Маню Моравенов: На БФБ вече може да се листват и компании без проспект

Доц. д-р Маню Моравенов е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса. Дългогодишен преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и член на екипа на VUZF Lab, той е с близо 25 годишен опит в сферите на финансите и инвестициите, пазара на недвижими имоти и капиталовите пазари. Преди да оглави БФБ, доц. д-р Моравенов заема редица ръководни длъжности в институции и неправителствени организации на българския капиталов и инвестиционен пазар, сред тях Комисията по ценни книжа и фондови борси (сега КФН), работни групи към Министерството на финансите, БФБ, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Националната комисия по корпоративно управление и др. През последните години е ангажиран активно в управлението на кредитния портфейл и кредитоспособността на компаните, както и ръководенето на процесите при резличните източници на финансиране като: корпоративни заеми и банково финансиране, емитиране на облигации, IPO-та и капиталово финансиране.

Доц. д-р Моравенов притежава докторска степен по „Финанси, кредит и застраховка“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска по „Икономика и информатика“ от Университета по национално и световно стопанство.

На 24 октомври той ще участва в Международната конференцията „Кръгова икономика и устойчиви финанси“, която Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ VUZF Lab организира. По време на нея ще бъдат засегнати важни въпроси, свързани с кръговата икономика и проблемите пред развитието ѝ у нас. Конференцията ще протече в два последователни панела, а целта ѝ е да осъществи ефективна и градивна дискусия между едни от най-големите експерти в сферата, на базата на която да се изготви доклад с конкретни решения на поставените проблеми.

Г-н Моравенов, може ли да се направи нещо за повишаването на ликвидността на капиталовия пазар?

- Винаги има какво да се направи за повишаване на ликвидността, особено когато тя е слаба. Може да се работи най-малкото за срещане на търсенето и предлагането, както и за връщане на доверието в институциите и в компаниите на този пазар.

Колко по-скъпа е новата платформа T7 спрямо старата Xetra?

- При внедряването й борсата е обявила тази информация. Новата платформа е с 19% по-скъпа. Тя се ползва от все повече борси в региона, което я прави доста универсална за ЦИЕ. Съответно ако ние работим за интеграция с други борси, това има значение. Също така скоро спира поддръжката на Xetra. 

Вие бяхте директор Търговия в БФБ и реално въведохте системата COBOS, която за времето си бе първият бърз канал до системата на борсата от инвеститорите. Има ли какво да се подобри по търговията сега? 

- Да така е, но все пак от тогава минаха повече от 15 години. Моят план за развитие на пазарите, организирани от БФБ в момента е в четири направления. 

Първото направление е в посока привличане на инвеститори и стартиране на пазара за малки и средни предприятия. Факт е, че няма как да няма приемственост в моите действия, тъй като ние сме били колеги с дългогодишния изпълнителен директор на борсата Иван Такев, а и политиката на институцията от тогава не се е променяла драстично. Ще продължа да работя по всички настоящи инициативи и проекти, включително международни. Смятам, че опитът ми от страната на бизнеса, който търси капитал, ще ми бъде от полза.

Все пак съм се сблъсквал директно с всички предизвикателства на нашия пазар при набирането на пари през капиталовите пазари. Възнамерявам да водя един добър, проактивен диалог със заинтересованите участници на този пазар, за да търсим решения, които да са устойчиви и насочени в посока позитивни сигнали и връщане на доверието в участниците на пазара - както на институционалните, така и на индивидуалните. Последните са много много малко в момента. Също така ще търсим всякакви възможни начини за насочване на погледа на чуждестранните инвеститори към нашия пазар. Включително ще работя за улесняване на техния достъп до инструментите, търгувани на БФБ.

В краткосрочен план ще вложим доста усилия в стартиране на „Пазара за растеж“ BEAM, което се подготвя вече повече от година. Той е създаден за малките и микропредприятия в България, като средство за достъп до финансиране чрез ресурсите на Борсата. Не говорим за големи обеми от капитали, а за набиране на финансирания до 2 млн. лв. годишно. Такава е регулацията за момента. Считам, че има натрупване в последните години на обстоятелства, които са добра предпоставка за ползване на пазара BEAM.

През последните 10 години са инвестирани не малко средства в стартъпи и нови технологични компании от частни инвеститори. Също така в България действат алтернативни фондове и рискови инвеститори, включително и такива използващи средства по Фонда на фондовете. Вече измина един цикъл за европейско финансиране чрез Фонда на фондовете и сега предстои втори цикъл. Част от фирмите, които бяха обикновени стартъпи вече имат потенциал да наберат и средства от публиката. „Пазарът за растеж“ към БФБ дава тази възможност и то по доста облекчена от регулации и евтина процедура. По този начин компаниите ще могат да достигнат и до по-малки инвеститори, защото досега в тях инвестираха само професионални рискови фондове и инвеститори като: бизнес ангели, инвеститори в стартиращи бизнеси (seed investors) или акселератори.

