Дискусията Какво ни куца? продължава. След като Димитър Наков – Императорът очерта като основен проблем на страната ни социалната политика и групата на професионалните нуждаещи се, днес Христо Христов изразява мнение, че основното, което куца, е връзката между образованието и бизнеса.
Във вторник (миналата седмица, бел. ред.) президентът Росен Плевнелиев откри в Университета за национално и световно стопанство конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”.
По време на конференцията държавният глава изложи своите решенията за постигането на устойчив икономически растеж като се фокусира върху инвестициите в образование, подкрепата за малките и средните предприятия и създаването на работещи публични институции като платформа за развитие на бизнеса.
Всъщност от всичко това може да се каже, че президентът е прав, но само наполовина. Инвестиции в образованието наистина са необходими, но те не са в посоката на проекта на държавния глава за създаване на Хайтек парк на 4-ти километър, защото той реално няма да окаже почти никакво влияние върху икономиката на страната. Проблемът е, че липсват специалисти, които да работят в него. Това обаче е не защото липсват инвестициите в образованието, а защото образователната система произвежда безработни висшисти на килограм.
Близо 40% от студентите в България са безработни, а общо 70% от завършилите висше образование не работят по специалността си. Тези данни представи през месец март зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Младежката безработица в България се е увеличила двойно през последните две години. За 2011 г. тя е стигнала 26%.
Защо всъщност се получава така?
Има-няма през няколко години се провеждат кръгли маси или проучвания сред бизнеса, които открояват съдраната връзка между него и образователните институции. Все по-често се оказва, че разкриваните специалности и изготвяните учебни планове изобщо не са съобразени с реалната бизнес среда.
Съвременният бизнес днес е динамично развиващ се, докато дебрите на науката са бавни и потънали в безвремието. Липсата на адекватна комуникация между бизнеса и образователните институции води до там, че университетите ни и профилираните гимназии, произвеждат много повече „квалифицирани кадри“, отколкото икономиката на страната може да поеме.
Слагаме термина „квалифицирани кадри” в кавички, защото бизнесът все по-често отправя критики към качеството на излизащите от образователните институции млади хора.
Преди малко повече от 12 г. титлата за най-предпочитана специалност бе окупирана от правото и правистите се срещаха над път и под път. През последните години най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите са икономическите. Така в страната ни се произвеждат икономисти на килограм. Високите доходи на IT специалистите са привлекателни за младите хора в една бедна страна и апетитът към тези профилирани специалности нараства постоянно, в резултат на което в рамките на следващите няколко години се очаква армия от IT специалисти да залее българския пазар на труда.
Едва ли обаче той ще бъде готов за нея и много от тях или ще бъдат безработни в очакване да се освободи позиция за тях, или ще трябва да работят нещо различно.
преди 12 години Те винаги са зависели от манталитета на масата: http://temadaily.bg/publication/3915-%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%E2%80%9C-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години изграждането на един специалист не е въпрос само на образование, а и на лични качества. Освен това работата и саморазвитието на този специалист е въпрос на мотивация. Българския работодател няма нужда нито от кадърни, нито от образовани, нито иска да плаща за това. Вишист се назначава, не защото е кадърен, а заради лицензирането. В България традиционно не се цени интелектуалния труд. Ние сме страната на всестранно развитите индивиди, за добро или за лошо, и тази полемика е безсмислена и изкуствена отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ами не точно. Имам поглед върху сектора, в който работя и върху това какво можеш да работиш с тази специалност. Другите предмети бяха (е не много интересно), но основно за обща култура. По принцип гледайки моделите на образованието в наложилите се чужди университети, студентите учат 2 години общи предмети, които им служат, за да разберат материята и възможностите за реализация и в оставащите години се профилират в конкретни специалности, където не учат по 8-9 предмета на семестър, а по 2-3 конкретни и целенасочени. В Германия примерно е малко по-различно. Там учиш 3 години и излизаш със специалност, която вече можеш свободно да практикуваш, ако продължиш да се обучаваш следващите 2 години за степен магистър, вече започваш правиш наука, а не да си по-компетентен работни.