Количествени улеснения – оттук до края на света
Традиционната парична политика на Фед, и на ЕЦБ е отдавна в миналото. Днес всяка една монетарна маневра на централните банки е придружена от прилагателното „неограничена”. В рязък дисонанс с ограничеността на ресурсите. След като лихвите вече са нулеви, а това не помага и кредитът не потича към икономиката – т.нар. от лорд Кейнс „ликвиден капан” - централните плановици проявяват изобретателност.
С евфемизма за печатане на пари „количествени улеснения” Бен Бернке и Фед създават буквално от нищото нови пари (ликвидности под формата на банкови резерви и електронни числа в сметкие на търговските банки при Фед), които разменят срещу активи на търговските и инвестиционните банки. По този начин от централната банка приемат считаните за токсични активи в собствения си баланс (става дума за т.нар. ипотечни облигаци или на англ. „mortgage backed securities” -МBS).
Идеята е чрез структурата и размера на баланса си, централната банка да отприщи кредита и да повлияе на това в каква посока да потече той.
Тоест целите тук са няколко:
1) Първо, да се спасят големите търговски и инвестиционни банки в САЩ от наличието на такива токсични активи в балансите си.
2) Второ, да се създаде „пазар” за опасните активи. В случая на ипотечните облигации - пазар за тях няма, което обезкуражава финансовите алхимици от инвестиционните банки да купуват такива ценни книжа, а оттам и паричният поток към търговските банки и брокерите на недвижими имоти спира, като те намаляват драстично ипотечните си заеми към населението. Цената на имотите, от своя страна, пада.
Има разлика между „количествените улеснения” на Фед, както Бернанке казва, и действията на японските парични власти от 90-те години досега. Японската централна банка практически започва да изкупува всичко – ДЦК, акции, корпоративни облигации – само и само, за да повиши цените на активите и да налее пари в икономика, току-виж потреблението и инвестициите се отприщили.
При Бен Шалом Бернанке нещата стоят другояче. Всъщност, от Фед, твърди той, правят „кредитни улеснения”, като имат два таргета – пазарите на имоти и държавния дълг.
Стремежът им е да поддържат цените и на ипотечните облигации, и на държавните дългови книжа високи, което автоматично значи намаляване на доходността по тях, тоест спад на разходите за финансиране, което е в полза на длъжниците и стимулира харчовете.
За историята остава фактът, че Япония вече има 8 порции такива улеснения, но без резултат. А и няма как да има резултат, с оглед на това, че лошите и непроизводствени инвестиции не се изчистват, а се заменят с други. При САЩ количествените улеснения засега са „само” три. Последното засега е неограничено с по 40 млдр. нови долара, напечатани всеки месец.
преди 12 години Искам да кажа, че ако вземеш кредит, па макар и с отрицателна лихва (не че има някъде такъв), и с него купиш нещо, държавата на момента ти прибира 20% ДДС (плюс още куп данъци и такси), а кредита си остава ти да го връщаш целия. И ако след това не си на "трапезата" на държавните поръчки, тия пари доста трудно ще стигнат обратно до теб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат"------------------Не че е станало или ще стане точно това, но дори и да стане, при положение, че държавата ни прибира между 40 и 60% от доходите, някой и друг процент лихва не променя кой знае колко нещата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За спестяванията минусови лихви , а при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат :))))))))))))))) ! Това ще стане когато , за да работи човек ще трябва да дава пари вместо да получава ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Те не са полудели, а са в безизходица, в капана на глобализацията и глобалната конкуренция. Ако не печатат пари, ще настъпи дефлация и те избират по-малкото зло. Причината, обаче, е фундаментална и не е корумпираната финансова система. Правителствата и банкерите нямат ресурс, нямат лостове, с които да извадят световната икономика от състезанието по мизерия.Те нямат и политическата воля за това защото има срастване на икономическата с политическата власт. Най-големият проблем е пазарът на труда и пазарлъка между капитала и труда, а оттам и съотношението между печалба и заплати, между натрупване и потребление. В глобалната световна икономика икономическите вождове са в по-изгодни позиции, а синдикатите са омаломощени. От седемдесетте години делът на труда в БВП на повечето държава върви надолу, което намалява отношението потребление производителност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Идеята на политиците е да решат проблемите чрез инфлация, според мен всички валути ще сложат по една нула отзад и всичко ще бъде цветя и рози до следващата криза ;) Така че купуваите на марджин индекси и злато и след две три години ще сте доста по богати :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Когато пазарите спрат да финансират САЩ евтино..., а единствен купувач на американски дълг остане Фед точката на кипене ще е достигната.Това би означавало още по-активнo обезценяване на долара, висока инфлация и бягство от доларови активи.------Инфлацията не е задължителна. Трябва да погледнем от какво зависи инфлацията:(А) От потребителските разходи. Значи ако потребителските разходи са под контрол инфлация от тук не може да "влезе". (Б) Цени на суровините. Ако се спре достъпа на спекуланти до петролните пазари например (както ми се струва, че тихомълком е станало) и тези пазари се регулират по-сериозно, и от тук няма да може да "влезе" инфлация. Така че положението не е чак толкова страшно. Да, ще има едни купища пари, които ще стоят по сметки и трезори, но какво от това. Докато тези пари са в ръцете на малцина, които не знаят какво да правят с тях и/или не могат да предизвикат инфлация, то проблема си е техен. Всъщност, ако няма инфлация, няма да има проблем дори и за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не изчетох всичко, и може да повторя някой, но: Не мисля, че евтиния кредит беше или е причина за станалите зулуми. Евтиния кредит също трябва да се връща, а при положение, че на пазара има толкова много неща, които не зависят от предприемачите, това не е никак лесна задача. Затова евтиния кредит не е нещо лошо сам по себе си. Истински лошото нещо е НЕОБЕЗПЕЧЕНИЯ кредит. Този, който е за 90, 100 или 110% от стойността на имота, с който е обезпечен. Именно тези кредити създадоха проблемите, а не (толкова) ниските лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Последните 10 години имаше разстеж - цените вървяха нагоре.Всички си мислиха че КЕШът е ***. Инвестираха в различни инструменти, акции, стоки,апартаменти. Сега независимо, че се напечатаха трилиони с тях може да се купи повече от преди.Какъв извода? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Свят, в който при лоши макроикономически данни ... инвеститорите се насочват към щатски и германски държавни ценни книжа. Като че ли тези финансови инструменти не са иск именно върху произведеното и удържано чрез данъци от икономиките.---------------------Да, така е! Затова трябва да се направи трудно или невъзможно подобно "насочване". Ето например така:http://represia.blog.bg/politika/2012/12/01/.1026576 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ако ползваш 2009 г. за начална точка, може да намериш суровини с по-ниски цени в момента. Но ако погледнеш голямата картина 10, 20 и повече години назад, тренда е очеваден - нагоре. Или по-точно валутите са надолу и все по-надолу, с временно, краткосрочно засилване. А спекулантите винаги са били любимото извинение на печатарите на валути. отговор Сигнализирай за неуместен коментар