Божков се изсмя на законите и КФН

А можеше и изобщо да не се стига до такава задлъжнялост, в случай че бизнесът не върви. Основните активи на дружеството са дълготрайни материални активи (основно пътностроителна техника, земя и др.), като излишните такива можеха да се продадат и по този начин да се намали дълговото бреме. Странни са и хроничните загуби на Мостстрой. Така излиза, че пътностроителният бизнес не е печеливш. Защо ли тогава има толкова ожесточена битка при всеки търг? Магистрала Тракия отдавна щеше да бъде построена, ако не бяха неистовите апетити на различни кръгове. Толкова ли много кандидати за загуби има?! Или може би Мостстрой е хронично източвано!?

Изобщо строителството и ремонта на пътища в България тепърва предстои, все нещо ще има и за Мостстрой. Но миноритарните акционери няма да видят нищо от това и законът няма да ги защити! Същото може да стане и с Холдинг Пътища!

Такива холдингови структури имат не само бившите приватизационни фондове, но и повечето водещи индустриални и финансови компании на борсата – Химимпорт, Софарма, Монбат, Каолин, Енемона..., т.е. почти всички компании от SOFIX! Някои от тях ни демонстрираха и други начини за финтиране на системата, като например как се заобиколя един от основните защитни механизми на ЗППЦК – прословутия чл. 114 – чрез създаването на междинни непублични компании и подхолдинги, които могат да си купуват и продават активи на каквито поискат цени, без санкцията на миноритарните инвеститори.

Достатъчно е да хвърлим един поглед върху наскоро отворените досиета и ще видим, че хора, свързани с тези структури, оглавяват всички значими институции и фирми от всички сфери на икономическия, политическия, социалния, културния и пр. живот на страната. Ето откъде идва корупцията навсякъде и във всичко! Държавна сигурност е жива, макар и в друга форма! Всъщност форма не е необходима. По-опасният вариант е липсата на строга, официална и видима структура, защото така няма към какво да се прицелваш, ако решиш да я ликвидираш.

Официалните закони нямат особено значение за тях. Но ако някой „сгази лука“ или реши да се отдели от „колектива“ с повереното му богатство, мигновено бива ликвидиран. По този начин системата става невидима, изключително гъвкава и трудно уязвима. На кого да се оплачеш? На полицията, която е част от тази система? В съда, контролиран от същите другари? Да се уповаваш на законите, написани от тях?! Нека никой не се учудва, че крещящите примери на несправедливост, беззаконие и безнаказаност са ежедневие в България.

Всяка система от закони има слабости. Затова спояващият механизъм на взаимоотношенията е доверието между страните. Това е най-ценната стока на всеки пазар. Но как дребният инвеститор да има доверие в мажоритари, които във всеки един момент могат да използват парите им за свои лични придобивки, например?

Системата е опорочена още в зачатието й и никакви законодателни авантюри не могат да заменят безвъзвратно загубеното доверие. И ако говорим за авантюри, то едно такова решение е да се рестартира цялата система, като се национализират всички компании, придобити с парите на Държавна сигурност и измислените от нея партии, да се вдигнат заплатите и пенсиите на обикновените хора и отново да се приватизират масово, но без право на участие на хора и структури, участвали в разгразбването на националното богатство. Да видим тогава дали няма да има интерес и дали търговията на борсата ще е умряла.