Двуличието на петролните компании по отношение на климата

Петте най-големи листнати на борсата петролни и газови компании са похарчили повече от 1 млрд. долара за своите ангажименти относно климата, откакто е подписало Парижкото споразумение за климатичните промени, като същевременно лобират в защита на разширяването на своите операции с изкопаеми горива, сочат данни от нов доклад, представен от Euractiv. 

Британският мозъчен тръст InfluenceMap проследява инвестициите на ExxonMobil, Shell, Chevron, BP and Total в операции, свързани с климата и лобирането срещу по-строгите климатични регулации от 2015 г., когато е подписано споразумението в Париж.

Констатациите на InfluenceMap са поразителни.

Въпросите компании са заделили средно по 195 млн. долара годишно за маркетингови кампании, подкрепящи амбициозния план за борбата с климатичните промени, като в същото време харчат по 200 млн. долара за контрол, забавяне или противопоставяне на налагането на климатичните политики, показва проучването.

Британският енергиен гигант BP, например, е дарил 13 млн. долара за кампания, подкрепена и от американската Chevron, която успешно блокира налагането на данъка върху въглеродните емисии в щата Вашингтон.

Петте дружества са членове на търговски формации, като Американския петролен институт, които проведоха успешна кампания през 2018 г. за дерегулация на развитието на петролната и газовата индустрия и отмяна на регулациите върху емисиите на метан.

Тези действия са в конфликт с целите на Парижкото споразумение, посочват от InfluenceMap.

„Петролните компании се представят като ключови играчи в енергийния преход, докато в същото време лобират за неговото забавяне и се противопоставят на политиката в областта на климата“, споделя анализатор в британския мозъчен тръст.

Според доклада големите петролни компании са адаптирали своите стратегии след Парижкото споразумение, тъй като осъзнават, че обществеността насочва своя фокус в подкрепа на борбата с климатичните промени.

Американската ExxonMobil, например, популяризира своите изследвания на биогорива, които се базират на водорасли, като потенциално решение на глобалното затопляне. Но собствените проучвания на компанията показват, че целта ѝ от 10 хил. барела биогорива на ден ще се равнява на 0,2% от сегашния капацитет на преработка на петрол.

Заедно, петте големи дружества се очаква да изразходят около 3% от капиталовите си разходи за 2019 г. за нисковъглеродни технологии, докато 110,4 млрд. долара от техния капитал ще бъдат вложени в добива на петрол и природен газ.

Анализът на InfluenceMap идва на фона на нарастващия натиск от страна на инвеститорите за промяна в поведението на петролните компании.

По-рано този месец Норвегия изненада анализаторите, като обяви своите планове да освободи държавния суверенен фонд от активи в петролния и газовия бизнес.

Този ход предизвика сериозно раздвижване в рамките на петролната индустрия.

Става все по-ясно, че бизнес моделите на компаниите от този сектор трябва да се адаптират към нисковъглеродния енергиен преход, който се приема като неизбежен. 

Наскоро BP прогнозира, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще бъдат основният източник на енергия за света до 2040 г. Скоростта на растеж на ВЕИ е безпрецедентна в исторически план, посочват от британската компания.

Появата на тази алтернативна енергия, в съчетание с електрификацията на икономиката, предизвика мощно изкупуване на нови енергийни проекти от страна на петролните гиганти. От 2016 г. насам тези дружества са извършили 148 сделки за придобиване на алтернативни енергийни предприятия, посочват от финансовата агенция за мониторинг CDP, базирана в Обединеното кралство.

В тази игра европейските компании са показали най-добри адаптивни качества спрямо новите условия.

От класацията за 24-те най-големи петролни компании, изготвена от CDP през изминалата година, става ясно, че европейските дружества изпреварват своите американски, китайски и руски конкуренти, когато става въпрос за инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Пример за това е норвежката Equinor, която заяви, че планира да инвестира между 15% и 20% от своите капиталови разходи в развитието на възобновяемата енергия до 2030 г. с акцент върху офшорните вятърни турбини.

Според Ейрик Ваернес, главен икономист в Equinor, петролните компании притежават финансовата сила, техническите умения и веригата на доставки, които се необходими за осъществяването на прехода.

„Ако международните петролни компании не участват в глобалната революция на възобновяемите източници, кой друг ще може?“, пита той.

Лидерите в петролната индустрия от своя страна категорични отхвърлиха данните от доклада на InfluenceMap, определяйки ги като „напълно погрешен“.