Вълната на авторитаризма залива Запада

След падането на Берлинската стена ни заля „демократичната вълна“. Политическата свобода се разпространи от традиционните си бастиони в Западна Европа и САЩ в страни като Полша, Южна Африка и Индонезия, които станаха демократични, разказва колумнистът по международна политика на Financial Times Гидиън Рахман.

Но сега процесът изглежда се обръща. Авторитарна вълна, която започна извън установените демокрации на запад, залива САЩ и Европа.

Повторната поява на авторитарните настроения и практики, които първо се появиха в млади демокрации, като Русия, Тайланд и Филипините, се разпространяват към западните политики. Полша и Унгария имат правителства с авторитарни тенденции. Най-драматичното развитие са изборите за президент на САЩ, спечелени от човек, който се отнася към свободната преса като към „враг“ и не уважава особено независимата съдебна власт.

Тази авторитарна вълна заплашва да подкопае предположенията за това как работи политиката. Вярата, че политиката на богатите, установените демокрации на запад е фундаментално различна от тази в Латинска Америка или Азия може би трябва да бъде преосмислена. Идеята, че средната класа и младите винаги ще бъдат най-решителните поддръжници на демокрацията също изглежда все по-несигурна.

Упадъкът на демократичните ценности на запад бе очертан през миналата година в широко обсъждана статия на академиците Роберто Фоа и Яша Мунк преди победата на Доналд Тръмп. Материалът подчертава възхода на антидемократичните усещания както в САЩ, така и в Европа. Един от най-интересните моменти е, че един на всеки шест американци сега смятат, че би било добра идея „армията да управлява“ спрямо един на 16 през 1995 г.

И макар че над 70% от американците, родени през 30-те години, смятат, че е „жизнено важно“ да живеят в демокрация, само 30% от родените през 80-те години са съгласни. Има подобен, макар и по-слабо изразен, спад на доверието в демократичните институции в Европа. Фоа и Мунк заключват, че „през последните три десетилетия доверието в политическите институции като парламента или съдилищата рязко намалява в установените демокрации на Северна Америка и Западна Европа“.

Фоа и Мунк се фокусират върху запада. Но съживяването на мекия авторитаризъм е дори по-очевиден в страните, които преди бяха символи на демократичната промяна, като Филипините, които свалиха режима на Маркос през 1986 г., Русия, където управлението на комунистическата партия приключи през 1991 г., или Южна Африка, която сложи край на апартейда през 1994 г.

И трите страни са запазили ключови елементи от демокрацията, като изборите. Но те отчитат сериозен упадък на демократичните норми и приемане на персонализирано управление, което позволява на корупцията да процъфтява.

В Русия икономическият срив и липсата на закони през 90-те години създаде условия за съживяване на автокрацията при Владимир Путин. Руският президент създаде модел за мек авторитаризъм, комбиниращ национализъм, популизъм, корупция, мерки срещу медии и близък алианс между президентството и богатата олигархия.

Може би не е случайно, че някои от най-ясно изразените предупреждения срещу Тръмпизма бяха отправени от руски дисиденти като Гари Каспаров и Маша Гесен.

Родриго Дутерте, силният президент на Филипините, свободно копира модела на Путин. Неговото възприемане на саморазправата силно разтревожи филипинските либерали, но се харесва от обществото, изплашено от престъпността и наркотиците. Дутерте се справя добре и сред младите избиратели, които нямат много спомени за борбата за установяване на демокрацията във Филипините.

Същият модел заплашва Южна Африка. Президентството на Джейкъб Зума отчита вълна от корупция и нарастващ натиск върху медиите и независимите клонове на правителството. Много либерални южноафриканци се надяват, че краят на управлението на Зума ще доведе до съживяване на демокрацията.

Но нещата може да тръгнат в друга посока. Саймън Фриймантъл, старши политически икономист в Standard Bank, предупреждава, че „моментът Тръмп в Южна Африка се нагнетява“. Той посочва проучвания, които показват, че поколението „родено в свободна“ Южна Африка, след освобождаването на Нелсън Мандела през 1990 г., подкрепят по-слабо демокрацията отколкото хора, които помнят борбата срещу апартейда. Има и нарастваща подкрепа в Южна Африка за депортиране на незаконните имигранти, подобно на искането на Тръмп.

Какво свързва спада на подкрепата за демокрацията в страни толкова различни като Русия, Филипините, Южна Африка и дори САЩ? Връзката е, че за много избиратели демокрацията е средство за постигане на целта, а не цел само по себе си. Ако демократичната система не успява да създава работни места, както в Южна Африка, или да гарантира сигурност, както във Филипините, или се свързва със застой в жизнените стандарти, както в САЩ, то някои избиратели ще бъдат привлечени до авторитарната алтернатива.

Преминаването към авторитаризъм ще е по-вероятно, в контекста на нарастващото неравенство, когато политическата и икономическата система изглежда „напасната“ в полза на хората част от нея.

Разбира се, винаги ще има хора, които възприемат политическата свобода като ценност само по себе си – нещо, което е задължително за човешкото достойнство. Но дисидентите, готови да влязат в затвора, подкрепяйки свободата на словото, се срещат сравнително рядко.

Роналд Рейгън, американският президент, който стана свидетел на последните години на Студената война, обичаше да се хвали, че „свободата работи“. За съжаление, ако обикновените хора спрат да вярват в това, някои може да се откажат от свободата.