Зелената революция за 10 трлн. долара може да се възползва от краха на петрола

През 2014 г., когато цената на петрола за последно се срина, правителствата по света все още не разполагаха със споразумение за борба с изменението на климата. На следващата година лидерите подписаха Парижкото споразумение.

Оттогава зелените инвестиции значително се увеличиха. Около 1,2 трлн. долара са били „изсипани“ в проекти за възобновяема енергия, а глобалните продажби на електрически превозни средства достигнаха 2 милиона броя през миналата година. Bloomberg NEF очаква до 2050 г. да бъдат вложени общо 10 трлн. долара в чиста енергия. 

Парижкото споразумение тласна създаването на регулации, които оформят политиката за климата на няколко континента. Като представители на тази „зелена революция“ Грета Тунберг и основателят на Tesla Inc. Илон Мъск се превърнаха в едни от най-популярните личности в света.

Така че, когато тази седмица Саудитска Арабия и Русия започнаха ценова война, която предизвика суматоха на глобалните пазари, така или иначе засегнати от коронавируса, изглеждаше, че основните държави, произвеждащи петрол, потвърждават своето надмощие в краткосрочен план. От друга страна, това може да се окаже още една стъпка в дългосрочната тенденция към прекратяване на надмощието на петрола.

Цената за барел петрол остава важен икономически показател. Но идеята за загърбване на изкопаемите горива предполага, че геополитическото въздействие на суровината вероятно ще бъде по-слабо, отколкото в миналото.

„Влиянието на цената на петрола върху по-широкия икономически растеж намалява от 80-те години на миналия век“, смята Шейн Томлинсън, заместник-главен изпълнителен директор на екологичния център E3G. „Можем да видим изключителни движения в цената на петрола през следващите няколко месеца, но не мисля, че това променя основната необходимост за справяне с климатичните промени“, добавя той.

петрол

Спадът на петролните цени до около 35 долара за барел от 55 долара само за миналата седмица има големи последици по отношение на справянето с климатичните промени. Ниските цени стимулират потреблението на петрол; тенденцията от друга страна свива бюджетите на петролните компании, поставяйки под въпрос редица проекти за чиста енергия; а някои правителства са поставени под натиск да подкрепят борбата с петролните компании.

Ако обаче сега тези цени се задържат ниски, това може да има големи позитиви за борбата с изменението на климата.

Възобновяемата енергия е по-зряла индустрия отпреди пет години. Тъй като се превръща в по-малко рискова инвестиция, тя привлича големи инвеститори. В същото време проучванията на нови петролни обекти става все по-малко жизнеспособно, като съществува рискът дори и тези проекти, които продължават да функционират, вече да не могат да предоставят добра възвращаемост.

 „Сега няма смисъл да намалявате инвестициите си във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), ако цената на петрола се срине“, коментира Марк Люис, ръководител на устойчивостта в BNP Paribas Asset Management. „По-логично е да намалите инвестициите си в петрол“, добавя той.

Тази реалност показва по-широката промяна в настроенията на инвеститорите след Парижкото споразумение за климата от 2015 г., която засяга и компаниите, и правителствата. Редица големи инвеститори се обединиха в групи като Climate Action 100+, за да поискат от компаниите да поставят устойчивостта в основата на своите бизнес модели.

Американският производител на електромобили Tesla ефективно се превърна в пример за това как зелената икономика се разглежда от инвеститорите. Илон Мъск демонстрира, че електромобилът на масовия пазар е жизнеспособен, което подтиква всички основни производители на автомобили да следват стъпките му.

За правителствата в световен мащаб натискът за предприемане на политически мерки нараства, тъй като проблемът все по-често попада във фокуса на обществеността, отчасти поради прякото действие и медийните кампании, подкрепяни от Грета Тунберг.

Ниските цени на петрола предлагат причина да се обърне внимание на този призив, тъй като е подходящ момент да се прекратят субсидиите за изкопаеми горива или да се повишат данъците върху потреблението на изкопаеми горива. Подобен ход може също да помогне да се избегнат редица дестабилизиращи антиправителствени протести, наблюдавани във Франция, Иран и Еквадор, когато бяха предложени увеличения на цените на енергията.

петрол

По време на последния цикъл на спад, между 2014 г. и 2016 г., когато цената на петрола за кратко се потопи под 30 долара за барел, Индия намали годишните субсидии за изкопаеми горива от 29 млрд. долара на 8 млрд. долара долара и дори повиши данъците върху потреблението. Част от набраните пари бяха пренасочени към субсидии за възобновяема енергия, след като страната си постави амбициозна цел до 2022 г. да внедри до 175 GW главно слънчева и вятърна енергия – което е около два пъти повече от производствения енергиен капацитет на Великобритания.

От 2014 г. насам пазарната сила на 14-те държави в ОПЕК е отслабена от въздействието на американското шистово производство.

САЩ, които не са част от картела, отново се превърнаха в износител на петрол на гърба на своята шистова революция, изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия през 2018 г., за да си върнат статута на най-големия световен производител на петрол.

Крахът на петролните цени обаче отслабва способността на шистовата индустрия да регистрира печалба и дори тласка някои от производителите към фалити, добавяйки допълнителна несигурност към икономическите перспективи наред с коронавируса, който може да възпрепятства преизбирането на Тръмп за президент по-късно тази година.

Междувременно в Брюксел председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен подсили плановете на Европейския съюз (ЕС) за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. въпреки появата на т.нар. „непредвидени предизвикателства“.

 „Днес вече не става въпрос за това дали ще има европейска „Зелена сделка“ или дали ЕС ще стане климатично неутрален, а въпросът е как вървим напред и доколко далеч ще стигне преходът“, заяви в понеделник Фон дер Лайен.

Тази позиция е разбираема, като се има предвид, че гражданите на ЕС казват, че искат блокът да се съсредоточи върху борбата с изменението на климата и опазването на околната среда като свой приоритет номер едно, показва скорошно проучване на Евробарометър за Европейския парламент.