Сагата със закона за потребителския кредит…

Много шум за нищо… 

Така можем да определим споровете около закона за потребителския кредит преди време и промяната му сега.

Месеци наред различни представители на управляващото мнозинство и опозицията спореха и търсеха различни варианти за промени в закона така, че взаимоотношенията между кредитор и кредитополучател да станат по-прозрачни и по-равностойни, като се предоставят повече права на кредитополучателите за сметка на кредиторите.

Въпреки всичките усилия и изказани мнения законът бе приет, без изобщо да променя каквото и да било в настоящата ситуация.

Промените, които не променят нищо...

Какво имам предвид:

Двете последни промени, които бяха приети, са следните:

1. Банките няма да могат да променят едностранно методологията за изчисляване на лихвения процент след сключването на договора за кредит.

2. Кредиторите трябва да публикуват на интернет страницата си текущия размер на използваните от тях референтни лихвени проценти и методологията си за определяне на референтния лихвен процент. Кредиторът е длъжен да поддържа на сайта си и данни за размера на всички референтни лихвени проценти, които е определил.

Защо поправка номер 1 не променя много ситуацията ???

Кредитите по принцип се характеризират с това, че имат фиксирана или плаваща лихва, а в България има и трети вид „плаваща само нагоре”, която не е дефинирана, а си е просто лихва. Този вид лихва се среща в много от банките и се характеризира с това, че се състои от две съставки, като и двете се определят от банката.

И какво променя поправка номер едно в първия случай при фиксираната лихва - ами нищо, методологията не се променя през периода на договора.

Какво променя в третия случай, който е доста често срещан, ами пак нищо тя методологията си остава една и съща, лихвата се определя от две съставки, които банката сама определя на база на свои правила и си повишава лихвения процент, когато си пожелае, без промяна в методологията на изчислението.

При случая с плаващата лихва може да се промени нещо, ако ясно се дефинира начинът на изчисляване на лихвения процент в договора, но ако законът не обхване и досега теглените кредити, просто се приема безсмислено и няма да има ефект.

Какво ще промени поправка номер 2???
 

Тази информация, която се изисква от банките, е понеже в България има от третия вид лихва „плаваща само нагоре” и хората ще могат да видят на страницата на банката как тя изчислява тези вътрешни банкови ресурси. Това само по себе си е безсмислено. Какво като знаят хората как банката си изчислява банковия ресурс, пък и надали ще разберат какво включва формулата на изчисление, а най-абсурдното е откъде да знаят, че банките не лъжат при предоставянето на данните във формулата.

И така…

Имаме промени, които не променят нищо съществено. Каква е причината за това??? Банковото лоби в парламента, некомпетентността на управляващите и опозицията, липса на административен капацитет или нещо по средата.

А всичко е лесно и просто и може да стане с няколко промени, които да са максимално ясни и точни и наистина да имат желания ефект…

Какви промени смятам, че са необходими и биха променили банковата ни система по отношение на кредитирането като цяло (не само в закона за потребителския кредит):

1. В закона трябва изрично да се спомене, че лихвата, която се вписва в договора за кредит, може да бъде само два вида - фиксирана или плаваща - и това трябва да се напише в договора.

2. По отношение на лихвите:

- фиксираната лихва да си остане такава от началото до края на периода на договора, без право на промяна.

- при кредити с плаваща лихва в договора да се вписва твърда надбавка плюс една общоизвестна променлива (3- или 6-месечен Софибор, 3- или 6-месечен Юрибор), като първият компонент, твърдата надбавка, да остане непроменена до края на договора, а само втората съставка да остане плаваща (сама по себе си тя се определя на пазарен принцип). Тъй като втората съставка е плаваща, може да се преизчислява месечната вноска по кредита веднъж на 3 или 6 месеца на база на пазарните нива за момента.

Лихвата от третия вид „плаваща само нагоре” да бъде забранена от закона.

3. Лихвеният процент за кредити, при които се сключва договорът, да е равен на ГПР (годишния процент на разходите). Сега е масова практика да се рекламира кредит с определен лихвен процент, а с малки цифри да се обявява ГПР, което се явява реалният лихвен процент, а рекламираният е просто фиктивен, тъй като не можете да изтеглите и обслужвате кредит без допълнителните разходи (такса управление на кредит, застраховки, такса поддържане на сметка и т.н.), които формират ГПР.

Този вид обявяване на лихвения процент подвежда доста от клиентите и след време те се оказват неприятно изненадани. 

4. Да се забрани възможността банките да въвеждат клауза, която да им позволява да променят условията по кредита при неблагоприятни за тях условия, да го продават на трети лица, които, от своя страна, да променят условията или да го правят предсрочно изискуем при желание.

5. Да няма такса за предсрочно погасяване без значение на вида на кредита: потребителски, ипотечен, инвестиционен, фирмен и т.н.

6. Банките трябва да бъдат задължени да изчисляват пропорционален процент от главницата от всяка месечна вноска за всички кредити.

Пример: Ако имаш кредит на стойност 100 хил. лв. за 100 месеца, във всяка вноска да изплащаш по 1000 лв. от главницата, като това е приложимо за кредити с фиксирана лихва и анюитетни вноски и плаваща лихва.

Тази промяна ще намали разходите на клиенти, изпаднали в състояние на невъзможност да изплащат кредитите си (ако след 30-тия месец изпаднеш в невъзможност да изплащаш кредита си, да дължиш 70 хил. лв.), както и ще намали разходите на тези, които желаят да погасят кредита си предсрочно.

Също така трябва да се приемат и специални мерки при кредитите с промоционален период, защото при тях също се получават много злоупотреби.

Тези и други възможни промени при всички видове кредити, както бъдещи така и настоящи, биха променили коренно ситуацията в банковата ни система.

Първо, взаимоотношенията между кредитори и кредитополучатели ще станат по-прозрачни и по-ясни, като кредитополучателите ще са достатъчно добре информирани за условията по договора и няма да има възможности банките да променят условията по договора едностранно.
Второ, банковата ни система ще стане по-конкурентна, тъй като банките ще могат по-лесно да си „крадат” клиенти с по-добри условия.

В момента банковата система е тотално изкривена и няколко големи банки предпочитат настоящата ситуация да не се променя, понеже имат достатъчно големи кредитни портфейли и за тях е по-печелившо да повишават лихвите на настоящите си клиенти вместо да търсят нови. От друга страна, доста банки не могат да привлекат нови клиенти, нито да „откраднат” от тези и по този не могат да увеличат пазарния си дял.

Затова смятам, че промените, които предлагам, са приемливи и за кредитополучатели и кредитори, но за жалост няма кой да ги приеме и узакони.

Повече информация за блога на nedyalko