2014-а – годината на държавния дълг

“Факт е, че в момента сме тук и коментираме увеличаване на американския държавен дълг, което показва по един категоричен начин, че имаме дефицит на лидерство. Това е знак, че нашето правителство не може да си плати собствените сметки. Това е знак, че ние се нуждаем от непрекъсната финансова подкрепа от много държави и това определено е неразумна финансова политика“.

Хм, интересно на кого ли принадлежат тези думи? Какво отговорно поведение към лавинообразно нарастващия американски дълг. Това са думи, казани от политик през 2006 година в качеството му на сенатор, който в момента има честта на управлява САЩ.

Да, става дума за Барак Обама. Цитатът е от проведените дебати за увеличаване на тавана на държавния дълг през 2006 г. Оттогава американският държавен дълг се е увеличил почти двойно, пише в блога си Бисер Манолов.

Изборът на този цитат за начало не е случаен, въпреки че ще коментирам ситуацията с българския държавен дълг. Считам, че е много по-важно един политик да внимава какво говори, когато не е на власт, отколкото обратното.

Думите, казани от политик, който е в опозиция, имат ефекта на хвърления камък. Като не трябва да се забравя, че „този хвърлен камък“ има свойството да не пада до момента, в който точно този политик не дойде на власт. Почти сигурно е, че „камъкът“ ще се стовари върху главата на въпросния „нещастник“. Да, по-добре „господари на мълчанието“, отколкото впоследствие „господари на ефира“.

Говорил съм с финансисти, които в момента заемат отговорни държавни постове. Имахме сходни виждания по отношение на държавния дълг и балансираните бюджети. Почти всички финансисти от моето поколение изповядват идеята за балансирани бюджети. Каква
метаморфоза става обаче с техните професионални възгледи когато заемат отговорни постове.

Настоящото правителство бе наложено с идеята, че е чисто „експертно“. Нямам абсолютно никакво съмнение, че ако финансовият министър Петър Чобанов имаше шанс да наложи своите възгледи, то щяхме да имаме балансиран бюджет за сметка на съкращаване на държавни разходи.

Да, но на дневен ред се задава нов почти двупроцентов дефицит и за бюджет 2014.

Премиерът Пламен Орешарски също така е привърженик на балансираните бюджети, поне така беше по времето на престоя му на ул. „Г. С. Раковски“ №102 като финансов министър. Истината е, че това правителство изпълнява политически програми. Неговите „независимост“ и „експертност“ са закопчани в рамката, наречена „политическа програма на БСП“.