Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да извърши плащане по падежиращата на 8 август облигационна емисия. Причината е специалният надзор, под който е поставена финансовата институция от Българска народна банка (БНБ), пише Ройтерс.
Падежиращата емисия е в размер на 150 млн. долара. Нейната съдба зависи от бъдещето на КТБ – ако банката бъде обявена в несъстоятелност, тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи, посочва медията.
Българското правителство подаде оставка в сряда, без да е постигнато споразумение с Народното събрание за спасяването на КТБ. По-рано този месец политиците отхвърлиха предложенията на централната банка, а оставащият до 6 август живот на парламента остава минимално време за някакви действия, пише Ройтерс.
„Банката е затворена. По облигационната емисия ще бъде обявен дефолт“, коментира за медията източник, пожелал анонимност заради високата чувствителност по въпроса в България. „Ясно е, че на 8 август няма да може да бъде извършено каквото и да е плащане, защото всичко е замразено. Банката няма да отвори преди тази дата“, допълва източникът.
„Всички са съгласни, че не бива да бъдат предприемани никакви действия, докато не бъде извършен ясен анализ, с който да се установи недостигът на капитал. Дали банката ще бъде ликвидирана, или спасена, зависи от размера на загубата“, обяснява източникът на Ройтерс.
Според медията, ако облигационерите не бъдат защитени, това ще бъде силен негативен сигнал за инвеститорите, които ще изискват доста по-висока цена, за да финансират държавата и корпоративния сектор.
Всичко за КТБ може да проследите тук
Свързани компании:
22:22 | 12.09.22 г.
Китайски фирми търсят листване във Франкфурт, за да съживят връзката с Европа 
Ролята на местната власт в изграждането на енергийни общности е ключова 
Волатилността при крипто е шумът в системата, а трябва да се следи сигналът 
Microsoft и Royal Bank of Canada залагат на нов подход да ограничат емисиите си 
OpenAI, Google и Anthropic не успяват да създадат по-напреднал AI 
Александър Зверев пречупи Рууд в Торино и гледа към полуфиналите 
Сутрешна прогноза 
Облачен четвъртък с дъжд и сняг на места 
Хороскоп за 14 ноември: Спорове очакват Девите, Скорпионите да внимават с харчовете 
Биткойнът записа рекордна цена от над $93 000 
Ливърпул, Юнайтед, Арсенал и Тотнъм погнаха Сити в съда! 
Голмайсторът в Бундеслигата избрал Ливърпул 
Костадинов с разкрития за Стоичков, Пенев, Байерн и Реал + ВИДЕО 
Мачовете по телевизията днес, 14 ноември 
продава, Тристаен апартамент, 97 m2 Бургас област, с.Равда, 110000 EUR 
дава под наем, Заведение, 250 m2 София, Бояна, 3500 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 78 m2 София, Малинова Долина, 117690 EUR 
продава, Четиристаен апартамент, 125 m2 София, Лозенец, 492210 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 112 m2 София, Лозенец, 442360 EUR 
Германски политик предлага вагони само за жени в берлинското метро 
Шок за войниците от Северна Корея от видяното в Русия 
преди 10 години Първото ти твърдение е, че банкиране е изкуство, което нашите банки правят и после казваш:---По-лесно е разбира се да си обикновен лихвар - да прехвърлиш всички рискове на кредитополучателя, да не следиш как харчи парите и да го натовариш със сериозни лихви.---Което е ТОЧНО това, което правят нашите банки. Затова се самооборваш. Освен ако не ми дадеш пример за банка изкуство, да се възползвам от нейните услуги. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Кое е първото ми твърдение? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По-лесно е разбира се да си обикновен лихвар - да прехвърлиш всички рискове на кредитополучателя, да не следиш как харчи парите и да го натовариш със сериозни лихви.---Това все едно си го писал за нашите банки, което пък само по себе си оборва твоето първо твърдение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, това е същността - когато дадеш на някой пари (на заем), как ще се отнесе той към тях. И това всъщност е изкуството на банкирането и разликата между банкиране и лихварство. По-лесно е разбира се да си обикновен лихвар - да прехвърлиш всички рискове на кредитополучателя, да не следиш как харчи парите и да го натовариш със сериозни лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В последните месечни отчети на БНБ преди т.нар. криза КТБ се споменават нива на "лоши" кредити над 20% средно за баМковата система в Р.Б.Това висок процент ли е ?Как влияе на системата като цяло ?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Винаги когато вземеш пари(или друго подобно средство) от един човек, и ги дадеш в заем на друг лека полека нещата се объркват. Дадените пари изчезват някъде, дори да се плащат кредитните вноски. А при висок процент лоши кредити положението е още по омотано. Кой взел пари, кой дал пари, ама кой плащал редовно, кой не плащал изобщо. Като се замислиш точно така е падна и златния стандарт. Защото хората са вярвали, че доларите значат злато, а златото отдавна е било пренасочено на другаде... та такива ми ти работи с Пирамидите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Така и хората, които са склонни да вземат спекулативни кредити ще имат мотивация да променят поведението си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Недей да бъркаш банкирането (кредитирането) с разплащанията. Двете системи могат (и според мен трябва!) да са отделни една от друга. Най-малкото за да не става като с КТБ - заради проблеми с кредитната част да има проблем и с разплащанията. Второ, не обобщавай относно хората. Хората са различни. Има едни хора, които имат краткосрочен хоризонт - не могат да гледат много напред (вероятно и защото не помнят много назад) и за тези хора спекулативните (необезпечени и с висока лихва) кредити изглеждат добра идея. И кой знае - може пък и наистина да е добра - ако единствения начин да се научат е първо да се опарят, то какво пък - така да бъде. Така че, идеалното решение според мен е да се постави сравнително ясна граница между двата вида кредити - от една страна спекулативните и от друга страна добре обезпечените, които според мен трябва да се дават на нулева (реална) лихва (което общо взето е най-ефективно да стане чрез вертикално кредитиране). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В алтернативна вселена пък банките не биха се занимавали с кредитиране, а с това за което са били замислени. Трезори за да си държиш парите на сигурно място. И такова понятие като лихва няма. Държиш парите си там и си плащаш за сигурността. В дигиталната ера пък паритети стоят в трезорите и си плащаш за дигиталните трансфери. Никакви пари не излизат като кредити и инвестиции! Банката ти пази парите и ти помага а да се разплащаш дигитално с контрагентите. Който иска рискове - хефжфондове или други подобни тъпни, да си пуска там парите. Само, че вие не може да си представите свят с дълготрайни стоки, които не се купуват с кредит. Затова говоря за паралелна вселена :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Алтернатива на частичния резерв са т.нар. вертикални пари, при които Централните Банки са кредитор от първа (а не последна) инстанция. Т.е. Централните Банки са пръв и основен източник на кредит. Тогава няма опасност от банкова паника защото ЦБ е дала парите за точно определен период и няма проблем този период да бъде спазен. И ако ЦБ е под по-широк контрол (както например е ЕЦБ), то вероятността тя да бъде накарана да раздава необезпечени заеми (което е в дъното на всички кредитни проблеми) или пък да опрощава заеми, е много малка. Т.е. едно е БНБ да има такива права (защото е политически лесно зависима) и съвсем друго е ЕЦБ да има такива права. отговор Сигнализирай за неуместен коментар