?

Това е голям удар за цялата икономика, а за капиталовия пазар – смъртоносен. След толкова силна поредица от регулаторни или политически нокдауни, доверието в България е достигнало до толкова ниско ниво, че е въпрос на време цели бизнеси в страната да бъдат окончателно нокаутирани.

Да, управляващите за пореден път показаха, че не мислят за растежа на икономиката ни. По-страшното обаче е, че по този начин те показаха, че не мислят за бъдещето и на своите избиратели. Защото липсата на стремеж да се изгради един атрактивен и силен двигател, които да води стандарта на живот и спестяванията на българите нагоре, работи против бъдеще на местната икономика, против бъдещето на всеки от нас, против размера на пенсиите ни, против размера на заплатите ни. А в контекста на течащата глобализация е невъзможно такава малка и отворена икономика като българската да не разчита на чуждестранни инвеститори в целите си да постигне икономически растеж. Именно през ръст на икономиката минава и обещанието на управляващите да осигурят по-светло бъдеще за своите сънародници.

Жалкото е, че действията им убиват каквато и да е наченка за ръст у нас…