Объркването и колебанията около смъртта на саудитския критично настроен журналист Джамал Кашоги олицетворяват нещо повече от международна дипломатическа нерешителност. Те поставят важни въпроси, свързани със законността на глобалните устои на правния режим, пише Яна Попкостова от Европейския център за енергийни и геополитически анализи за Euractiv.
Американската шистова революция ще трансформира традиционната енергийна жажда на САЩ и комбинирания ефект от техните международни връзки в световно господство на енергийния пазар, ограничавайки влиянието на саудитската петролна мощ, използвана досега като оръжие срещу американската външна политика, и осигурявайки практическа приложимост на „доктрината Картър“, която цели постигане на мир в Близкия изток чрез военна интервенция.
Проекцията на сагата „Кашоги“ започва да се разсейва, разкривайки стоящите зад нея геополитически проблеми, смята Попкостова.
Саудитска Арабия си остава стабилна и силна форма на американската реторика, актьор, който не може да бъде изолиран заради едно престъпление, което не може да бъде наказано, а това е едновременно разтърсване и осъзнаване на действителността на съвременната политика.
След като саудитският принц Мохамед бин Салман успя да набере достатъчно голяма мощ във и извън своята страна, американският стратегически план за региона се оказа зависима от неговата визия в своеобразна симбиоза, проповядвайки идеята за икономическа трансформация на Рияд, отстраняване на Иран, военен натиск върху ИДИЛ и по този начин увеличаване търсенето на американски оръжия, като в същото време се търсят начини за подобряване на взаимоотношенията с Израел.
Първото пътуване на Доналд Тръмп като президент неслучайно беше до Рияд, жест, символизиращ неговото признание на силата и способността на Саудитска Арабия да преначертае политически Близкия изток.
Принц Салман ръководи блокадата и чисто географското изолиране на Катар, разрива в отношенията с Ливан, бомбандира Йемен, а всичко това завърши с намеса в изчезването и убийството на дисидента журналист Джамал Кашоги.
Докато гладуващите деца от Йемен не успяха да стигнат до кориците на западните списания и до заглавията на първите страници на вестниците, то смъртта на Кашоги и неговите действия приживе бяха щателно представени от турските власти – една трагедия и загадка, която в един момент обедини света.
Всички важни лица на глобалния бизнес в един момент решиха да бойкотират конференция в Рияд – изпълнителните директори на Blackstone, BlackRock и JP Morgan бяха последвани от ръководителите на основните европейски банки и на Международния валутен фонд (МВФ).
Лидерът на свободния свят Доналд Тръмп сви рамене пред признанието на саудитите.
С нарастващ натиск, публично дирижиран от турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, като част от собствените му регионални игри, американската администрация засили своята реторика с твърдението на Тръмп, че е жертва на „много лош сценарий“.
Несигурната алюзия за „тежки санкции“, ако все пак се докаже, че е извършено държавно убийство, беше посрещната с агресивната позиция на Саудитска Арабия и заплахите, че ще „отвърне на удара“, ако бъде подложена на наказателни мерки.
Кралството все още притежава най-важния свободен резервен капацитет в света и статутът му на световен лидер в петрола доведе до недвусмисленото изказване, че „влиянието и жизненоважната роля на Саудитска Арабия в световната икономика“ ще бъдат подложени на натиск.
Сред шума на празните мнения и фалшивите позиции, отнесени към случая „Кашоги“ се забелязва отсъствието на Русия и Китай, докато САЩ се опитват да открият истината, а Европейският съюз (ЕС) и в частност Германия „замрази“ доставките на оръжия до Саудитска Арабия, призовавайки за задълбочено разследване по случая близо 10 дни, след като темата завладя световните медии.
Русия и Китай, гонейки свои икономически и геополитически интереси, понякога самостоятелно, друг път в съдействие, влизат във връзка (енергийна или друга) с всички държави в региона. На лице са многобройни сделки със Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Иран, Египет и Израел, които до голяма степен пречат на по-сериозни „умиротворителни“ мисии на ЕС.
Тук американската власт като че ли намалява, вероятно заради липсата на адекватна стратегия. Аферата „Кашоги“ демонстрира променящата се геополитика в региона, където принципите и ценностите постепенно изчезват. Това, което се разгръща пред народите, изгубили вярва във върховенството на закона, е явно пренебрегване на правното сближаване и основните принципи на държавните действия, където моралните норми са по-малко от оръжейните сделки, а журналистите биват представяни като врагове на държавата.
преди 6 години Докато саудитците си харчат парите за стоки от вън, защитата на "човешките права" ще си остане само на думи... а пък после като има намалее кеша.... тогава направо не ми се мисли какво ще остане от тяхната династия... отговор Сигнализирай за неуместен коментар