Огнян Николов: Малки промени в ЗППЦК може да направят БФБ магнит за свеж капитал

Как виждаш БФБ?

В моето първо интервю споделих, че за акционерите не остава почти нищо, а висшият мениджмънт прибира незаслужено най-големия пай и това е глобален тренд, който се подхранва и от пасивността на самите акционери – от римското право „nullo actore, nullus iudex“.

Това се опита да направи и мениджментът на „Хидропневмотехника“. Както ти правилно писа в статията за предприятието, но прекалено дипломатично. Реално „да си гласуваш сам“ – nemo sibi ipse causam possessionis mutare potest - право да купиш акция на 20 лева при пазарна цена от 100 лева, си е ощетяване на останалите акционери от пазарна гледна точка, а на нормален език казано – кражба от 80 лева на акция. Това не е мотивиране на висшия мениджмънт, а Laesio enormis. В Австрия са забранени със закон решения със самия себе си (Selbstgeschäft) на публичните фирми – логиката е, че има конфликт на интереси, който няма как да бъде избегнат и затова такива точки не позволяват гласуване на самозаинтересуваните. Например не може изпълнителен директор да гласува при точка, отнасяща се за неговото възнаграждение – нито със собствени акции, нито с акции на дружество, в което има участие нито това дружество. Тази констилация не съществува в българската юрисдикция (culpa lata) и създава постоянно недостатъци, конфликти и загуби на акционерите, което води до негативно възприемане на борсата и то с пълно право, защото ubi iudicat, qui accusat, vis, non lex valet.

Това е задача на КФН - да предложи промени в закона, за да може да гарантира защитата на интереси на акционерите от конфликт на интереси – ex officio. Аз ще препратя интервюто в КФН и ще поискам входящ номер, за да може при следващата подобна констилация да попитам Карина Караиванова или Бойко Атанасов защо не си вършат работата – въпреки подаден сигнал за vitium iurus, не са предприели съответни мерки.

За мен констилацията е ясна – Lex imperfecta, и то в смисъл Lex dubia non obligat -–още римляните са знаели, че неясни закони без последствия нямат смисъл и няма да се спазват. Надявам се искрено да се задейства и промени сегашната клептократична практика. Моето мотивирано оплакване в КФН доведе до забраната при мениджърските акции на Хидропневмотехника АД и за това си решение мога да кажа, че КФН си свърши перфектно работата въпреки лошата юридическа база.

Според мен чл. 118 от ЗППЦК задължително трябва да бъде променен. С тази моя стъпка показах, че всеки може да защити интересите си. Тук бих желал да подчертая, че всички фондове (ИП), които притежават акции на МЦХ и ЕМКА, не са си свършили задълженията за защита на вложителите. „Юг Маркет“ само отчасти, защото напускането на Гено Тонев е видимо. Според мен нито един ИП не си е направил труда да анализира какво може да направи! Lus vigilantibus scriptum est.

ИП са се съсредоточили в това как да вземат евросубсидии – дали за нови ИПО-та, дали за конкурентноспособност. Това е също тренд – мениджментът на фондовете е заинтересуван само за собствените комисионни и уют, а не за печалбата и интереси на своите клиенти.

Ясни са последствията за вложителите. Този прецедент и реакциите в коментарите в Инвестор.бг показва какво трябва да се промени, за да се спечели и възвърне доверието на БФБ. Тук е необходима нормативна уредба, която да дава право (опция) на мениджмънта да купува „преференциални“ акции само в бъдеще и то на цени задължително над пазарната днес и над счетоводната стойност. Ако например днес пазарната цена е 100 лв., счетоводната 90 лв., мениджментът добива правото след 5 години на заплати и да купи акции на 120 лева. Ето тук има мотивация акцията да е на цена над 120 лева и то колкото повече, толкова по- добре. Къде е мотивацията да създаде стойност и печалба, ако сам си гласува да може да купи на 20 лева, при пазарна 100 кева?? Това е ощетяване от 80 лева на акция – дипломатично изразено, а не мотивация.

