Агресивното преструктуриране
“Един пример на агресивно преструктуриране е Гърция да съобщи, че заменя целия съществуващ дълг с едни 20-годишни облигации в евро, които ще имат лихва от 0,5%. Това би пренесло стойността на обезценката на гръцкия дълг в полза на Гърция, а не в полза на всички, които залагат срещу нея. С това действие страната ще отдалечи изискването за строги икономии със самоубийствени мащаби.
Преди всичко обаче постигането на една фискално устойчива позиция без нуждата от обезценяване, спиране на плащанията или отказ от еврото, би позволило на всички (еврозона, ЕС) да продължат напред и би ограничило несигурността и парализата на световната икономика. Въпреки неотдавнашното, неоправдано понижаване на кредитния рейтинг на Α+, Япония издържа да обслужва дълг, който като процент от БВП възлиза на 220%, поради почти нулевата цена на заемите.
Накрая, едно общо дългово преструктуриране ще стимулира финансово-кредитните учреждения в Европа, които в началото ще трябва да се справят с обезценките. Реалността е, че пълно погасяване на дълговете не е постижимо.
Достъпните лихви и отдалечаването на опасността от удължаване на дълга би означавало, че обезценките ще бъдат ограничени, може би не по-големи от онези, които „показват” текущите пазарни оценки. Също така, малките притежатели на облигации ще имат в ръцете си ценни книжа, с които ще търгуват и ще имат стойност.
Агресивното преструктуриране на дълга би имало като резултат връщането на дисциплината на пазара, която светеше с отсъствието си преди кризата. Гръцките правителства, както и други, ще трябва да действат в ограничени рамки, защото в противен случай ще се сблъскат с огромни лихвени нива при бъдещи дефицити.
Това не е лошо за бъдещето на еврозоната. Но когато някой пречи на прилагането на практични решения, тогава става дума за политическите претенции на една нация, която иска да тържествува над някоя друга и да налага наказания и присъди.
Финансовите репарации на загубилите представляват част от европейската история от последните 2000 години. Ако искаме да има бъдеще еврото, такива праисторически инстинкти ще трябва да бъдат напълно ограничени”.
преди 12 години Лошото е, че щем или не гръцката криза ни тежи много и ще продължава да е котва и за БГ икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години г-н Муртис, знаеме че Вие като грък, както и повечето от останалите гърци не искате да излезете от еврото. Не искате и да приемете икономиите. Това което искате е да си запазите статутковото. Аз пък твърдя, че в дългосрочен план излизането на Гърция ще е по-добро за ЕС като цяло, отколкото оставането. А гърците ли? Ами не са моя грижа, както впрочем ние никога не сме били ваша грижа. Благодарение на отношението си към нас (т.е. към по-бедни и мизерни), ви не предизвиквате съчуствие в нас. отговор Сигнализирай за неуместен коментар