„Очевидно не всички храни ще се произвеждат от градското земеделие, но те могат да играят голяма роля в изхранването на местните общности“, коментира Кенард.
Има и други позитиви, включително намаляване на наводненията и жегите. „Това са... всички тези предимства, които идват от наличието на зелени площи като цяло, но има и допълнителен плюс – че се произвежда храна за местна консумация“.
Що се отнася до градското земеделие, Кенард твърди, че то предлага „възможност да се създаде локализирана хранителна система“, която може да бъде подкрепена от потребителите.
„Можете да подкрепяте ферми, които познавате, фермери, които познавате и които също правят неща, допринасящи за вашата общност“, посочва тя, допълвайки, че тези видове взаимоотношения могат да бъдат изградени и с други видове ферми.
Какво предстои?
Дискусиите за това как и къде произвеждаме храната си ще продължат още дълго време, докато компании, правителства и граждани се опитват да намерят начини да създадат устойчиви системи, отговарящи на нуждите на всички.
Вероятно не е изненада, че част от темите, посочени дотук, започват да привличат вниманието на инвестиционната общност.
Глобалният ръководител на проучванията на устойчивостта в Morgan Stanley Джесика Алсфорд подчерта тази промяна в интевю за CNBC, дадено през юни. По думите ѝ устойчивостта обхваща редица различни теми.
„Получаваме много въпроси от инвеститори, които искат да се насочат отвъд чисто зелената тема и разглеждат свързани въпроси като бъдещето на храната например или биоразнообразието“, посочва Алсфорд.
За Сейнсбъри от Crate to Plate споделянето на знания и сътрудничеството вероятно ще имат голяма роля занапред. По думите му е важно „съжителството с вече съществуващите земеделски традиции“.
„Колкото и да е странно, накарахме фермери да посетят обекта ни, защото фермерите имат голям интерес към инсталирането на този вид технология... във фермите... защото тя може да допълни приходите им“, посочва той. „Ние не сме тук, за да се конкурираме със земеделските производители, да отнемаме бизнеса от фермерите. Искаме да допълним това, което фермерите отглеждат“, казва Сейнсбъри.
преди 3 години хидропониката има смисъл при икономики , които не могат да вадят 2-3 реколти зеленчуци поради климатични условия . и цената на обработваемата земя е зверска . или пак поради климатични условия карат всичко в хладилни камери и със самолет . в нашият климатичен пояс все още е нерентабилна ... боян . не можеш да направиш разлика от магданоз отгледан в оранжерия и такъв във хидропонна ферма . няма разлика във вкусовите качества , получават еднакви хранителни вещества . никаква разлика и във външният вид . даже в хидропониката растът около 50% по-бързо , защото е контролирана средата ... м/у другото това ни чака след има няма 30-40 години ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ++1000000 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години каквото ядеш , това си ! като начало предлагам на екипа на инвестора да привиква към буболечките ... щото те ша са лукс спрямо 3д говнотиите които следват . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години А забравих, правим го в името на природата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Значи да започваме да гледаме зеленчуци без почва и слънце, а след някой друга година като масово хората са забравили вече нормалния вкус ще започнат всичко на 3Д принтери да пускат, кой го интересува вкуса и качеството важното е стадото да е нахранено, без значение че храната е безкрайно вредна и безвкусна, бизнеса на първо място. отговор Сигнализирай за неуместен коментар