Някога недокосната територия на паричната политика изпраща едно послание – няма от какво да се страхуваме, пише Bloomberg.
Сега когато Швеция и Швейцария показаха, че отрицателният основен лихвен процент не води непременно до бягство към кеш, балони при активите или ограничения за банките, глобалните играчи в централното банкиране може би ще са по-склонни да въведат отрицателни лихвени проценти по кредитите следващия път, когато икономиките им се насочат към спад.
„Налице е голяма вероятност нетрадиционното да стане новото традиционно“, коментира ръководителят на валутната стратегия в Deutsche Bank Алън Ръскин.
Докато финансовите пазари се фокусират върху приближаващото повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед), централните банкери и икономистите вече променят отношението си към отрицателните лихви.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги е готов да намали още отрицателната ставка, по която таксува банките за това, че държат парите си при него за една нощ. Гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни също преосмисли виждането си и каза, че основният лихвен процент във Великобритания може да падне под 0,5%, колкото е сега, ако се наложи. Преди той се тревожеше, че по-големи понижения ще разстроят паричните пазари.
Същевременно миналата седмица президентът на Фед Джанет Йелън каза, че, „ако обстоятелствата се променят“, тогава „всичко, включително и отрицателните лихвени проценти, ще стоят на дневен ред“. Един от нейните колеги вече ги нагласи за следващата година.
Достигането до нови дълбини следващия път, когато икономиките се свият, би продължило примерите от последните няколко десетилетия, при които всеки един от върховете и спадовете на лихвите са били по-чести, ако не и по-ниски в сравнение с предходни бизнес цикли.
През 1984 г. президентът на Фед Пол Волкър повиши лихвата по федералните фондове до 11,75%, преди да я свали до 5,88% две години по-късно. За сравнение – при последната експанзия лихвата бе покачена до 5,75%, преди да бъде намалена до нулата.
Причините за модела включват успешното изтръгване на инфлацията от икономиките, които бяха тормозени от двуцифрени ценови ръстове в началото на 80-те години на миналия век. Спадът на волатилността отвори пред властите повече възможности да поддържат търсенето, а критиците биха казали – и балоните при активите.
Високите спестявания също изиграха своята роля, успоредно с твърдението, че нивото, при което инфлацията е стабилна, спада от десетилетия.
Целта на отрицателните лихви е да стимулира потреблението и кредитирането, като се таксуват спестителите и банките, които имат много свободни парични средства. Помага и това, че те водят до поевтиняване на валутите.
Основната лихва в Швеция е вече -0,35%, а тази в Швейцария - 0,75%. Депозитната лихва на ЕЦБ е -0,2% и може да бъде намалена още през декември, докато в Дания тя е -0,75%.
Централните банкери вече сигнализират, че когато повишат лихвите, ще го направят с по-малка степен в сравнение с последния път, като така ще се запази тенденцията за по-ниски върхове. Медианната оценка на членовете на Фед за лихвата по федералните фондове в дългосрочен план е за 3,5%. Карни пък говори за вдигане на лихвите „постепенно и бавно“.
Според Ръскин от Deutsche Bank водещите централни банки ще прибягват до отрицателни лихви и депозитната лихва на ЕЦБ скоро може да не стъпи на положителна територия.
преди 9 години "Няма разлика между хартиените пари и депозита в ЦБ"Глупости! Разбира се, че има и тя е в ликвидността!Един лев кеш е много по-скъп от един 1 лв. в банковата сметка в търговска банка и МНОГО по-скъп от 1 лв. в ЦБ!Точно в това се състои и измамата тип "QE"! QE представлява измама, защото разменя ниско ликвидни пари срещу високо ликвидни, от където идва и всъщност отрицателната лихва.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Принудата да си изхарчиш парите при отрицателни лихви е близка до принудата да си изхарчиш парите при обезценка от висока инфлация.---Не мога да си обясня голямата заблуда, че парите, които съм изкарал с честен труд и пот, ще се хвърля ... да ги "хвърля на вятъра", т.е. да ги харча! Пари се изкарват за да се СПЕСТЯВАТ, а не да се харчат! запишете си го това дебело на челата - долни лихвари! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това ще е последната клечка кибрит!След отрицателните лихви какъв ще е следващия ход? Конфискация???Ако отрицателните лихви можеха да свършат някаква работа, то страните с висока и хипер инфлация трябваше да бележат бум. Принудата да си изхарчиш парите при отрицателни лихви е близка до принудата да си изхарчиш парите при обезценка от висока инфлация. И в двата случая харченето е за твърде кратък период, след който следва едно голямо "пляс"! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това ще е последната клечка кибрит!След отрицателните лихви какъв ще е следващия ход? Конфискация???Ако отрицателните лихви можеха да свършат някаква работа, то страните с висока и хипер инфлация трябваше да бележат бум. Принудата да си изхарчиш парите при отрицателни лихви е близка до принудата да си изхарчиш парите при обезценка от висока инфлация. И в двата случая харченето е за твърде кратък период, след който следва едно голямо "пляс"! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Отрицателните лихви ще са новата реалност при свиване на икономиките----Предсмъртен гърч на "Пирамидата"! Да живее "буран банк", би казал първосигнално всеки ... но ... това биха го казали само първите щастливци, успели да се наредят пред гишето! Останалите ще останата попарени, когато разберат, че ... банката сутринта не отвори врати ... а на обяд излезе съобщение, че тя е фалирала, поради простичката причина, че теоретичните пари, които се водят "по сметка", НЕ съществуват във физическият свят!! Т.е. спокойно може да се каже след тази новина : Амин на "Пирамидата"... и бъдете сред първите щастливци! :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И аз така си мислех, че няма разлика между хартиените и виртуалните пари, но явно май все пак има някаква разлика. защото реално не мога да се сетя за друга причина която да накара банките да плащат отрицателните лихви на ЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Няма разлика между хартиените пари и депозита в ЦБ. ЦБ е длъжна при поискване да предостави хартиени пари на банките срещу резервите/депозитите на банките в ЦБ.Как точно банките са преглътнали негативните лихви и на мене не ми е ясно. По принцип банките не влагат пари в ЦБ. Банките продават активи (т.е. заеми, най-често държавни заеми) на ЦБ, срещу което ЦБ "плаща" като създава "пари" от въздуха. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Добре, а за къф *** банките ще правят изобщо отрицателно-лихвени депозити в ЦБ? Защо просто не си съхраняват парите в трезорите си?Може би бъркам в презумпцията си, че става въпрос за реални пари, хартии, а най-вероятно пари има само виртуално по някаква сметка? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това се нарича основна депозитна лихва - не е обикновено съхранение.Краткосрочните депозити на търговските банки в Централната банка носят някаква печалба в съответствие с определената от ЦБ лихва. Когато обаче лихвата на ЦБ е отрицателна, всъщност тя е "наказателна" и принуждава банките да инвестират в кредитиране за малкия и среден бизнес. Това е своего рода стимулиране на икономиката, тъй като принуждава банките дапускат по-големи парични обеми в обръщение, вместо да ги държат на влог у ЦБА ненужни пари няма отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години За къф *** банка ще си праща парите на съхранение в ЦБ на отрицателна лихва?Нали всяка банка си има трезор, където така или иначе плаща за охрана и може да прати никому ненужните пари на съхранение? отговор Сигнализирай за неуместен коментар