През 80-те години на миналия век правителствата в цял свят предоставиха на централните банки по-голям контрол върху паричната политика, за да обуздаят галопиращата инфлация, връхлетяла икономиките им в предходното десетилетие. Неспособността на политиците да поддържат паричната дисциплина беше смятана за една от основните причини за загубата на контрол върху инфлацията, пише френският вестник La Tribune.
През следващите 30 години репутацията на централните банки в цял свят пред държавните ръководители постепенно се подобри. Засилването на независимостта им доведе до ниска и стабилна инфлация, динамика на растеж и задоволително създаване на работни места. Този период е известен като „Голямата умереност“. Вярата във всемогъществото на централните банки достигна пик в началото на финансовата криза, когато на тях беше приписана заслугата за избягването на депресия като през 30-те години на миналия век.
Но бързо се появиха критици. Първоначално те бяха обвинявани, че не са предвидили кризата, после за ролята им в спасяването на банките за сметка на данъкоплатците, а също и за неспособността им да стимулират икономическия растеж през последното десетилетие.
Забавяне във времето
Според някои критици приемането от централните банки на „количествени облекчения“ е бил погрешен отговор на проблемите през последните години по две причини. Първо, защото това е бил само индиректен метод за инжектиране на ликвидни средства в икономиката, който действа със забавяне във времето. От друга страна, инжектираните средства създават лъжливо „богатство“.
Така централните банки бяха обвинявани не само в неоптимална политика, а в изключително тежка политика с последици за цялото общество. Гражданите се съмняват все повече в почтеността на държавните чиновници, а вярата им във властта на централните банки сякаш рухва.
Германия, Великобритания, Турция, Русия, Южна Африка и Тайланд са част от все по-голяма група на страни, в които политиците, изправени пред недоволството на гражданите, нападат словесно централните банки в последно време. През октомври американският президент Доналд Тръмп се присъедини към тази група, като се оплака, че Федералният резерв е „полудял“ заради повишаването на лихвите.
Дори бивши централни банкери като Отмар Исинг (ЕЦБ) и Чарлз Гудхарт (Английска централна банка) се питат открито дали институциите, изправени пред все по-силната политическа агресия, могат да запазят независимостта си.
От инфлация към дефлация
Критиките са насочени конкретно към централните банки, защото основният икономически проблем, пред който са изправени, се промени. Докато през 70-те години на миналия век инфлацията беше основният враг, днес е обратното – дефлацията или твърде ниската инфлация създават опасност от прекомерен дълг и слаб икономически растеж.
Независимите централни банки успяват да се борят с инфлацията, ако се ползват с доверие. Служителите, синдикатите, търговците и останалите икономически играчи научиха, че централните банкери, противно на правителствата, които са отговорни пред избирателите си, са склонни да водят непопулярна политика.
Но паричната политика се оказа доста по-неефективна в борбата с дефлацията. Макар че централните банки могат да повишават неограничено лихвите си, паричната политика губи ефективността си, когато те се приближават до нулата, особено ако не са придружени с експанзивна бюджетна политика, както показва опитът на много страни през последното десетилетие.
преди 5 години май ше им я отнемем тая "независимост" щот тя се определя от 5 фамилии и треа поприключиме с тая вакханалия "независими централни банки" ше стават зависими държавни банки и точка щот и те отиат в историята даже може и да ги попремахнем щот са никому ненужни институции, нужни само за малцинство което упражнява чрез тях натиск и котрол ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Вярно е прав си - ортодоксални болшевики като борисов, юнкер и меркел не спират да създават нови и нови все по-безумни социални програми и трябва да някой т.е. печатницата на пари да ги финансира. То не беше майки на деца инвалиди, то беше вдигане на пенсии или заплати на хрантутници и крадци в администрацията. Това безумие никога нямаше да се случи ако златният стандарт беше на място. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Свободните ти исторически интерпретации оставям без коментар, но все пак ще отбележа, че днешната икономика е малко по-различна от тази по времето на Наполеон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Не съм убеден, но мисля че държавата разглеждаше възможността да изиска от банките предварително превеждане на сумите, дължими за фонда. Във всеки от нашите управници живеят Бай *** и Хитър Петър, допълнени с Настрадин Ходжа. Ще измислят някой мурафет, не се съмнявай! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ти коя планета живееш, никога нищо такова не се е случвало когато е действал класическия златен стандарт, чиято пропорция е била предложена лично от сър Исак Нютон в Британската империя. През този период има много войни включително войната за независимост на САЩ и войните срещу Наполеон и въпреки тези войни златният стандарт е непоклатим за над 200 години. Безработица, хаос и икономическа катастрофа обаче се случват във Ваймарска Германия, в която няма златен стандарт, а фиатни пари като съвременните, Германия е една от първите страни, която изоставя златния стандарт още през 19-ти век и тя е земя на голямата инфлация - 4 пъти хиперинфлация през 20-ти век. Фиатната глупост доведе нацистите на власт, ако германските управленци бяха благоразумни и не харчеха прекалено много пари за социални програми Хитлер щеше да си остане беден художник или просяк във Виена или Мюнхен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Чета аз, чета ...мИнетни дворове'Чета, и се чудя, къде бъркаме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години А нямаш ли предложения, които да не включват масова безработица, икономическа катастрофа и хаос? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ами депозитите ще се изплащат при цена 100 хил. евро за тройунция и тогава няма да има проблем с ликвидността. Безсмислено е да се спасяват работни места, които произвеждат нещо, което никой не иска да го купи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Във фонда ни за гарантиране на депозитите май има само едни мижави 300 хиляди лева. Ко праим при това положение, ако нещо се случи? ЕС няма да позволи повече държавата ни да тегли кредит да спасява баките, да изплаща на ората по 200 хилядарки суха пара на глава. Тва повече няма да бъде позволено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години То вече не е задължително парите да се емитират от някого, може и да се копаят.За мен това е ОК, но само да не ревнете после, че при нова криза с масови фалити държавата вече няма да може да ви спасява депозитите и работните места. отговор Сигнализирай за неуместен коментар