Бъдещето на БФБ е в нови листвания. Старите компании не показват жизненост

Много искаме българският капиталов пазар да се развива. Много искаме спестителите да имат тази алтернатива. Но SOFIX пада с около 20% през 2020 г. (по-данни до 20 декември 2020 г.), докато например немският DAX е нагоре с около 3%, а S&P 500 е напред с около 15%. Картината е такава в последните десетина години, родният пазар продължава да изостава.

Имаше две изключения в по-широкия индекс BGBX40 в лицето на „Алтерко“ АД с от около 90% преди дивиденти и „Актив Пропъртис“ АДСИЦ с около 50%. Масата, която дърпа SOFIX надолу, е от стари, нереформирани и нежелаещи да се преструктурират компании, които дърпат индекса надолу.

На запад масово има преструктуриране на компании, разделят се фирми, при което се получават две нови и т.н. В България всичко е много бавно. Като добър пример е „Алтерко“, което продаде историческия си телекомуникационен бизнес в България и Европа (старото име на компанията е Тераком). Но сега фирмата прави устройства за връзка между физическия свят и света на интернет, т. нар. интернет на нещата. Чрез този вид технологии можеш да запалиш камината през телефона си или да провериш дали си изгасил печката.

Пример за реформа имаше при "Доверие обединен холдинг" АД, което смело скочи на банковия пазар в Молдова и донесе много емоции на инвеститорите.

Новото е по-силно от старото. В Полша гейминг компании дават силна доходност на акционерите, докато старите енергийни и финансови компании се представят зле. Същото е в САЩ, където технологиите са водещи.

В България нови компании, или онези, които не са били във фокуса на борсовия бум до 2007 година, бяха най-печеливши в последните 10 години. Такива например са „Софарма Трейдинг“, „М+С Хидравлик“, „Алтерко“, „Спиди“. Старите лица на SOFIX още се „влачат по корем". Но те все още доминират основния индекс.

В последните години в SOFIX влязоха само три нови компании. Едната е „Сирма груп холдинг“ АД, другата - „Елана Агрокредит“ АД, а третата - „Градус“ АД. „Сирма“ е ИТ компания, но акциите ѝ загубиха около 50% след IPO-то. Тоест и новото е рисково.

През 2016 г. на борсата излезе „Алтерко“ АД при цена от 1,45 лв. за акция, а вече се търгува на 7 лв., което е около 5 пъти ръст.

През лятото на 2020 г. на борсата излезе „Телелинк БС“, а книжата му поскъпнаха с около 60% за половин година.

Може би последните две компании ще успеят да влязат в SOFIX и да го обновят, защото имат програми за възнаграждение на служителите с акции. Единственият проблем засега, е че нямат нужния брой акционери, защото за влизане в индекса са нужни 750 лица. Толкова имат старите компании, където има акционери от масовата приватизация, където участваха около 3 млн. българи. Новите компании нямат такава акционерна база. За да стигнат 750 лица, трябва да раздадат по няколко акции на всички служители, а често и на роднините им.

Малкият брой акционери например спря „Спиди“ АД да влезе в SOFIX и да го подсили, след като поскъпна от 17,17 лв. при листването си в края на 2012 г. до 59 лв. сега при раздадени дивиденти за около 9,9 лв. за осемте години.

“Софарма Трейдинг“ АД също поскъпна няколко пъти след 2010 г., но поради тежестта на компанията майка „Софарма“ АД, нямаше правото да влезе в SOFIX и да го подкрепи.

Към 20 декември 2020 г. „Алтерко“ АД има 588 акционера, „Телелинк БС“ е с 265, „Спиди“ е с 436 лица, а "Софарма Трейдинг" АД с 25 574 лица (участват вложителите от масовата приватизация в бившия приватизационен фонд Калиман).

Нужно е бързо обновяване на кръвта. Старото, видно от резултатите на SOFIX, не носи доходност.

Вече е обявено листването на компанията „Биодит“ на пазара BEAM (пазар на нови компании, обещаващи растеж, с улеснени изисквания към IPO-то). Нужни са 20-30 компании. Част от тях ще станат, други няма, но надеждата е да има пет-шест, които да конкурират морално остарелите компании в индекса.

Борсата е място за динамизъм, за продаване на идеи и привличане на капитал. Затова 2020 г. беше успешна с листването на „Телелинк“, с увеличението на капитала на „Алтерко“ и „Илевън Кепитъл“, с листването на пазара BEAM на „Биодит“.

В България има ИТ и аутсорсинг компании, има „Уолтопия“. Нужни са компании с идеи. Старият начин беше листване на държавни монополи или на частни, вече зрели компании, които нямат нужда от пари. Те по-скоро искаха да ползват парите на пенсионните фондове (за да може основателите да осребрят част от направеното) или опцията за продажба на акции, без данъчно облагане (сделките с акции на „Българска фондова борса“ са необлагаеми).

Дори не е нужно пенсионните фондове да участват в новите идеи, защото в България има достатъчно пари в индивидуални инвеститори и договорни фондове с опит в оценка на риска.

На родния пазар не трябва да се гледа само през SOFIX. В него ги няма новите неща, няма ги американските аналози на Amazon, Apple, Facebook, Google, Netflix, Tesla и др. В SOFIX няма бързи компании, идеи, иновации, нова икономика, затова и постоянно отблъсква вложители, а следващият го ETF не може да привлече нови средства.

И затова е много хубаво, че ръководството на „Българска фондова борса“ развива пазара за растеж BEAM, че консултанти като „Импетус Партнърс“ привличат нови фирми на борсата („Алтерко“ и „Биодит“), че посредници като „Карол“ и „Елана“ търсят такива компании и ги листват, че индивидуални инвеститори и договорни фондове влагат в акциите им.

Разбира се, много по-доходно за един посредник е да листне „американските“ ТЕЦ-ове в Марица Изток, за 1 млрд. лв. например, да се договорят вложения от пенсионните фондове, да се вземе голяма комисионна и всичко да е наред. Имаше слухове за листване на такива мастодонти за българските мащаби. Но ТЕЦ-овете нямат този потенциал за растеж, имат проблем с въглеродните емисии, с конкуренцията на атомната и ВЕИ енергия. Няма да донесат наднормени печалби за индивидуалните инвеститори и няма да повишат SOFIX.

В последните години родният капиталов пазар е разкрачен между умиращото старо и плахите стъпки на новото. От преструктурирането на старите (така че да са атрактивни за инвеститорите, да им предложат растеж и доходност или търгово предложение и кеш), както и от появата на нови фирми като „Спиди“, „Алтерко“ и „Телелинк“, ще зависи бъдещето на родния пазар.

Анализът е лично мнение на автора и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа. Авторът притежава акции в редица от изброените компании.