Нивата на глобалния дълг са достигнали рекордните 182 трлн. долара през 2017 г., нараствайки с 50% за едно десетилетие. Картината обаче изглежда още по-мрачна, когато се вземат предвид публичните активи, заяви Международният валутен фонд в сряда.
МВФ представи шестмесечния си фискален доклад с нова база данни, която показва значително нетно състояние, натрупано в 31 страни, които формират 61% от глобалното икономическо производство.
Активите в тези страни са на стойност около 101 трлн. долара, или два пъти над техния БВП, като малко над половината са активи на публични дружества, а малко под половината – активи в природни ресурси, например петрол или минерални богатства.
„Когато правителствата осъзнаят размера и характера на публичните активи, те могат да започнат да ги управляват по-ефективно“, пояснява организацията в доклада си. „Потенциалните ползи от по-доброто управление на активите са значителни“.
Фондът казва, че ползите от приходите от нефинансовите публични дружества и държавните финансови активи може да достигнат 3% от БВП всяка година, което се равнява на годишните постъпления от корпоративни данъци в развитите икономики.
В същото време МВФ подчертава, че през последните шест месеца са се появили рискове пред глобалната финансова система и те могат да се засилят, ако натискът на развиващите се пазари ескалира или глобалните търговски отношения се влошат още повече.
Фондът отбелязва още, че макар банковата система да е била подсилена от регулаторите през десетилетието от глобалната финансова криза през 2008 г., облекчените финансови условия допринасят за натрупването на уязвимости, например високи нива на дълга или „прекомерни“ оценки на активите.
Новите режими за оздравяване на банките, които имат за цел да избегнат бъдещи фалити, до голяма степен не са тествани.
„Краткосрочните рискове пред глобалната финансова стабилност са се увеличили донякъде“, казва МВФ. „Като цяло пазарните участници изглеждат самодоволни от гледна точка на риска от остро затягане на финансовите условия“.
Директорът за капиталовите пазари в МВФ Тобиас Адриан заяви, че потенциалните шокове за системата може да се случат в много форми, например по-висока от очакванията инфлация, която да предизвика остър скок на лихвени проценти или „хаотично“ излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Силата на влиянието от тези шокове ще бъде определена от уязвимостите, включително нарастващите нива на нефинансовия дълг сега надвишава 250% от БВП, влошаване на стандартите за отписване извън традиционния банков сектор и по-високи цени на активите, които могат бързо да се понижат.
Бързото натрупване на дълг в Китай през последните години е също опасения, макар че китайските власти са предприели стъпки за ограничаване ръста на дълга, каза Тобиас.
Според доклада на МВФ икономическият растеж явно е достигнал пика си в някои големи икономики, докато разликата между развитите страни и развиващите се пазари се разширява. МВФ във вторник понижи прогнозите си за глобални растеж основно заради търговската война между САЩ и Китай и нарастващите финансови трудности на развиващите се пазари.
САЩ продължават да се развиват силно, а Федералният резерв увеличи лихвите за седми път през последните осем тримесечия през септември. Фондовите пазари са също на рекордни нива.
Това контрастира със забавянето в еврозоната и Япония. Икономиката на Китай също показва сигнали за умерен растеж, което се дължи основно на напрежението със САЩ.
преди 6 години Централната банка подсигурява възникване на щети.Сега държавният дълг е последица от нямане на защита срещу щетите от Централна банка. Ако не бе налична грешката, държавата нямаше да има днешния дълг.За спасение от криза е необходима защита срещу щетите от Централна банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Както във вица за мутрите и "въртим тука едни пари"... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Няма нужда, те от МВФ отдавна така правят :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Аааа, сега разбрах, да дадем кредити на неразвития свят и той ще се развие и ще стане като развития.Пиша писмо на МВФ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години ...ще фалират! .....и тогава ще видиш на какво е способен цивилизованият свят. / ...той е изцяло обвързан и зависим от парата. / отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години защото ефективността му, т.е. лихвите се поддържат ниски поради политически причини, а не заради наистина нисък риск. Такъв дълг създава само проблеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Според мен трябва да има и списък кредиторите! Че има огромна вероятност основните кредитори да са централните банки;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Естестено, че повече дълг в развитите държави - те имат повече капитал и са по активни финансово. При тях има повече както длъжници така и спестители. Ти да не намекваш, че развитите взимат пари от неразвитите и не го връщата? Смешно. Много елементарно мислене. Малка част от дълга не се връща отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Викаш, ако не вземат дълг, Европа, Северна Америка, Япония и все по-големи части от Азия ще се превърнат в Африка и резко ще забравят как се гради цивилизация? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Дайте да видим кой е взел огромната част от дълга? да не би развитите държави? Ама да не излезе, че развитите държави са такива точно заради якото взимане на дълг? Въобще връщат ли го? отговор Сигнализирай за неуместен коментар