Когато докторантът по икономика от Масачузетския университет в Амхърст Томас Херндън забелязва възможни допуснати грешки на двама известни икономисти от Харвард в едно тяхно влиятелно изследване, извиква приятелката си, за да хвърли втори поглед.
Докато разглеждат електронните таблици на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, върху които се базира широко цитираното им изследване от 2010 г., Херндън и приятелката му забелязват очевидни грешки, пише в свой репортаж Ройтерс.
"Не можех да повярвам на очите си, когато видях толкова прости грешки в електронните таблици", казва Херндън, 28-годишен. "Дали просто не виждам добре? Трябва да има някакво обяснение. Затова попитах приятелката си: Аз ли виждам грешно?"
Приятелката му Кайла Уолтърс отвръща: "Не мисля, Томас".
В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха.
И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Bear Stearns през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард.
Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи.
Бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, конгресмен на Републиканската партия от Уисконсин, е един от влиятелните политици, цитирал изследването, за да оправдае плановете за съкращаване на разходите.
Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират.
В света на академичните изследвания нещата обикновено се движат изключително бавно, но само за 24 часа Херндън и двамата му преподавателя, съавтори на доклада, Майкъл Аш и Робърт Полин, попаднаха в центъра на световен дебат.
Изследването на Херндън започва като упражнение на студент по икономика. Той е очаквал да възпроизведе резултатите на Рейнхарт и Рогоф, автори на идеята, че високият държавен дълг причинява забавяне на икономическия растеж.
Но той така и не успява да постигне подобни резултати. Многократните неуспехи да повтори резултатите събуждат интереса му. Полин и Аш го насърчават да продължи търсенето си, след като той успява да ги убеди, че е попаднал на нещо.
"В началото не му повярвах. Мислех си: Той е студент, сигурно греши. Те са толкова изтъкнати икономисти, а той е само студент." - казва Полин - "Затова проверявахме и проверявахме, и след един месец проверки, си казах: По дяволите, прав е!"
Херндън се свързва с Рейнхарт и Рогоф по-рано тази година и поисква от тях електронните таблици, които са използвали за изследването си. Двамата професора му ги изпращат в началото на април и така се разплита мистерията около данните, озадачили Херндон.
Той установява, че в таблиците за създаването на средните стойности са използвани само 15 от 20-те цитирани в доклада държави. Освен това се оказва, че Рейнхарт и Рогоф използват данните за Нова Зеландия само за 1951 г., когато растежът ѝ е минус 7,6%.
Рейнхарт и Рогоф признават, че в електронните таблици се е получила "грешка при кодирането", което е причинило изчезването на някои държави от техните изчисления. Но икономистите отричат да са пропуснали данните нарочно и да са използвали съмнителен метод.
Според Аш твърдението, че високият бюджетен дефицит спира растежа, е доста съмнително.
"Тяхната основна теза пропадна", каза той.
Рейнхарт и Рогоф обаче твърдят, че заключението им за съществуваща зависимост между високият дълг и спирането на растежа все още е валидно.
"Невероятно е, че такава грешка се е промъкнала в нашето изследване, въпреки усилията ни да сме винаги много внимателни" - казват в съвместно изявление. "Въпреки всичко, не смятаме, че този пропуск засяга по някакъв значителен начин основното послание на това изследване, нито следващите ни трудове."
След като Херндън умело кръстоса шпага с едни от най-изтъкнатите фигури в своята област, сега той се замисля да развие изследването си в дисертационния си труд, заключава Ройтерс.
преди 11 години Цялата истина е че в САщ няма наукаИстината е "който плаща поръчва музиката"Или казано по-просто. Милиардерите в САЩ даващи дарения под една или друга форма на било учебни заведения с гръмки имена, било на друг по други начини... искат да са си вечно богати. И по-богати да стават. В САЩ лобист е професия. Много добре платена. След 70-80 г т.н. капитализъм се получава ракообразен пазар. Пазар на който няма конкуренция и няма нови играчи. Пазар превърнал се в затворена система. Свръхбогатите вече само с това се занимават. Как законово да променят правилата за да работят само за тях - свръх богатитеСвета се нуждае от лимит на богатствотоили Да се лишава следващото поколение от наследство натрупвано със столетияняма как да стане иначеДенят на промяната идва и те/богатите/ знаят това най-добре. И са в състояние да купят всяка истина отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години http://***.nextnewdeal.net/rortybomb/researchers-finally-replicated-reinhart-rogoff-and-there-are-serious-problems отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Някой има ли линк с ексел таблица на въпросния научен труд. Искам да го прекарам през ЛибреОфис да видя какво ще стане ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "има проблем в кодирането (програмирането) на самия Ексел"Тук трябва да се внимава, защото "кодиране" в научните среди се използва за "представяне на данни". Много често резултатите зависят от самият начин на представянето, например как се групират, затова въпросното кодиране е едно от най-важните решения при анализа и публикацията трябва много ясно да обяснява как и защо е направено то."RAND всъщност работи по определен алгоритъм и на практика извежда псевдо случаен резултат"Чисто по дефиниция случайни числа не съществуват. Независимо от подхода, той сам по себе си е детерминистичен (предопределен) и затова на практика получените числа са псевдо-случайни. Алгоритмите, които компютрите ползват обикновено генерират една и съща последователност от псевдо-случайни числа. Затова честа практика е когато се генерират случайни числа да се използва за сито машинното време. Това гарантира, че ситото е винаги различно и низа от случайни числа никога няма да се повтори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Идеята на статията беше, че има проблем в кодирането (програмирането) на самия Ексел и че AVERAGE понякога не е дава точни резултати заради тези грешки.Скоро разбрах, че RAND всъщност работи по определен алгоритъм и на практика извежда псевдо случаен резултат, та се замислих да не би да има нещо вярно, но предпочетох да отхвърля идеята. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Работя с Ексел от 1988 г. Тези, които за били живи тогава знаят, че първообразът на този софт се казваше Lotus123, а от нашите тогава "Микросистеми" го бяха откраднали и кирилизирали във вариант "Микроплан" или нещо подобно. С този увод казвам, че почти нямам тайни с Ексел, но само преди седмица при елементарно кпопиране на формули допуснах механична грешка и сборът на една фактура ми изяде 4,600.- лв. от обема на една сделка. Добре, че клиентът ми е приятел, не разбира от компютри и смята с пръсти (***), та станах за смях, но не изгорях с пари! хахах! :LOL:Едно време като млад, когато разбрах какво представлява компютърът, по интелектуални сбирки се правех на интересен с една моя теория, че човечеството ще бъде унищожено, когато пресъздаде себе си чрез компютрите, демек - ще разкрие тайната на интелекта си... хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Вчера четох в чуждестранен сайт, че било грешка в самия Ексел, обаче не ми се вярва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар