Референдумът – игра без губещи, но и без смисъл

Мога да се обзаложа, че всички ще са победители и ще тълкуват резултата от референдума като ясен знак за доверието към себе си. Или по-скоро – за неодобрението на опонента.

Нека погледнем обаче заявените досега позиции, за да се видят пресечните точки между парламентарно представените сили с оглед неясния изход от предстоящите избори.

ГЕРБ – Не, не и не

През последните месеци позицията на ГЕРБ срещу проекта се втвърди. От една страна заради липсата на инвеститор и аргумента за високата цена, но от друга – заради ясния опит на партията да се противопостави на БСП на всяка цена. Така ще остане и занапред, независимо от резултатите на референдума.

Картата „Белене“ ще се размахва още дълго, за да се оправдава разточителството на БСП и строгите икономии, които твърдят, че налагат от ГЕРБ.

БСП – Твърдо за централата

Вечните поддръжници на АЕЦ „Белене“. Няма какво да се каже повече червените категорично се обявяват за проекта и дори го приемат като възможност за дискредитиране на цялостната политика на ГЕРБ. Те обаче умело отбягват въпроса защо категорична цена няма и защо не е взето решение дали централата да я има, или не.

Именно протакането на проекта досега отваря вратите и за ново напразно бръщолевене след изборите – с оглед вариантите за формиране на управляваща коалиция.

ДПС стоят далеч от цялата дискусия за бъдещето на проекта „Белене“. Те напуснаха парламента, когато трябваше да се гласува замразяването му и не изразяват категорична позиция. Насоченият пистолет срещу Ахмед Доган пък изцяло отмести вниманието на електората от този въпрос и го насочи отново по посока агресивност и дискриминация на база етнически произход. Редовната карта, която ДПС вади от ръкава преди избори.

Всъщност единствените по-категорични изказвания на партията по темата са именно на Ахмед Доган и в тях се говори против строежа на централата. От партията обаче твърдят, че Доган се е оттеглил и силният човек вече е Лютви Местан. Той пък категорични позиции не заема по правило, което го прави удобен коалиционен партньор и за двете водещи партии. Колко и ГЕРБ да отхвърлят подобен вариант.

Кунева – Зависи на кого ще сме удобни

Изключително странна е позицията на Меглена Кунева. Рядко се среща нова партия с претенции за водеща роля на предстоящи избори да няма позиция по толкова важен въпрос. „България на гражданите“ призовават за бойкот на референдума заради неясно поднесения въпрос.

Той обаче едва ли пречи на заявяването на ясна позиция за бъдещето на ядрената енергетика. По-скоро отново става дума за тънки сметки и опит за запазване на репутацията независимо от резултата. А при евентуална ниска активност и Кунева ще се обяви за победител с аргумента, че е отказала много хора от гласуване.

Най-смели изглеждат позициите на така наречените сини – всички нароили се в дясното пространство формацийки, както и на Атака.

Независимо дали става дума за Костов, Кабаиванов, Димитров или който там е останал от някогашната десница, всички са против проекта „Белене“. На този етап това ги нарежда до ГЕРБ, но само ако успеят да прескочат бариерата за влизане в парламента. Това засега изглежда трудно и ще изисква доста усилия. Част от тях ще са свързани с изхода от референдума, като всички, гласували с „не“, категорично ще бъдат припознати като симпатизанти на синята идея.

За Атака е ясно – партията има може би най-последователната политика по отношение на строежа на втора ядрена централа и преследването на енергийна независимост. Езикът на Атака обаче не позволява по-близки взаимодействия с нито една от останалите партии, а по всяка вероятност следващият парламент ще бъде създаден без участието на предвожданите от Волен Сидеров националисти.

Равносметката

И след всичко това, какво? Нищо. В нощта след референдума всички ще са победители, победени няма да има. И така до изборите – когато също едва ли някой ще се признае за победен.

Докато текат всички циркове с кашони, комисии, протоколи и препирни около проекта обаче, все още така и не става ясно колко скъп ще е токът от евентуалния нов АЕЦ.

Не става ясно и дали напънът за строеж не се дължи на факта, че вече сме надхвърлили дела енергия, който трябва да се произвежда от възобновяеми източници и сега ни трябва нова, огромна конвенционална мощност.

Не става ясно къде изчезват парите за гьола и защо искаме да строим централа по технология и на площадка, която е морално остаряла.

Има ли тогава значение моят глас?