Според мен Петко Пехливанов иска да отпише предприятието Хидропневмотехника АД като публично и то на безценица. Но той трябва да разбере, че Хидропневмотехника е публична и той е длъжен да действа в интерес на всички акционери – lus respicit aequitatem, това е ius cogens !!! а не ius dispositivum. Ако иска да отпише, то трябва да предложи такава цена, която да мотивира останалите акционери да продадат – това е пазарният и борсов подход. Аз лично имам емоционална връзка с това дружество, тъй като и двамата ми родители са инженери и видях от 2005 г. досега какво са постигнали в него. Дали съм прав с това мое виждане ще покаже бъдещето, но отговорът на следните въпроси ще е показателен:

1. Какво смята да направи с изкупените акции мениджмънтът? Дали ще ги разпредели пропорционално на всички акционери, или ще си ги запази за него, или ще се направи, че няма нищо общо с това (стратегия щраус)?

2. Дивидент – печалбите позволяват изплащане на дивидент. Кога ще се гласува тази точка и с какви параметри?

3. Мнимите собственици – грубо 10% от капитала е на собственици, които не знаят за това. Как ще подходи при едно евентуално отписване мениджмънта – аликвотна надценка на останалите акционери (стратегия щраус)?

Предвид тази констилация аз смятам, че идеите и стъпките на Васил Големански и Иван Такев за събуждане на интереса към БФБ няма да се увенчаят с успех. Аз лично бих желал да направим след 10 години едно интервю с тях, за да има вече натрупани данни от стъпките, които те предприемат – и позволяват анализ – и да им покажа грешките и несвършената от тях работа. Дано да не се окажа прав...

След това мое изказване не искам да си помислят, че имам нещо против тях – точно обратното. Мисията им е тежка, но не невъзможна. Това, което забелязвам, е, че колкото по- безсмислен е един проект, свързан с европейско финансиране, толкова по-често и дебело се подчертават и повтарят неговите преимущества. На борсата се търгуват очаквания, а не субсидии.

Трябва фундаментални решения, които да подобрят вярата и надеждата в борсата, иначе цари песимизъм и недоверие, които парализират. Освен една опаковка в стил „поемаме разходите по IPO“, аз не виждам нищо, което подобрява отношението към БФБ и хората, които биха инвестирали. В този ред на мисли трябва задължително да има фирма с голямо нарастване на цената на акция, за която да се говори и да е пример. Това ще събуди интереса към борсата в България. Такава няма от години.

Както и с наказание на опитал се да ощети акционери - хората да видят, че институциите си вършат работата и акционерите са защитени. Това, което според мен Иван Такев, Васил Големански и Карина Караиванова (Бойко Атанасов – надзор инвестиционна дейност) трябва задължително да обновят, е в тяхната сфера на действие - законовата база (Lex dubia non obligat) – чрез предложения за промени в парламента.

Законовата база е като шасито, основата на която се поставят моторът и останалите устройства – всичко трябва да е координирано и калибрирано. Не прекалено мощен и тежък мотор (субсидии), който да чупи носещата част, или пък прекалено слаб (никакви инвестиции –което е сегашното положение), който да не може да тегли колата. Не да бягат от отговорност с аргумента – ние искаме, но законът не го позволява.

След скандала със застрахователното дружество „Олимпик“, това е повече от видно, а и активизирането ще покаже, че КФН си върши работата и хората, работещи там, знаят какво се изисква. Това не е de minimis – това е ex officio. За да няма непрекъснато de facto, a de jure. Така, че моментът е перфектен:

1. Ясни правила по отписване от борсата – да няма ощетяване на миноритари – предвид прибързаната приватизация през 90-те - по-добре някои фирми с мажоритарни собственици да се отпишат и така свободните пари да влезнат в други или нови позиции, а не парите да спят в тях. Да има раздвижване. Тук потенциалът за съживяване на борсата е много голям.

