Много шум за нищо, или БФБ, Гърция, ПФ и още нещо...

Преди време написах постинг относно дълговата криза в Европа и уплашените от нея родни портфолио мениджъри, които не виждаха изход, даже прогнозираха край на обединена Европа, и естествено България. В постинга си „Новите" стари икономическите идеи, които противопоставиха пазарите” разгледах проблемите на Старият континенти през призмата на очакваните трудности, породени от различни антикризистни инструменти. Преди месеци, когато определени държави предприеха политика на съкращаване на държавните разходи, на пазара преобладаваха определени песимистични очаквания, които очакваха засилване на кризата или поне несправяне с дефицитите. Всичко това беше подплатено с добре разгърната медийна атака. Какво се случва няколко месеца по-късно!?

Бюджетният дефицит на Гърция е намалял през първото полугодие на 2010 г. с 46% на годишна база.

В същото време Китай купи испански облигации на стойност няколко стотици милиона евро, след като азиатските инвеститори се завърнаха на периферните пазари в еврозоната.

Кредитният рейтинг на Португалия беше понижен от Муудис, като ситуацията напомня Гърция три месеца по-рано.

Всичко това се случва в момент, в който европейските компании подготвят най-мащабните първични публични предлагания на акции (IPO) през последните две години въпреки фискалната криза, която дестабилизира финансовите пазари в региона.

Анализатори на Ernst & Young и JPMorgan Chase, цитирани от Bloomberg, смятат, че перспективите пред IPO-тата в Европа са се подобрили значително, след като възвръщаемостта от акциите на европейските компании, дебютирали на борсата от началото на тази година, надмина тази на IPO-тата в САЩ.

Какво се случва в България?!

Кредитирането у нас се раздвижва, след като поредна облигационна емисия ще бъде предсрочно погасена чрез рефинансиране от банка. Туроператорът Алма Тур БГ АД подаде изискваното 30-дневно предизвестие за предсрочно погасяване на облигационната си емисия. 

Социалният министър Тотю Младенов обяви, че покачването на безработицата е овладяно. Вече четвърти месец безработицата намалява, заяви Младенов по време на отчета на социалното министерство за едногодишното управление на неговия ръководен екип.

Износът на България бързо се връща към предкризисните нива след 33,85% ръст през май 2010 г. до 2,37 млрд. лв.

Изброените събития и данни показват, че апетитът за риск се увеличава по света, като безработицата в България намалява, успоредно с увеличението на износа ни на предкризистни нива и вноса ни, засега в по-малки темпове.

Всичко това показва, че разликата между родния индекс и водещите подобни по света се задълбочава. Чуждите борси вече калкулираха в ръста си началото на възстановяването на световната икономика, докато нашата калкулира прогнозите на родните ни анализатори за внезапната смърт на пациента.

Докато останалите помпат мускули, спадът при Sofix e малко странен. Проблемите са ни известни на всички. Липса на институционални инвеститори, които са обърнали поглед навън, пословичното българско отрицание и любов към отчаянието.

Второто ще оставя за анализ на техническите анализатори, които наблягат на емоциите, вълнуващи пазара и родната народопсихология. Относно първото, няма да спирам да говоря за липсата на професионализъм, като най-голямото доказателство за тезата ми, е поведението на този „борсов елит” по време на кризата... Първо се опитаха да убедят себе си и всички, че криза няма. После, че ще е лека и затова ще купуват (мисля че беше март 2008), след което на дъното продаваха и, когато по света започна да властва усещането, че най-лошото е минало и виждахме знакови сделки и поглъщания на пазара, в България започнахме да се готвим за трета световна война и тотален фалит.

Но Те вече имат ново виждане за пазара, ще търгуваме “навън”. Звучи почти като ни изток от рая....ТЕ ще търгуват на обетованата земя... Веднага изплува споменът за една сбирка, на която един от мениджърите на големите Пенсионни Фондове убеждаваше аудиторията, че инвестирането в български компании няма аналог. Поради по-високите печалби, на базата ниските ни разходи, и най-вече защото личният контакт е от първостепенно значение. Можете да говорите с управата, да чуете плановете им и проблемите им и да осъществявате контрол върху инвестицията си.

Изречението, с което възпламени залата, е че всеки един лев инвестиран в дадено предприятие, е равен на още един лев прибавен към печалбата... Сега опровержение на предишните им виждания все още няма. Предвид и поведението им по време на кризата, идеята им звучи още по-зловещо...

Очевадно е, че липсата на професионализъм ги кара да залитат и да променят инвестиционното си поведение при всяка по-стряскаща ги статия. Неминуемо изниква и въпросът защо като искаш да присъстваш на даден пазар, не ползваш услугите на местната водеща банка или фонд... Нима родните анализатори оттук ще изпълняват своите професионални задължения!?...Не вярвам!

Това заключение дава отговор и на въпроса защо толкова статии се изписват за доходността на ПФ, като поредната сигнална лампичка за тях за настроенията, които те събуждат в инвестиционната общност. Аз лично нямам логично обяснение защо да си на пазар, на който, освен да си основен играч, да имаш такова социално и политическо значение (което по моето скромно мнение в България има огромно значение), и да седиш безучастно. 

Истината е, че БФБ е страшно паднала, сумата за инвестиране на този пазар няма да е голяма в процентно отношение към портфейла им, хоризонтът им е изключително дълъг, като всеки месец паричните им ресурси се увеличават... и въпреки всичко отговор няма.

Ако прогнозираме поведението им на базата минали събития, то най-вероятно те ще купуват на върха на пазара, като продавачи ще бъдат чужденци и местни играчи... Единственото логично обяснение на непазарното им поведение е едно изказване на Джон Кенет Гълбрайн по отношение на портфолио мениджерите преди началото на Депресията в САЩ. „Новите капиталисти не са собственици на капитала. Това е новата икономическа реалност, която ще доведе до големи беди за икономиката на САЩ. Когато капиталът не е собствен, той е ничий, анонимен... Рискът при управлението му, гонещо високи краткосрочни печалби, които да донесат облага в формата на бонуси или по-високо заплащане на управляващият, ще доведат до неикономическо поведение на големите субекти на пазара, изкривяване и шок в системата, чиито последици ще траят години.” Жалко, родните ПФ не могат да се похвалят и с високи, пък дори и краткосрочни печалби...

Още за блога на underthesun