Смятам, че при лесен достъп до възможност за инвестиране в нови компании с потенциал за растеж, поглед към тази алтернатива ще насочат доста малки и индивидуални инвеститори. От друга страна трябва да е ясно, че пазара BEAM е силно рисков, защото на него ще се търгуват млади компании, но точно от такива компании ще дойдат някой ден новите „сини чипове“. Какво по-добро от това да си ги отгледаме при нас, а не да ги хареса някой международен играч и да ги качи на друга борса в чужда държава. Ясно е, че тези от тях, които успеят да станат достатъчно големи ще излязат на международната сцена, но междувременно ще са израснали „бебешките и детските“ си години през локален пазар, каквато е нашата Борса. Виждам потенциал във възможностите на пазара BEAM, а ако се открият пречки за неговото осъществяване, ще намерим варианти да ги отстраним.

Второто направление за развитие ще бъде насочено в работа по обръщане на негативната тенденция на регулираните пазари на БФБ. След като SOFIX се понижи съществено в последните 2 години, смятам, че има вероятност за обръщане на цикъла и този потенциал трябва да се използва чрез различни инициативи. Ще се провеждат редовни срещи и разговори с инвестиционните посредници и институционалните инвеститори, с които се надявам заедно да търсим варианти за листване или набиране на капитал през борсата. Има до момента подобни инициативи, но факт е че в последните 3 години има само едно IPO. Надявам се да имаме късмет да не стартира скоро глобален или регионален икономически проблем (като рецесия например). Някои от причините за това, че българския капиталов пазар не можа да се съвземе след кризата от 2007 г. са именно подобни събития. Преди няколко години точно имаше предпоставки за ръст и руската рубла девалвира с 30% заради петролната криза. Няколко години по-късно започна кризата в Украйна и Крим. И двете кризи се отразиха силно негативно върху потока от руски инвестиции в България, което бе отчетено и от капиталовия ни пазар.  

Според последните сигнали от ЕЦБ не се очаква скорошно повишение на лихвите по депозитите и кредитите. Това от една страна е добре за бизнеса, който ще продължи да има достъп до евтин заемен капитал, но също така е и потенциал за капиталовия пазар, защото ниските лихви по депозитите налагат на инвеститорите да търсят алтернативно вложение на спестяванията си. Факт е, че в нашата страна няма много възможности за инвестиране на спестявания освен в депозит.

Това е една от предпоставките за бума на пазара на жилищни имоти, защото е една стабилна и сравнително достъпна инвестиция. Въпреки това в банките има голям ресурс от депозити, който стои. Ако има натрупване на обстоятелства и позитивни сигнали за нашия пазар, една не малка част от спестяванията може да се насочат към пазарите на Борсата. За да се случи това, обаче е необходимо да е налице не само активност от страна на ръководството на БФБ, но и общ подход, и общи действия на всички заинтересовани страни на капиталовия пазар, в това число професионалните организации, както и регулатора. Много е важно инициативите и решенията да са синхронизирани. Ще работя за това да има активен диалог с регулатора и участниците, както и да се търсят решения за пазара, които да са ефективни и да излъчват позитивни сигнали.

Третото направление, по което вече се работи активно е съвместно с Централен депозитар и заинтересованите институции да стартираме търговия на деривати, както на регулираните пазари (с услугата на централен контрагент), така и на нерегулираните. Централния клирингов контрагент (CCP), съгласно последните европейски регулации, е институция, която управлява клиринговия и сетълмент риск и гарантира непрекъсваемостта на сетълмента при сделки с финансови инструменти и особено с деривати. Такава институция трябва да има лиценз, а изискванията за капитал са минимум 7 млн. евро. Търсим варианти за включването на CCP към инфраструктурата на БФБ, включително чрез аутсорсинг към чуждестранна такава. Тя може да обслужва както фондовата борса, така и енергийната борса, която е наше дъщерно дружество. В момента румънците лицензират такава CCP, като първоначално инвестирания капитал в нея ще бъде 16 млн. евро.

За да си покрива разходите, такава институция трябва да има голям мащаб да обслужва достатъчно инструменти. Съвременните регулации към пазарите на финансови инструменти налагат да се търси синергия между различните борси. Това не означава непременно изчезване на малките локални борси и депозитари, а по-скоро аутосорсване на услуга, която не можеш да си позволиш да организираш сам. Интеграцията между борсите, депозитарите и централни клирингови контрагенти позволява от една страна да се редуцират фиксираните разходи на борсите, но също така създава и подходящи условия, за достъп на чуждестранни инвеститори. Тези процеси са силно развити при големите борси в Европа.

