За или против предложението за данък върху операциите на капиталовия пазар?*

Кирил Стоименов, зам.-председател на Съвета на директорите на Тексим Асет Мениджмънт: Въвеждането на допълнителна данъчна тежест върху сделките с финансови инструменти би имало негативен ефект върху активността и ликвидността на БФБ

Според Кирил Стоименов първо е необходимо да се запознаем с проектозакона. Той предполага, че става въпрос за проект за Директива на ЕС.

„Съществува предложение на Европейската комисия от 28 септември 2011г г. за въвеждане на Данък върху финансовите транзакции в 27-те държави-членки на Европейския съюз. С данъка ще бъдат облагани всички транзакции с финансови инструменти между финансови институции, когато поне една от участващите в транзакцията страни е със седалище в ЕС. Сделките с акции и облигации ще бъдат облагани с данък в размер на 0,1%, а договори за деривати — на 0,01 %“, казва той, като добавя, че държавите членки ще могат да прилагат по-високи ставки.

Стоименов отбелязва обаче, че към днешна дата това предложение на Европейската Комисия за Директива (нормативен акт) на Съвета на Министрите е в процес на изработване.

Заместник-председателят на СД на Тексим Асет Мениджмънт обяснява същността на данъка, целите и самата процедура по облагане.

„Въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС цели изграждането на стабилен вътрешен пазар на финансовите услуги. С данъка върху финансовите сделки ще се предотврати укриването на данъци и двойното данъчно облагане, като също така ще се сведе до минимум изкривяването на конкуренцията в рамките на единния пазар на ЕС“, отбелязва той.

„Данъкът върху финансовите сделки е данък, обикновено с много ниска ставка, който се прилага към финансовите сделки, каквато има при обмена на финансови инструменти между банките или другите финансови институции. Финансовите инструменти от своя страна включват ценните книжа, облигациите, акциите и деривативите“, продължава той.

Кирил Стоименов коментира, че основните данъкоплатци ще бъдат финансовите институции, които извършват финансови сделки, т.е. банките, инвестиционни посредници, други финансови институции като застрахователните компании, борсовите посредници, пенсионните фондове, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, фондовете за алтернативни инвестиции като хедж фондовете и т.н.

Той казва, че ЕК е предложила данъкът да се събира от всички сделки с финансови инструменти между финансовите институции, ако поне една от тези институции се смята за установена в ЕС.

„Няма значение дали сделките се извършват на регулиран или на извънборсов пазар — и в двата случая те ще бъдат обложени“, допълва Стоименов.

„ЕК иска данъкът върху финансовите сделки да бъде на възможно най-широка основа, за да се намалят рисковете от укриване на данъци и смяна на пазарите. Данъчната основа ще бъде определена въз основа на дейността по търгуване на ценни книжа, извършвана от финансовите институции“, коментира още той.

Друг момент е дали държавите от ЕС ще прилагат национален данък върху финансовите сделки, тъй като той трябва да е в съответствие с правилата на ЕС. Всички страни от ЕС ще трябва да спазват минималните ставки за облагане на различните видове сделки.

„Страните по сделката ще плащат дължимия от всяка от тях данък в държавата, в която са местни лица за данъчни цели“, конкретизира той.

Стоименов отбелязва, че Белгия, Кипър, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Румъния, Полша и Обединеното кралство вече са въвели някакъв вид на данък върху финансовите сделки.

„На тези държави може да се наложи да изменят националните си правила, за да ги приведат в съответствие с предлаганите от Комисията. Това означава, че държавите ленки ще трябва да прилагат минималната ставка и да хармонизират данъчната основа в съответствие с правилата на ЕС относно данъка върху финансовите сделки. Останалите държави-членки ще трябва да въведат данъка във вида, предложен от ЕК“, уточнява той.

Той смята, че като всеки друг данък данъкът върху финансовите сделки може да подхрани изразходваните в обществен интерес публични финанси. Ако данъкът върху финансовите сделки е на равнище ЕС, част от постъпленията по него могат да отидат в бюджета на ЕС, а друга част да се използва за финансиране на бюджетите на държавите членки, смята той.

„Данъкът ще бъдат изплащан незабавно на държавите членки от финансовите институции въз основа на предприетите сделки, преди прихващане на насрещните вземания и уреждане. Обикновено тези сделки са по електронен път, което означава, че данъкът ще бъде изплащан същия ден, когато стане дължим“, продължава с коментара си.

Той уточнява, че ЕК предлага данъкът да обхваща само сделките с участие на финансовите институции. „Целта е данъчно облагане на финансовия сектор, а не на неговите клиенти. Стремежът е данъкът да обхване 85 % от сделките между финансовите институции“, казва още Стоименов, прилагайки пример.

„Ако обаче домакинствата и предприятията купуват или продават финансови продукти, финансовите институции могат да прехвърлят данъка. Например, за закупуване на акции на стойност 10 000 EUR, банката може да начисли такса 10 EUR, която не е прекомерна“, казва Стоименов.

Според него е полезно да се анализира какъв би бил приносът от въвеждането на такъв данък за българския бюджет.

„Общият оборот на БФБ (регулиран и извън регулиран пазар) за 2013г. е малко над 2 млрд. лв. При данъчна ставка от 0,1% и за двете страни по сделките, постъпленията в държавния бюджет биха били в размер около 4 млн. лв  при условие, че не  заделяме за бюджета на ЕС. Нужно е да се отбележи, че 2013г. е с най-голям оборот на борсата след настъпването на финансовата криза през 2009 г. Тенденцията до момента за 2014г. е на значителен спад в оборота“, коментира той като уточнява, че за сделките на извънборсов пазар няма официална статистика.

„Въвеждането на допълнителна данъчна тежест върху сделките с финансови инструменти би имало негативен ефект върху активността и ликвидността на БФБ. За съжаление последните няколко сесии на БФБ бяхме свидетели на обороти нива от 50 хил. лв.“, анализира ситуацията на БФБ Стоименов.

„Не е без значение, че в крайна сметка този данък ще бъде платен от инвеститорите. Най-големите инвеститори на капиталовия ни пазар през последните години са пенсионните фондове. Това допълнително данъчно бреме ще отнеме част от реализирания от тях доход и ще намали бъдещите постъпления от пенсии на осигурените лица“, твърди той.

* Допълнена в 17:15 часа с коментара на Кирил Стоименов.