Реално добрите дружества с потенциал на БФБ се отписаха на безценица, тези с отвратителни мажоритари (Николай Банев и сие) фалираха и сега останаха от гледна точка на фининасовите пазари „ни рак, ни щука“. Без да се обижда никой. Разбира се, че има малки изключения, но те потвърждават правилото.
2) Ясни правила за фалирали фирми – коя фалирала фирма е изплатила ликвидационен дял на БФБ?

Предвид моя контакт със синдика Иван Балабанов на „Полимери“ КФН трябва да има звено, което да изпълнява надзор (наблюдаващ одитор или синдик на синдика) над синдиците на фалирали на БФБ фирми! Тук според мен бездействието и безотговорността на КФН може да се приравнят с криминално деяние.

Статията от „Капитал“ със заглавие „Химията между акционерите в Полимери изчезва“ е по моя сигнал. Освен забрана за апорта, която Николай Банев не изпълни, КФН не свърши нищо. Въпреки сигнала, че не спазва забраната, КФН съобщи, че аз лично като акционер трябва да заведа дело? Как може надзорна комисия да не може да си защити решенията? Просто така не може да прехвърляш отговорности на акционерите за собствената надзорна дейност – все едно сега Карина Караиванова да каже „Ами, застрахованите да са гледали при кой се застраховат!Интересното тогава бе, че аз се опитах да наема адвокат и нито една адвокатска кантора не пожела да се заеме с делото.

3) Мениджърски акции – промени чл. 118 ЗППЦК

4) Информацията – реално информация на английски и други езици за БФБ няма. Как ще дойдат пари от чужбина (при валутен борд един от малкото начини - за добро или зло за нарастване на обема на парите), когато няма никаква достъпна информация? С road show на Васил Големански и Иван Такев в Лондон? Там сигурно ще им разкажат последния виц за БФБ.

„Питали Николай Василев какво е предприела БФБ, за да подобри имиджа си? Отговор: създадохме ETF“.

Тук според мен трябва да се задължат фирмите да дават два пъти в годината една А4 страница на английски, с която евентуални интересуващи се да могат да си направят мнение и решат дали дадено дружество представлява интерес, или не.

Може и в годишния отчет да има тогава 2 страници, които да представят накратко какво се е случило с дружеството през годината. Това не трябва да прерасне в административна тежест.

Също страниците Х3news и X3analyses трябва да са напълно функционални и на английски, немски и френски – не е голяма трудност.  X3analyses трябва да има версия light, където да могат да се следят актуалните параметри на листваните на БФБ фирми – оборот, печалба, П/Е, П/Б,П/С.. (базисни коефициенти), новини за избраните компании с цена, която не трябва да се замислят участниците, а да се абонират. Аз там съм абониран (news), но не получавам никакво известие.  А не „на ръка“ да се смятат параметрите и да се търсят новините. Все пак сме в 21-и век сме.

5) COBOS – Абривиатурите на дружествата са подигравка към клиентите. Без да съм ИТ експерт – абсолютно елементарно е да излиза цялото име на дружеството и едно „нормално портфолио“ със средна покупна и пазарна цена – съответно общо. 

6) При влошени резултати да се издава аларма за дружеството и да се изисква план как ще се пребори с проблемите – превантивна мярка. Тук мога да дам като пример „Топливо“ – толкова много активи и толкова лош мениджмънт, който не съумява да капитализира невероятно многото активи на компанията. На събранието на акционерите имах чувството, че съм върнат във времето на комунизма – „рапорт даден, рапорт приет“. Управата е абсолютно неспособна и няма никаква визия. Нека КФН раздвижи малко този динозавър! Нека покаже КФН, че прави нещо! Ще се изненадат доста хора на какво ще станат способни, при положение, че техните позиции се разклатят. Може да бъде реализирана идеята за фонд с акциите от масовата приватизация, подобен на този в Румъния.