FT: Кристалина Георгиева - упоритият нов талант, който ще оглави МВФ

Кристалина Георгиева има необичайно ярък спомен къде и кога е открила първата си истинска банкова сметка. Годината е 1987 г., тя е на 34 години и тъкмо е пристигала в London School of Economics от родината си България, която по онова време е под комунистическо управление, като научен сътрудник. Близо до университета в центъра на града се намирала банката, на която късно в живота си по западните стандарти тя става клиент, като депозира стипендията си от 361 паунда и още 21 паунда, които носела със себе си от България, пише Financial Times.

„Всичко беше толкова ново и различно от всичко, което бях преживявала преди“, споделя тя 30 години по-късно.

Георгиева беше подкрепена за поста от френския президент Еманюел Макрон и спечели одобрението на останалите страни членки на ЕС, както и мълчаливата подкрепа от САЩ без конкуренти по пътя си.

Началото й на новия пост ще бъде трудно заради започналото забавяне на световната икономика, предизвикано от търговското напрежение и сериозните сътресения в някои от страните с нововъзникваща икономика като Аржентина, която получи спасителна помощ от МВФ на стойност 57 млрд. долара.

Хора, които са работили с Георгиева, казват, че тя е упорита и пряма, с чувство за хумор и сърдечност, които могат да спечелят симпатиите на скептиците. Подобно на Лагард тя има проницателни политически инстинкти и умения да постига консенсус сред различни кръгове.

„Мисля, че тя е забележителен човек. Тя има познания…, практически опит, не бяга от конфликт, но и не го търси“, казва Маргрете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията, която работи с Георгиева в Европейската комисия. „Хорята я харесват, защото казва как вижда нещата по конкретен начин“, допълва тя.

Георгиева има относително привилегировано детство в София като дъщеря на строителен инженер, който наблюдава държавни пътностроителни проекти. Той е внук на известния революционер от XIX век Иван Кършовски, адвокат и журналист, който участвал в изграждането на новата българска държава след независимостта от Османската империя.

Но младежките й години са трудни, след като баща й се разболява тежко. Това влошава финансовото положение на семейството й, а тя получава някои трайни уроци. „Колкото по-тежък е животът, толкова повече се усмихвайте“, казва Георгиева пред Financial Times през 2017 г. „Паника? Щеше ли да помогне? Не – това ме накара да порасна много по-бързо“, споделя тя.

Георгиева учи политическа икономия и социология в престижния Висш икономически институт „Карл Маркс“, завършва през 1976 г. и избира академична кариера. Тя получава докторска степен през 1986 г., а темата на дисертацията й е смела за източноевропейски изследовател по онова време – екологична политика и икономически растеж в САЩ.

Академичният успех я довежда до London School of Economics, а след това и Масачузетския технологичен институт в Бостън, нейния трамплин към Световната банка. Но мандатът й там е прекъснат внезапно с началото на втория мандат на Жозе Мануел Барозо като председател на Европейската комисия. Когато българската кандидатка за еврокомисар се проваля, Барозо звъни на българския премиер Бойко Борисов и на тогавашния президент на Световната банка Робърт Зелик и тя се озовава в самолет на път за Брюксел.

“Веднага я харесах“, спомня си Барозо, който сега е част от ръководството на Goldman Sachs International. “Тя е добър комуникатор, умее да изгражда екип…, не се вписва в профила на технократите, с които понякога се връзва МВФ“, допълва той.

Първата й работа в Комисията беше да отговаря за хуманитарната помощ, включително реакциите при земетресенията в Хаити и Чили. По-късно тя оглавява ресора, свързан с бюджета на ЕС“.

„Бюджетите са сложни упражнения, трябва да балансираш гледните точки на 28-те страни членки“, казва заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис.

Към края на 2016 г. Георгиева, която слуша Петата симфония на Бетовен, когато се готви за тежки решения и големи битки, е готова за ново предизвикателство. Тя води неуспешна кампания за поста генерален секретар на ООН и в началото на 2017 г. се завръща в Световната банка като главен изпълнителен директор.

„Когато ни съобщиха, че тя се връща, всички помислиха, че това е истински удар“, казва Карън Матиасен, бивш изпълнителен директор за САЩ на банката.

Георгиева договаря увеличаване на капитала на институцията с 13 млрд. долара чрез трудно споразумение с Белия дом на Доналд Тръмп. Тя затвърди ангажимента си към мултилатерализма в банката, фокусирайки се върху климатичните промени, половото неравенство и подкрепата за нестабилните държави.

Докато Георгиева се готви да оглави МВФ, висш служител в Световната банка изказва съмнение дали е подходяща за поста. „Тя няма този калибър. Организирана е и прави хората щастливи, тя е човек, който се съгласява с всичко и ще направи каквото Макрон или някой друг влиятелен политик иска“, допълва представителят.

Други са доволни. „Тя ще поеме поста с огромни знания за финансовите министри в по-бедната част от света, не само Г-20“, казва високопоставен представител на банката.