Национализацията като икономическа политика

Идеалната икономическа политика е нещо много просто, което управляващите се стремят в една или друга степен да усложнят. Държавата трябва да защитава живота и имуществото на хората под нейна юрисдикция от вътрешни и външни посегателства, да отсъжда при възникване на разногласия.

Във всяко друго отношение тя е длъжна да остави хората свободни да осъществяват своите цели в живота така, както сметнат за добре. Днес от нея се изисква да регулира и контролира производството, да повишава цените на дадени стоки и услуги, да определя минималното заплащане, да подпомага определени дейности, да защитава други от фалит, да насърчава външната търговия, да издига прегради пред нея, ако трябва, да се грижи за социално слабите, да храни безотговорните и т.н. и т.н.

Идеалната държава трябва да се грижи не за хората, а за създаването на такива условия, че хората – инвеститори, производители, търговци, предприемачи, спестители и потребители – да могат да осъществяват целите си, без да се боят от посегателства.

Най-общо казано, тази цел не може да бъде осъществена без добра законодателна система, контрол и силно образование. Алън Грийнспан конкретизира - „доброто образование и закони, защитаващи правото на собственост”.

„При едно развито капиталистическо общество клиентът е върховен господар” според Лудвиг фон Мизес. „Суверен е не държавата, а народът. И доказателството, че хората са господари на съдбата си, е фактът, че те имат право да вършат глупости.

Те често си дават парите за стоки, които не само не са им полезни и дори могат да им навредят. Да се иска патерналистична държава, която като опекун на непълнолетни закриля своите поданици от самите тях, значи да се иска социализъм”.

Трябва да осъзнаваме, че свободата е правото на човек да греши и че в развито икономическо общество господар е народът, а не държавата. Това е разликата между социализъм и капитализъм.

България е странна държава, в която правилата нямат тежест и изключенията често стават практика. Напук на световните практики, бизнесът подкрепя лявата ни партия, артистите и музикантите десните, за което си има „родно” обяснение.

Вижданията относно политиката по време на криза също ни предлагат абсурди. Партия, която е член на ЕНП, предлага национализация на частните пенсионни фондове. Подобни действия се наблюдават и в Унгария, и в Аржентина. И двете държави не се справят с кризата, така че определено не могат да бъдат модел за подражание.

Синята коалиция ще атакува национализацията в Конституционния съд, като там промените се очакват да паднат заради „неприкосновеността на частната собственост”.

Както по всичко личи, управляващата партия ще претърпи сериозно поражение и като че ли към момента те сякаш подценяват гафа.

Демонстрирането на подобно отношение към частната собственост е индикатор за всички потенциални инвеститори. Бягството от реформи, отлагането на увеличението на пенсионната възраст за следващото правителство, не само че не решават проблемите, а ги отлагат и ги задълбочават.

Една симпатична чиновничка, която вместо да си гледа внуците, се опитва да разсъждава на глас относно ролята на държавата и отрече национализацията с довода, че парите по партидите са били собственост на работодателите и работниците и не били „частни”.

Управлението на средствата е нещо, което тя не визира. Средствата на клиентите в една частна банка пак биха били техни, дори банката да бъде придобита от държавата. Или и това не е национализация!?

Правителството винаги е било лош стопанин, доказателствата са БДЖ, здравеопазване, образование и това е във всеки отрасъл или фирма, която се намира по неговото управление.

И въпреки всичко си затваряме очите пред поредното посегателство. Милата г-жа Митрева сравни солидарния принцип с това как срещу гарсониера хората ще получат четиристаен апартамент. Откъде ще дойде това по-голямо жилище!? Или свитата чиновничка ще промени законите на физиката, математиката или на цялата природа!? А кой ще получи боксониерата!?

Ако НОИ започне да управлява средствата от частните ПФ, те няма да бъдат използвани по предназначение, а за запълване на дупки. Липсата на капацитет за подобно управление вече беше признато от бъдещия портфолио мениджър, тихо говорещата г-жа Митрева.

Очевидно ще се учат в движение. Сещате ли се колко партийни и непартийни назначения ще има и колко щастлива ще е чиновническата армия... апропо, какво стана с административната реформа?

Когато държавата си присвои правомощия, тя по правило злоупотребява с тях, потиска пазарните отношения и погазва свободата на личността. Примери за това имаше и в националсоциалистическа Германия, в социалистическия СССР и в социалната Аржентина на Перон.

Частните ПФ не могат да работят на загуба. Ако тя не бъде премахната бързо и фондовете не демонстрират печалба, това ще е техният край поради фалит. Правителството обаче може.

И ако данъкоплатците са готови да плащат по-високи данъци и осигуровки, за да може държавата да осъществява стопански дейности на загуба (т.е. без да постига ефективността на частните предприемачи), то очевидно тя ще продължи своята дейност. Колко пъти трябва да повторим една грешка, за да се научим!? Докога ще ги повтаряме!?