Финансовите инструменти бавно намират място в семейния бюджет на българите

В България инвестирането има много ниска познаваемост като начин за запазване на стойността на спестяванията и увеличаването им в дългосрочен период. Въпреки това според финансистите постепенно финансовите инструменти заемат истинските си места. Според тях е важно да се разбере, че висока доходност носят не депозитите, а инвестицията в пазари и в застрахователни продукти.

„След като доходността по депозитите вече е на нормални пазарни нива, време е да се замислим как да инвестираме спестяванията си така, че след време те да са се увеличили. Световно признатата практика в това отношение е „Не слагай всички яйца в една кошница“, или с други думи, разпредели равномерно спестяванията си между депозити, инвестиция във взаимни и пенсионни фондове и в застрахователни продукти“, казва Явор Ачев, представител за България на Pioneer Investments, управляващото дружество на "УниКредит".

Според него в последните месеци са налице всички условия да се събуди интересът към инвестиране във финансови инструменти като акции, облигации или участие във взаимни фондове, инвестиращи на борсата.

Но тук изникват две пречки пред средностатистическия българин – той е консервативен и без достатъчно добра финансова култура.

„Характерно за българина е да бъде консервативен по отношение на поемането на рискове. Затова въпреки приближаването до нулеви лихвени нива голям дял от спестяванията ще останат в депозити“, коментира за Investor.bg Николай Павлов, консултант „Финансови услуги“,  ЕЛАНА Фонд Мениджмънт.

Не по-маловажна е финансовата култура, която е изключително важно условие за това богатството на населението да расте наред с ръста на доходите му.

„Българинът не се слави с добра финансова култура, тъй като и исторически погледнатo, никъде в образованието му не е наблягано на нея. Традициите също не са на негова страна в това отношение. Липсата на работещ капиталов пазар години наред е основна причина да не е изграден навик в родителите му, който той да следва или пък да се убеди сам в силата на капиталовия пазар като средство за увеличение на благосъстоянието му“, коментира от своя страна Георги Георгиев, портфейлен мениджър в "Карол Капитал Мениджмънт".

По думите му най-разпознаваемите активи, в които традиционно българинът насочва спестяванията си, са депозитите и недвижимите имоти.

„Структурата на финансовото ни богатство е много различна от тази на гражданите на развитите икономики. Докато там има почти равно разпределение между депозити, пенсионни фондове и средства, инвестирани на капиталовите пазари, то тук нивото на депозитите е преобладаващо“, посочва той.

Според него инвестициите на българите във финансови инструменти като акции например, е на изключително ниско ниво спрямо това в развитите икономики.

Все пак интересът към ползването на взаимни фондове и инвестициите във финансови инструменти постепенно се увеличава в последната година, движен от ниската лихвена доходност. 

„Данните на БНБ показват ръст при депозитите на физическите лица, при застраховките живот и при взаимните и пенсионните фондове има също значителен ръст. Смятам, че основният двигател на този процес е повишаването на икономическата активност и свързаното с това увеличаване на благосъстоянието на населението“ коментира Ачев.

Данните на УниКредит Булбанк сочат, че ръстът при застраховките живот е над 12% от началото на годината, а при взаимните фондове, управлявани от Pioneer Investments, има над 10% нови инвестиции от физически лица. По данни на Ачев ръст се наблюдава също и при активите на пенсионните фондове от близо 12% на годишна база.

Но поради липсата на финансови познания за това как работят парите Николай Павлов очаква темпът на ръст да продължи да бъде плавен.

„Разбира се, винаги съществува възможността за повторение на 2007 г., когато мълвата за висока доходност на фондовия пазар предизвика бум на инвестиции“, не изключва консултантът.

Статистиката показва още, че през последните години разполагаемото богатство на домакинствата расте, като те спестяват значителна част от текущия си доход, който също бележи ръст от своя страна.

Портфолио мениджърът на „Карол“ Георги Георгиев забелязва и друга тенденция - удължаване на инвестиционния хоризонт на домакинствата. „Това е положително, тъй като с наличието на ниските лихвени нива по депозитите и все по-дългия инвестиционен хоризонт пред себе си, постепенно и българинът ще разпознае като своя алтернатива инвестициите на капиталовите пазари - не само като защита от инфлация, но и като генериране на допълнителна доходност“, обясни той.

Според него именно в дългосрочен план капиталовите пазари и особено инвестициите в акции са показали, че са изключително успешен актив и могат да повишат значително финансовото богатство на домакинствата.

Въпреки това той не вижда възможност целият този процес да настъпи мигновено. „Ще е необходимо време. Но едно е сигурно. Колкото по-интензивно тече финансовото ограмотяване на населението, толкова по-бързо ще нараства и неговото богатство“.

Разбира се, икономистите не допускат инвестициите в пазара да изпреварят банковите спестявания.

„Да видим по-голям дял инвестиции, отколкото вложения в банкови депозити, не е възможно“, коментира Павлов. Той определи като „нормална практика един дял от спестяванията да бъде оставен на гарантирани депозити, а определена част, която би вложил за дълъг период и иска да постигне по-висока доходност, да инвестира във взаимни фондове или в акции и други инструменти.

По думите му данните за ръста на активите на взаимните фондове ясно показват, че все повече хора търсят тези инвестиционни продукти като алтернатива за спестяванията си. 

„Само в българските фондове за първо полугодие на 2016 г. има 70 млн. лв. нови инвестиции. Темпът на растеж е удвоен в сравнение с предишните години. При нас, в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, се наблюдава същата тенденция.  Само за лятото имаме привлечени 3,5 млн. лв. във фондовете“, коментира Павлов.

Според него интересът към инвестиции в акции на Българска фондова борса и на световните пазари също расте. „Просто от началото на годината хората започнаха да разбират, че лихвените нива остават ниски.  А предвид политиката на централните банки, те ще останат ниски още дълго време“, смята той.

В същото време според Георгиев е нормално богатството на домакинствата постепенно да нараства. „Хората постепенно осъзнават, че трябва да отделят средства и за своите старини, за да поддържат стандарта си на живот. Ръстът на доходите от своя страна ще доведе след себе си и търсене на инвестиционни алтернативи“, убеден е финансистът.

Тук той отново подчерта недостатъчната финансова култура на българина, която се явява сериозна пречка към това да оптимизира своите спестявания и да увеличи богатството си по-бързо. Като сериозен проблем той определя неразбирането за това как работят капиталовите пазари от страна и на интелигентни хора със стабилни високи доходи.

„Сигурен съм, че с течение на времето и с усилията на цялата инвестиционна общност тази среда може да бъде променена и българският гражданин постепенно да разпознае капиталовия пазар като естествен канал на своите спестявания и като начин да повиши стандарта си на живот“, остава оптимист Георгиев.