Друг вид количествени облекчения
Ако предупрежденията на Отмар Исинг и Чарлз Гудхарт звучат твърде тревожно, тенденцията е за по-голяма политическа намеса в дейността на централните банки. Призивите за намеса на правителствата ще се засилят при следваща рецесия.
Когато това се случи и ако лихвените проценти останат близо до най-ниските си нива в историята, централните банки трябва да прибегнат до нови количествени облекчения. Това може да означава, че Федералният резерв, ЕЦБ и останалите централни банки ще последват примера на Японската централна банка (ЯЦБ), като за първи път изкупят акции. ЯЦБ има цел да закупува годишно 5,7 трилиона йени (52 млрд. долара) от борсово търгувани фондове (ETF).
Но предвид критиките спрямо количествените облекчения, трябва да се запитаме дали държавните ръководители не смятат, че тази стратегия е достигнала лимита на полезността си и най-вече на демократичната си легитимност. За да отговорят на тези критики, централните банки може да координират политиките си по-тясно с правителствата. Краен пример, илюстриращ тази стратегия, би било прилагането на „паричен хеликоптер“. Това реално означава по-голяма координация между политиците и централните банкери по отношение на бюджетната и паричната политика.
Въпреки че метафората на икономиста Милтън Фридман се изразява в разпръскването на пари от централните банки от хеликоптер, за да се предотврати „ликвиден капан“, икономистите използват този термин за обозначаването на широка гама от различни политически идеи, включително монетизирането на бюджетните дефицити.
Подобно на останалите „неконвенционални“ мерки в областта на паричната политика, въведени в последните години, то е подложено на множество критики. В статия от 2016 г. Отмар Исинг предупреждава централните банки, които „раздават безплатно пари, че ще им е много трудно след това да възстановят контрола върху печатането на пари. Достатъчно е да си спомним опита на Ваймарската република или в последно време на Венецуела и Зимбабве, за да се убедим, че ако инфлацията е била проблем вчера, тя може да стане проблем и утре.
Въпреки че има риск правителствата да станат зависими от емитирането на пари, „валутният хеликоптер“ има предимства спрямо количествените облекчения. На първо място, последиците ще бъдат по-директни и по-бързи, тъй като заобикалят посредническите финансови институции. По-важното обаче е, че правителствата ще могат да са сигурни, че печалбите им се разпределят по-справедливо според нуждите на населението. Това може да се случи под формата на повишаване на разходите, намаляване на данъците или комбинация от двете.
На карта е заложено не само доверието
Добре е да си припомним, че политиката на независимост на централните банки започва с назначаването на Пол Волкър за гуверньор на Фед през 1979 г. и че тя е следствие от много контрастните резултати на централните банки по отношение на инфлацията, особено между Германия и останалите големи индустриализирани страни в предходните години. Докато в Германия, където Бундесбанк функционира независимо, инфлацията е била средно 5% през 70-те години на миналия век, в САЩ, Франция и Великобритания, където централните банки не са били независими, тя е достигала средно съответно 7,4%, 9,1% и 13,1%.
Под ръководството на Пол Волкър Фед повиши лихвените си проценти, които бяха средно 11,2% през 1979 г., до пика от 20% през юни 1986 г. Въпреки че тази политика предизвика ожесточени критики от страна на администрацията на Рейгън и тласна икономиката в рецесия, Пол Волкър прояви твърдост и в крайна сметка успя да изкорени инфлацията.
Като се има предвид тази история, малко е вероятно за момента голяма страна да не позволи на централната си банка да определя независимо от правителството лихвените проценти. Това ще представлява не само опасен прецедент, а може да засегне тежко спечеленото доверие от централните банки. А дестабилизирайки финансовите пазари, може да създаде обратен ефект.
По отношение на останалите аспекти на паричната политика по-голяма намеса на правителството може да се окаже полезна при следващата рецесия. Въпреки че това няма да е лишено от рискове, по-голяма координация на паричната и бюджетната политика вероятно ще бъде най-доброто решение. В този случай вместо да намали доверието в централните банки, тя може дори да възстанови доверието на обществото.
преди 5 години май ше им я отнемем тая "независимост" щот тя се определя от 5 фамилии и треа поприключиме с тая вакханалия "независими централни банки" ше стават зависими държавни банки и точка щот и те отиат в историята даже може и да ги попремахнем щот са никому ненужни институции, нужни само за малцинство което упражнява чрез тях натиск и котрол ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Вярно е прав си - ортодоксални болшевики като борисов, юнкер и меркел не спират да създават нови и нови все по-безумни социални програми и трябва да някой т.е. печатницата на пари да ги финансира. То не беше майки на деца инвалиди, то беше вдигане на пенсии или заплати на хрантутници и крадци в администрацията. Това безумие никога нямаше да се случи ако златният стандарт беше на място. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Свободните ти исторически интерпретации оставям без коментар, но все пак ще отбележа, че днешната икономика е малко по-различна от тази по времето на Наполеон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Не съм убеден, но мисля че държавата разглеждаше възможността да изиска от банките предварително превеждане на сумите, дължими за фонда. Във всеки от нашите управници живеят Бай *** и Хитър Петър, допълнени с Настрадин Ходжа. Ще измислят някой мурафет, не се съмнявай! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ти коя планета живееш, никога нищо такова не се е случвало когато е действал класическия златен стандарт, чиято пропорция е била предложена лично от сър Исак Нютон в Британската империя. През този период има много войни включително войната за независимост на САЩ и войните срещу Наполеон и въпреки тези войни златният стандарт е непоклатим за над 200 години. Безработица, хаос и икономическа катастрофа обаче се случват във Ваймарска Германия, в която няма златен стандарт, а фиатни пари като съвременните, Германия е една от първите страни, която изоставя златния стандарт още през 19-ти век и тя е земя на голямата инфлация - 4 пъти хиперинфлация през 20-ти век. Фиатната глупост доведе нацистите на власт, ако германските управленци бяха благоразумни и не харчеха прекалено много пари за социални програми Хитлер щеше да си остане беден художник или просяк във Виена или Мюнхен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Чета аз, чета ...мИнетни дворове'Чета, и се чудя, къде бъркаме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години А нямаш ли предложения, които да не включват масова безработица, икономическа катастрофа и хаос? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ами депозитите ще се изплащат при цена 100 хил. евро за тройунция и тогава няма да има проблем с ликвидността. Безсмислено е да се спасяват работни места, които произвеждат нещо, което никой не иска да го купи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Във фонда ни за гарантиране на депозитите май има само едни мижави 300 хиляди лева. Ко праим при това положение, ако нещо се случи? ЕС няма да позволи повече държавата ни да тегли кредит да спасява баките, да изплаща на ората по 200 хилядарки суха пара на глава. Тва повече няма да бъде позволено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години То вече не е задължително парите да се емитират от някого, може и да се копаят.За мен това е ОК, но само да не ревнете после, че при нова криза с масови фалити държавата вече няма да може да ви спасява депозитите и работните места. отговор Сигнализирай за неуместен коментар