Четвъртият фокус ще бъде в образователни инициативи и работа с учебни заведения и университети. Убеден съм, че доброто използване на научния потенциал на университетите от бизнеса е в основата на устойчивото и иновативно развитие не само поради възможностите за образоване и набиране на кадри, но и поради възможностите за възлагане на проекти и изследвания от бизнеса към учените. Например инициативите по изграждането на Обединението на капиталовите пазари в ЕС са свързани и със създаването на система за класификация (таксономия) на ЕС, която ще трябва да определи кои икономически дейности са екологично устойчиви. Подобни екологично устойчиви дейности се търсят и при инвестирането във финансови инструменти, включително и чрез насоки за внедряване в инвестиционните стратегии на екологични критерии към инвестициите (така наречените „устойчиви финанси“). Съвсем пресен пример за съвместни проекти на БФБ с университети е и предстоящата Международна конференция, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ VUZF Lab  , в която Борсата ще вземе участие, а аз ще съм един от лекторите. Темата е изключително важна и ще става все по-актуална. На 24 октомври във ВУЗФ ще се фокусираме върху  кръговата икономика и устойчивите финанси. По време на форума ще засегнем и конкретни мерки и инструменти, чрез които може да се постигне развитие на кръговата икономика в страната и Европа.

Къде ще бъде вашият основен фокус, към фондовата борса или към енергийната борса, която е ваше дъщерно дружество?

- Енергийната борса има собствено управление, изпълнителен директор и екип. Моите функции са по-скоро надзорни, като изпълнителен директор на компанията собственик на енергийната борса. Фокусът ми е върху фондовата борса. Разбира се, ще се търси синергия между двете институции и възможности за съвместни инициативи.

Предвиждат ли се промени в методиката на SOFIX?

- Към момента не се предвиждат промени в методологията за изчисление на основния индекс. Последните такива се случиха неотдавна. Причината за тях беше превръщането на индекса в инвестиционен инструмент, което изискаше максимално обективиране на решенията за ребалансиране. Не е желателно често да се променя методологията на индексите. Разбира се, ние винаги сме отворени за конструктивни и полезни за пазара предложения. Но ако се появят такива, те първо ще се обмислят много внимателно.

Каква е разликата между ваучерната система и Пазара за растеж BEAM? За колко пазара е лицензирана БФБ в момента?

- Ваучерната програма е само една опция за финансиране на разходите по превръщане на дружество в публично. „Пазарът за растеж“ е основно за непублични дружества. БФБ в момента има три лиценза за пазари на финансови инструменти: регулиран пазар, „Пазар за растеж на МСП“ и многостранна система за търговия (MTF). „Пазарът за растеж“ BEAM е част от нова европейска регулация, която цели малките и средни предприятия (МСП) да имат достъп до капиталовия пазар. Съгласно нея и последните промени в нашето законодателство публично предлагане до 1 млн. евро, не води до необходимост от регистрация на дружеството в Комисията за финансов надзор (КФН) и превръщането му в публично дружество, както и може да се прави без наличието на потвърден проспект от регулатора. Европейското законодателство позволява местните регулатори да вдигнат тавана до 8 млн. евро. За сега у нас е решено той да бъде 1 млн. евро.

Възможно е и директно вторично регистриране на вече издадени акции на дружество на пазара BEAM без проспект и без регистрация в КФН като емитент или публично дружество. Например, софтуерна фирма с 1 000 служители, раздава акции на служителите си. За да има пазарна цена и за да може и други лица да купят акции (т.е. да се търгуват свободно), може да я регистрира на пазара BEAM без да е публично дружество. Нужно е тази компания освен договор с БФБ да има и т.н.  „съветник“, одобрен от Борсата (към момента има трима регистрирани фирми - съветници). Те могат да са инвестиционни посредници или финансови консултанти, счетоводни къщи или юридически консултанти. Борсата ще има малко по-активна роля с цел изясняване на ползите от този пазар за МСП. Не очаквам огромни обороти, но както казах по-горе този пазар ще позволи на спекулативни инвеститори да имат достъп до акции на малки компании с потенциал за растеж чрез своя инвестиционен посредник. На практика пазарът BEAM може да бъде нещо като алтернатива на Crowdfunding-а. Той може да е следващата стъпка към набиране на капитали за растеж от компаниите, след фазата на стартъп и преди фазата на публично дружество. Борсата ще участва активно в маркетинговото представяне на потенциала на компаниите листващи се на пазара BEAM. Таксата за регистрация на пазара BEAM при нас е 600 лв., годишната такса е 1200 лв., и двете с включен ДДС, а таксите към Централен депозитар са: за регистрация 1000 лв. и годишна такса от 50 лв.

Както споменах, борсата има лиценз и за MTF (многостранна система за търговия). За сега ще насочим повече усилия към пазара за растеж BEAM и в последствие за многостранната платформа. На MTF могат да се търгуват деривати, за които не е нужна клирингова къща или централен контрагент, тъй като тя не е регулиран пазар. В случай, че се появи подобен интерес и виждаме икономически потенциал в него, ще я задействаме.

Свързани компании: