Toranaga: В търсене на нови решения открих Виетнам като инвестиционна дестинация

Продължаваме традицията за интервюта с активни участници във форума на Investor.bg. След биографичните интервюта с Батя, fortiss, Alonso, Jay Gould, Императорът, Иван Давидов , Black and white cat-foot и Felbuzz ви представяме историята и на опитния инвеститор с псевдоним Toranaga.

Огнян Николов пише във форума на Investor.bg с псевдоним Toranaga. Роден е през май 1971 г. Ранното си детство прекарва в Африка - в Тунис и Мароко. Завършва гимназия в България и висше образование в Икономическия университет във Виена, специалности инвестиционно банкиране, транспорт и логистика. Владее френски, немски и английски. Живее във Виена от над 20 години.

Огнян Николов присъства на последната среща на форума, провела се през юни тази година в София.

- Оги, откога търгуваш с акции?

- Още от малък се стремя да бъда независим и различен от другите. Винаги съм се питал как някои държави са станали богати въпреки липсата на оптимални условия. Аз съм на 46 години и през моето детство Япония беше мерилото за успех въпреки реалната липса на голяма територия – обитаемата и селскостопански използваемата територия е много малка част – и никакви природни ресурси.

Забелязах, че са необходими нови решения. Така реших през 1995 г. моите спестявания да насоча към борсата. Тогава никой не говореще за нея, а аз видях шанс в новите комуникационни технологии. Не ми беще лесно, но през 1997 г. си отворих брокерска сметка и всичките си спестявания инвестирах само във фирми за полупроводници и телекомуникации – Taiwan Semiconductor, Nokia, Ericson, Motorola, Siemens, Deutsche Telekom и сие.

Очаквах да имам при всички случаи по-добра възвръщаемост от спестовния влог, която тогава беше около 7%. За моя приятна изненада се оказах прав и за няколко месеца удвоих парите. Тогава реших да отида на leverage, което пак се оказа правилна стратегия. През това време винаги следях какви възможности има и забелязах, че в Австрия има доста добре работещи бизнеси, които нямат наследник. На децата на предприемачите не им се работи от сутрин до вечер, те са финансово осигурени, а на всичко отгоре, не се знае винаги какво ще излезе.

Така успях да си набележа един магазин, който работи много добре, но през 2000 г. щеше да затвори, тъй като няма желаещи да го купят. Аз си поставих за цел да го купя. Дойде 2000 г. и през февруари-март разпродадох акциите, а през април купих магазина. Тук бих желал да отбележа, че тогава не продадох, защото мислех, че пазара ще пада, а защото исках магазина за напитки. Така по случайност продадох на върха на дот-ком балона. Реално имах голям късмет, което разбрах години след това.

- Какво стана с борсата?

- Ами борсата си остана като хоби – само гледах напреки. Нямах свободни пари, но и бях благодарен, като си казвах "При първа възможност (идея) пак ще се върна (инвестирам)".

През 2002 г. отидохме с моята приятелка – сега съпруга - на екскурзия до Южна Африка и след разговори и посещения на златни и диамантени мини забелязах, че тези цени на златото няма как да се задържат. Още повече, че южноафриканският ранд непрекъснато падаше поради страха на белите, че ще бъдат експроприирани. Невероятна възможност за южноафриканските минни компании. Тогава златото се котираше на 245 - 250 долара.

Към края на 2002 г. имах отново акции и то само южноафрикански – DRD Gold, Anglo Gold Ashanti и Gold Fields. Спомням си, че на 850 долара за унция продадох всички „златни компании“. Така отново открих моята страст към борсата. През 2003 – 2004 г. реших да продам магазина. Тук трябва да поясня, че направих още трима българи съдружници, тъй като нямаха работни разрешения. Като собственик, можеха да работят. Но какво се случи. През първите 2 години работата спореше, добри пари изкарахме. Конкуренциятя тръпнеше и се наложихме още по-добре. Въведох доставки и нови артикули.

От 2003 г. „съдружниците“ намалиха темпото на работа. Купиха си нови коли, двама си смениха приятелките, а единият направо отказваше да работи. Започнаха караници и аз реших, че на борсата мога да изкарвам повече пари и най- важното, по-спокойно и свободно. Договорихме се за условията за постепенното ми излизане от бизнеса и продажба на дяловете ми и криво-ляво през 2005 г. излязох напълно от магазина.

Бих желал да отбележа, че искам с това интервю да дам нещо на всички, които го четат. Да споделя грешките, които съм направил, и ако могат, други да се предпазят от тях. Ако някой получи идея или ново виждане, след като е прочел интервюто, то аз ще съм доволен. Затова бих желал да отбележа до какви изводи съм стигнал – а това важи както за живота и спорта, така и за борсата – печели този, който прави по-малко грешки.

След като забелязах какви грешки направих с подбора на хората и емоционалния стрес, който преживях, реших да се заема с борсата по-сериозно. Започнах да чета и да се самообразовам. Така разбрах и осъзнах какъв късмет съм имал през 2000 г. и при балонизиран пазар какъв подход е най-успешен и какъв най-опасен.

Забелязах растежа на Китай и commodities. Така открих и шансовете на БФБ през 2005 г. „Специализирах“ се в урановите компании. Тук ще отбележа и една моя слабост. Когато съм убеден в нещо, няма кой да ме спре. Пример – "Полимери" на БФБ - аз разсъждавах така "Няма как да съсипе цяло предприятие" въпреки съветите на приятели и брокери. "По-добре да го продаде", си мислех аз. Но не... Отчасти същото се получи и с урановите компании. След Фукушима аз вътрешно бях убеден, че това може да е дори катализатор за сигурноста на ядрените реактори. Но не...

От тези мои грешки, научих следното – винаги мисли къде може да грешиш, а не къде може да си прав. Въпреки осъзнаването на моята слабост се хващам, че повтарям тази грешка. Не само загубените пари, време и емоции ме ядосваха. Забелязах, че не мога добре да оценя риска.

А що се отнася до БФБ, излязох на върха на балона, но се върнах прекалено рано. Аз мислех, че една корекция от 50 – 60% от върха ще е дъното, но не се оказах прав. Имам още боклуци оттогава.  През 2007 г. и 2008 г. не бях излязъл изцяло – оставил бях само урановите позиции.