Николай Василев: Време е да събудим „спящите акции“ от масовата приватизация

Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand – Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги – „Енергия“ (2009 г.), „Меню за реформатори“ (2014 г.) и „Кариера или не“ (2018 г.). Към момента е управлящ партньор и изпълнителен директор на "Експат Ктапитал".

- Г-н Василев, подходящ ли е моментът за раздвижване на т.нар. „спящи акции“ от масовата приватизация?

- Нека използвам една африканска поговорка, която наскоро цитирах на конференция за влизането на България в еврозоната. „Кога е най-добрият момент да се посади едно дърво? Най-добрият момент беше преди 10 г., а вторият най-добър момент е сега.“ С темата със забравените акции в Регистър А на Централния депозитар е същото. Тя се търкаля отдавна и сме закъснели с решението, но е по-добре сега да го намерим, отколкото никога.

- Следователно подкрепяте предложението на МФ?

- Горещо го подкрепям. Подкрепят го също БФБ, ЦД, БАЛИП и БАУД. С изключение на ролята на Сребърния фонд, която е най-добре да отпадне изцяло.

- Според Вас ще се защитят или накърнят интересите на голям брой акционери, ако „насила“ се заменят техните непотърсени акции от масовата приватизация с акции в новосъздаден фонд? Нарушава ли се конституцията?

- Смятам, че със замяната на акции в отделни дружества или в бивши приватизационни фондове, получени чрез масовата приватизация, голям брой граждани за пръв път ще усетят някаква полза от бившите си бонови книжки. Има стотици хиляди хора, които не знаят, че имат или дали имат акции в Регистър А и какви. Техните наследници съвсем нищо не знаят. Дори хората да разберат, че имат някакви акции, те и техните наследници не биха си направили труда да отидат при инвестиционен посредник, да платят такси, да извършат сделки и накрая да получат незначителна сума, ако изобщо има такава.

Ясно е, че колкото повече време минава, толкова по-малка е вероятността нещо да се случи. Мажоритарните (а в някои случаи дори с дял под 50%) акционери в много от тези дружества отдавна са се почувствали еднолични собственици на целия капитал. Много от дружествата вече не са публични и отделният акционер нищо не може да предприеме, но голям фонд с много акции в съответното дружество може.

Може да се помисли как да се намалят разходите за онези граждани, които желаят да си прехвърлят акциите в Регистър Б. Тук може да помогне или държавата чрез ЦД, или инвестиционните посредници. (Централен депозитар вече обяви, че премахва таксите за това прехвърляне, бел. ред).

Без да се правя на юрист, не виждам да се нарушава конституцията със създаването на фонд. Проблем обаче ще има, ако се намеси Сребърният фонд на последния етап. Непотърсени акции на частни лица да влязат в държавния бюджет си е чиста национализация и затова съм против. Иначе няма лошо държавата (вкл. Сребърният фонд) да получи акциите на хора без никакви наследници – това и сега става така по общия ред.

- Добре ли е новият фонд да се търгува на борсата?

- Задължително. И то не в неясното бъдеще, а незабавно. Ако фондът стане публично дружество, ще има следните позитиви:
• Дребните акционери ще могат да продадат акциите си и да получат справедлива цена.
• Нови инвеститори ще могат да купуват акции и ще се раздвижи търговията на борсата.
• В момента не знаем каква ще бъде капитализацията на фонда, но е много вероятно той да стане едно от най-големите дружества на пазара. В Румъния е най-голямото.

- И тогава може да влезе в SOFIX и борсово-търгуваният фонд на Експат ще трябва да инвестира в него?

- Ако влезе в индекса – да.

- Щом подкрепяте стратегията, да нямате конфликт на интереси? В смисъл че управляващи дружества биха могли да кандидатстват за управлението на такъв фонд?

- Повечето участници на капиталовия пазар подкрепят стратегията, без да имат корпоративен интерес. Според мен фондът трябва да се управлява от реномиран световен асет мениджър. Със завист виждаме, че в Румъния това е Templeton – може би най-авторитетната компания за инвестиции в развиващи се пазари в света от десетки години насам.

Радвам се, че Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества излязоха с положително становище. Всички сме заинтересовани от обществения интерес:

• Стотици милиони акции да излязат на пазара, вместо да стоят в затвора
• Стотици хиляди граждани да се събудят и да участват на капиталовия пазар, което беше основна идея на масовата приватизация от 90-те години
• Оборотите на борсата да се увеличат значително

- Защо тогава работодателските организации се изказват остро против?

- Не смятам, че всички работодателски организации са вътре в темата. Ако някой е шумно против, вероятно има обратен и конкретен корпоративен интерес. Изобщо не е тайна, че редица публични и непублични дружества, вкл. бивши приватизационни фондове, се управляват само в интерес на големия акционер. Дребните инвеститори с акции в Регистър А нито „се пречкат“ по общи събрания, нито си търсят полагаемите дивиденти. За две десетилетия натрупаните, но неполучени и вече безвъзвратно загубени дивиденти вероятно са за десетки милиони лева, може и повече – скоро ЦД ще изчисли цифрите. Сега се появява реална заплаха голям фонд със значими дялове в десетки дружества да разбута статуквото. Фондът ще участва на общи събрания, ще продава (и купува) акции, ще задава въпроси, ще събира дивиденти. Ето защо засегнати страни не пестят усилия да саботират тази позакъсняла, но полезна стратегия.

- Как се развиват 11-те ви ETF-а след листването им на борсите във Франкфурт и Лондон?

- По-бавно от очакваното, но има развитие. Словенският ни фонд получи инвестиция за милион и половина евро от европейски институционален инвеститор, очакваме още. През тази седмица нарасна и македонският с 22 хил. евро поради евроатлантическата перспектива на югозападната ни съседка. През последните месеци ни канят на срещи и на конференции във всички 11 страни от региона и в няколко западни столици. Средносрочно това следва да привлече нови инвеститори в ETF-ите. Чуждестранните ни партньори се отнасят с уважение към факта, че между Франкфурт и Хонконг България единствена създаде ETF-и и успя да ги регистрира на международни борси.