За жалост ако се приложат подобни модели тук ще доведе до пенсионирането на доста професори надживели си годините. Да не говоря и че имах един професор всичколог. Човека за 5 години обучение ми преподава по 10 предмета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно защото си работил тази работа са ти трябвали точно тези 10 предмета, ако работата беше малко по различна 5 от тях нямаше да ти трябват, но щяха да ти трябват други 5. Вярно е, че има излишни дисциплини, но никога не се знае знанията от коя ще ти потрябва и коя ще ти свърши работа, особено, ако се наложи да си смениш работата ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Че образованието има трески за дялане, спор няма. Но така поставен проблемът изглежда доста едностранчив. С две думи бизнеса не може да разчита на кадрите от ВУЗ-овете. Всъщност, какви кадри трябват на бизнеса??? С 5 години стаж по специалността и още куп изисквания, срещу скромна стартова заплата, щото си начинаещ. Малко е смешно един болен /бизнесът/, да сочи друг болен /образованието/... Тая работа ми звучи малко, като в онзи детски лав "Присмял се хърбел на щърбел". Разбира се доказателства - много от тези "безработни на килограм" от "неадекватното" ни образование, намират чудесна професионална реализация в чужбина по специалността. И така, ако си един млад специалист - вишист и пазара на труда у нас ти предлага да станеш сервитьор, а в Германия можеш да се реализираш професионално,то знайте че ПРИЧИНАТА Е - защото българскията бизнес е малък и недоносен и възможностите, които предлага са крайно стеснени и недостатъчни, досущ като мисленето на повечето пишман менаджери... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ето какви тенденции в съвременното образование съществуват днес както във вузовете, така и в компаниите. Днес компаниите, които обръщат внимание на обучението на своите сътрудници, постигат по- успешни резултати.В свят, в който управлява интелектът, следва да се промени определението за образованието и професионалната подготовка. Все още се смята за нормално съществената част по образованието да се осъществи до към 25 години. Счита се, че чрез натоварване на личността със знания в ранна възраст може след това лесно да се преживее през следващите четиридесетина години под влиянието на тези знания, а след това ние на никой повече няма да сме нужни.http://dohodite.com/i-like-high-incomes/hr/education-impact-on-business отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Когато човек завърши дадена специалност, той трябва да има знания достатъчни за да може да работи в някое от трите направления -преподаване и наукадържавна администрация или предприятиечастен сектор отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Определено има нужда да се обновят програмите на университетите и да се комуникира повече с бизнеса. Програмата в университета трябва да бъде разделена на три равни части :1. Неща които бизнеса смята за нужни - предмети развиващи конкретни умения които са необходими за да може висшистът да е адекватен на работното си място.2. Неща, които държавата смята за нужни - държават следва да има приоритети за развитието на всеки отрасъл и следва да подготвя кадрите си така че да са адекватни не само на текущото състояние на нещата, но и на теденцията в развитието на отрасъла. Това което бизнесът не може да види от своята камбанария, държавата е длъжна да го види.3. Неща необходима на науката и образованието - това са предмети които развиват по-абстрактно мислене или които научните среди смятат за основополагащи за развитието на въпросния отрасъл. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз започнах работа след 2-ри курс и се занимавах с това, което учих. Много е забавно да гледаш от 1-во лице как, за да си изкараш заплата със своята специалност ти трябват едни умения и познания, а в университета те занимават с пълни глупости. Добре, че не ме караха задължително да присъствам на безсмислените лекции. Накрая на семестъра просто отивах и си преписвах юнашки по *** предмети, а по тези, които ми бяха необходими в работата си учих всичко. И така от 64 изучавани предмета в бакалавърската степен, реално в работата ми трябваха не повече от 10-тина. Другите бяха само за обща култура, но пък с еднаква тежест ако не издържиш изпита си по тях, можеш да прекъснеш образованието си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И тук има едно професорско лоби, почти като банковото :). Пълнят главите на студентите с непотребни знания само и само да си запазят работицата.Има толкова плява във всяка една специалност, че бедния студент забравя за какво е влязъл да учи. Ама то и като с всяко друго нещо в тая държавица и в образованието идеята да се вземат едни пари, а не да се произведе нещо смислено. За това само частно и платено висше образование. Всеки да си прави сметката къде колко и какво ще учи. Държавните поръчки създадоха студ град и чалготеките му та снахме за смях на всички. отговор Сигнализирай за неуместен коментар